Урсула фон дер Лайен обещава да изгради финансовите пазари на ЕС в рамките на кампанията си за втори мандат в Европейската комисия, но след десетилетие работа все още няма консенсус как да се постигне това. Гласоподавателите, които ще излязат до урните през юни, са по-загрижени за имиграцията, инфлацията и войната, отколкото за това как да се стимулират пазарите на акции и облигации. Но някои твърдят, че по-силен капиталов пазар е ключът към изграждането на конкурентоспособността и автономността на Европа, което пък ще помогне за финансирането на екологичния преход.

„Всички разбраха, че това е една от основните пречки, които имаме в ЕС: достъпът до капитали“, заяви фон дер Лайен по време на предизборен дебат миналата седмица, цитирана от Euronews.

Резултатите на ЕС в тази област наистина са слаби. В края на 2023 г. акциите на САЩ представляват 45% от световната пазарна капитализация, а на ЕС - едва 11%, според американската група на сектора на ценните книжа SIFMA. ЕС на практика възлага около 300 млрд. евро на базирани в САЩ инвестиционни фондове, посочи фон дер Лайен.

Промяната на това положение - и създаването на повече възможности за инвеститорите и дружествата с ограничени парични средства - изглежда е цел, която се споделя от основните ѝ съперници за поста председател на Комисията. Но съюзът на капиталовите пазари, предложен за първи път от Европейската комисия през 2014 г., все още не е осъществен.

Политическа воля

Проектът стана по-труден със загубата на най-големия финансов пазар на блока - Лондон, а опонентите на фон дер Лайен я обвиняват в липса на политическа воля.

„Вие сте начело от пет години, а ние не видяхме истински тласък“, заяви съперникът ѝ Сандро Гоци от центристката група „Обнови Европа“ в дебата на Bruegel/FT миналата седмица, посочвайки, че неотдавнашната политическа декларация на лидерите на ЕС е „твърде малко и твърде късно“.

Поддръжниците ѝ изтъкват някои успехи на Брюксел - като например унифицираните правила за изготвяне на проспект от регистрираните на борсата дружества и новия портал за информация за потенциални инвестиционни обекти. Но има и много неуспехи. Плановете за общоевропейски продукт за пенсионни спестявания, за които се говори толкова много, се заплетоха в бюрокрация, а има само един малък доставчик. Според Валери Урбейн, главен изпълнителен директор на компанията за финансова инфраструктура Euroclear, изборът само ще се усложнява.

„Няма повече ниско висящи плодове“ за укрепване на капиталовите пазари, акцентира Урбейн, чиято базирана в Брюксел компания действа като клирингова къща и депозитар за сделки с ценни книжа. „Наистина трябва да се направи нещо тежко, което ще изисква силна политическа воля.“

Според ръководството на Euronext - паневропейската група, която управлява фондовите борси в Париж, Милано, Брюксел, Амстердам и Дъблин - финансовите пазари на ЕС се нуждаят от централен надзор по подобие на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ.

„Европейската комисия за ценни книжа и фондови борси - това ще се случи, ще имаме единен надзорен орган“, посочва пред Euronews Стефан Буйна, главен изпълнителен директор на Euronext, като същевременно призовава за облекчаване на пруденциалните ограничения за банките по отношение на дяловото участие и на контрола върху сливанията между доставчиците на финансови услуги.

Във времето, доминирано от темите за пандемията и войната в Украйна, проектът за капиталовите пазари се превърна в „политическо сираче“, посочва Буйна, който вярва, че американският Закон за намаляване на инфлацията, предлагащ огромни субсидии за зелени технологии, може да убеди вземащите решения в Европа да повишат конкурентоспособността.

Направете европейския капитал отново велик

„Трябва да намерим решение, при което най-големият спестовен фонд на планетата, какъвто е европейският, да бъде частично предназначен или насочен към финансиране на европейския капитал“, смята още Буйна. „Наричам тази инициатива MEEGA, Make European Equity Great Again (Направете европейския капитал отново велик).“

Но за да се постигне това, ще са необходими не само лозунги, подобни на тези на Тръмп. Държавите членки на ЕС и преди са отхвърляли идеята за създаване на централизиран надзорен орган, който би могъл да обезсмисли собствените им национални регулатори. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) иска от тях да преразгледат този въпрос, поне що се отнася до надзора на големи, общоевропейски финансови инфраструктури.

„Бих се надявала, че и съзаконодателите ще бъдат склонни да разгледат отново този въпрос в светлината на общата готовност и стремеж за напредък на европейските капиталови пазари“, коментира миналата седмица Верена Рос, председател на ESMA.

Брюксел се оплаква от своята „пепеляшка“ на капиталовия пазар

Базираната в Париж агенция също така изтъква необходимостта от консолидация на финансовата инфраструктура на ЕС - отбелязвайки, че блокът има 27 депозитара на ценни книжа в сравнение със само един на по-бедния пазар в САЩ.

„Ако имаме най-добрия надзор, но нямаме капиталови пазари, нямаме ценни книжа, няма да стигнем далеч“, акцентира обаче Урбейн и добавя: „Работете върху емитентите и инвеститорите, а след това ще последва останалото. Разглеждането на инфраструктурите на финансовите пазари не мисля, че е непременно правилният ъгъл“.

Протекционизъм?

Друга спорна област е доколко новите планове трябва да включват чуждестранни играчи от Ню Йорк или Лондон и дали защитата на местните алтернативи би била протекционизъм. Според Буйна Европа е била твърде наивно гостоприемна, предлагайки на външни лица достъп, докато САЩ не отвръщат със същото.

„Европа твърде дълго беше континент на тревопасни животни, заобиколен от хищници, и платихме висока цена“, казва той. „Никой не предлага да затворим Европа - тя е просперираща именно защото е отворена за конкуренция, но не можем да бъдем единственият отворен бар на планетата. Може да го наречете европейски суверенитет, може да го наречете европейска стратегическа автономия”.

Но Урбейн не е съгласна, посочвайки, че финансовите пазари разчитат на откритост и стабилност.

„За да бъдат успешни европейските пазари, те трябва да позволят и на международните инвеститори да дойдат“, посочва тя, акцентирайки, че не иска Европа да „изпадне в затворен кръг“. Тя също така е обезпокоена от неотдавнашния ход за принуждаване на Euroclear да предаде санкционирани активи от руската централна банка, докато министрите на ЕС се опитват да накарат Москва да плати разходите за украинската отбрана.

„Като се има предвид системната ѝ роля, всичко, което би дестабилизирало напълно Euroclear, също не е добро за тези финансови пазари“, казва тя. „Ако имате пазар с правна несигурност, ще започнете да губите много повече интерес от страна на глобалните инвеститори.“