Прекомерен дефицит: ЕК официално предупреди най-харчещите държави в ЕС
Фискалните нередности са установени докато Франция се подготвя за важни избори, а Брюксел пренарежда ръководните си постове
Европейската комисия официално предупреди осем от държавите членки за прекомерни бюджетни дефицити, възобновявайки спорната фискална интервенция, която беше спряна след пандемията.
Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия бяха порицани, че не са успели да балансират счетоводните си баланси, докато Румъния е изправена пред по-сериозното обвинение, че не е взела под внимание предишни предупреждения на ЕС за разточителство, пише Euronews.
Този ход идва в деликатен момент, когато Франция се подготвя за ключови парламентарни избори, а водещите служители на ЕС се стремят към преназначаване и започват процес, който може да доведе до налагане на глоби на задлъжнелите държави.
"Дългогодишните структурни предизвикателства спъват конкурентоспособността на ЕС", заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис. "Очакваме с нетърпение да получим от държавите членки национални фискални структурни планове, които да намалят дълга и дефицита, и да отразят днешните препоръки."
През 2020 г. Съветът на ЕС препоръча на Румъния "стриктно да прилага" мерки за коригиране на фискалния дисбаланс до 2022 г., но се очаква догодина тя да има най-големия дефицит в ЕС - 7% от БВП.
Сега това е единствената страна от ЕС, за която Брюксел смята, че има прекомерен макроикономически дисбаланс, а официални лица вече призоваха за реформи в данъчното облагане и заплатите в публичния сектор в опит да се коригира това тежко положение.
Труден изход
Други страни избягват порицание - разходите на Естония се разглеждат като обусловени от разбираемото съсредоточаване върху отбраната, а за други като Испания, Финландия, Словения и Чехия се смята, че са допуснали незначителни или временни нарушения на бюджетните норми.
Фискалните правила на ЕС, въведени заедно с общата валута през 90-те години, гласят, че дисбалансът в националните фискални позиции не трябва да надвишава 3% от БВП, а общият дълг трябва да бъде под 60%.
Те отдавна са се доказали като политически динамит, тъй като северните държави членки като Германия и Нидерландия не желаят да плащат за това, което смятат за безразсъдни разходи в Гърция или Италия, отбелязва още Euronews.
Ходът на EK вероятно ще се окаже подстрекателен във Франция, чийто кредитен рейтинг наскоро беше понижен, а в края на юни предстоят предсрочни парламентарни избори.
Марин Льо Пен, лидер на крайнодясното и евроскептично Национално обединение, което оглави неотдавнашно проучване на общественото мнение в ЕС, предложи намаляване на пенсионната възраст и намаляване на ДДС върху горивата.
Бруно Льо Мер, министър на финансите на либералния президент Еманюел Макрон, намекна за потенциална "дългова криза" от програмата на Льо Пен, като добави, че е възможен "сценарий на Лиз Тръс", визирайки пазарната лудост, последвала краткотрайното раздаване на бюджета на британския премиер за 2022 г.
Белгия, чийто бюджетен дефицит ще бъде близо 5% през следващата година, също е в политическа суматоха, тъй като либералният министър-председател Александър Де Кроо обяви оставката си след разочароващия резултат от изборите.
Политически размествания
Този ход идва и в момент, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се бори за втори мандат, а премиерът на Италия Джорджа Мелони е сред онези, които все още не са потвърдили подкрепата си.
Фон дер Лайен трябва да бъде предложена от лидерите на ЕС - което те не успяха да направят на първоначалното обсъждане, проведено в понеделник - и след това да бъде подкрепена от Европейския парламент, където Мелони и нейните политически съюзници се представиха добре на последните избори.
Изготвените днес доклади са първата стъпка от дългата процедура, която може да доведе до налагане на глоби на държави, за които се смята, че застрашават финансовата стабилност на еврото.
Рамката беше изоставена през 2020 г., когато кризата заради пандемията и последвалата я експлозия на цените накараха правителствата да предприемат безпрецедентни икономически интервенции.
След дълги договорености по-рано тази година държавите членки се споразумяха за по-гъвкав набор от бюджетни ограничения, позволявайки повече свобода на действие за разходи за борба с изменението на климата или за отбрана.
Днешният ход на ЕК поставя началото на многомесечен процес на обсъждане и анализ, като се очаква през декември финансовите министри да одобрят официални препоръки към големите харчещи държави за коригиране на дисбалансите им.