Бюджетният дефицит на САЩ върви към нов рекорд извън епохата на COVID-19
Очаква се през фискалната 2024 г. той да скочи до 1,915 трилиона долара от 1,695 трилиона през миналата година
Бюджетният дефицит на САЩ ще скочи до 1,915 трилиона долара за фискалната 2024 г., надминавайки миналогодишния от 1,695 трилиона долара и превръщайки се в най-големият извън епохата на COVID-19, съобщи Бюджетната служба на Конгреса във вторник, позовавайки се на увеличените разходи, които са с 27% повече от предишната прогноза.
В актуализираната си бюджетна прогноза CBO заяви, че по-високите разходи за облекчаване на студентските заеми, здравните грижи за бедните по програмата Medicaid, по-високите разходи на Федералната служба за застраховане на депозитите за справяне с банкови фалити и помощта на САЩ за Украйна и Израел съставляват по-голямата част от увеличението на прогнозирания дефицит за тази година с 408 млрд. долара в сравнение с февруари, когато очакванията бяха за дефицит от 1,507 трлн. долара.
Ако се реализира, прогнозата за фискалната година, приключваща на 30 септември, би означавала второ поредно значително увеличение на дефицита за президента на САЩ Джо Байдън, след като през 2022 г. той намаля значително, тъй като разходите по линия на COVID-19 спаднаха.
CBO прогнозира, че дефицитът ще продължи да се покачва през фискалната 2025 г. до 1,938 трлн. долара.
Запитана по-късно за бюджетното отстъпление, говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер коментира, че не е видяла актуализацията на CBO, но добави, че Байдън работи "за да направи всичко възможно, за да постъпи правилно, когато става въпрос за намаляване на дефицита".
Скок от 2 трилиона долара
CBO също така повиши прогнозата си за кумулативния дефицит за фискалното десетилетие 2025-2034 г. до 22,083 трилиона долара, което е с 2,067 трилиона долара повече от февруарската прогноза. Според службата дългът, притежаван от населението в края на 2034 г., ще възлиза на 50,7 трлн. долара, или 122% от брутния вътрешен продукт, в сравнение с февруарската прогноза от 48,3 трлн. долара, или 116% от БВП.
Факторите, които увеличават дългосрочните дефицити, включват 1,6 трилиона долара увеличени разходи, свързани с неотдавнашни законодателни промени, включително удължаване на допълнителното финансиране в размер на 95 млрд. долара, прието тази година за Украйна, Израел и Индо-тихоокеанския регион, посочват от CBO, цитирани от Reuters.
Засилените икономически перспективи намалиха дългосрочните дефицити с 600 млрд. долара за 10 години в последната прогноза, но това беше компенсирано от увеличение с 1,1 трлн. долара, дължащо се на технически ревизии, включително възходящи такива на разходите за лихви по дълга и разходите за здравеопазване. Сега CBO очаква нетните разходи за лихви да достигнат 1,7 трлн. долара през фискалната 2034 г., в сравнение с 658 млрд. долара през 2023 г.
Майкъл Питърсън, главен изпълнителен директор на фондация "Питър Г. Питърсън", която се застъпва за намаляване на дефицита, коментира, че докладът показва, че предизвикателството пред дълга на САЩ се задълбочава.
"Вредните ефекти от по-високите лихвени проценти, подхранващи по-високите разходи за лихви по съществуващия огромен дълг, продължават и водят до допълнителни заеми", смята Питърсън. "Това е определението за неустойчивост."
Оценките се основават на действащите данъчни и разходни закони и предполагат, че индивидуалните данъчни намаления, приети от републиканците през 2017 г., ще изтекат по график в края на 2025 г. Данъчните експерти смятат, че превръщането на всички тези намаления в постоянни, което републиканският кандидат за президент Доналд Тръмп предложи, ще увеличи 10-годишния дефицит с още 4 трилиона долара.
CBO, непартийната агенция към Конгреса, също така актуализира икономическите си прогнози за САЩ, като увеличи прогнозата си за календарната 2024 г. за реалния растеж на брутния вътрешен продукт на 2,0% от 1,5% през февруари на фона на по-силна от прогнозираната активност, ръст на работните места и инфлация. CBO прогнозира и по-ниско равнище на безработица за 2024 г. - 3,9% спрямо 4,2% през февруари, и не предвижда намаляване на лихвените проценти на Федералния резерв през тази година.
В доклада се посочва, че значителен източник на икономическото подобрение се дължи на рязкото нарастване на имиграцията през последните години, което ще доведе до увеличаване на броя на жителите на САЩ с 8,7 млн. през периода 2021-2026 г. спрямо историческите нива. Ако тенденцията се запази, според нея този скок ще увеличи БВП с общо 8,9 трилиона долара, или с 2,4% през следващото десетилетие.
Играе ли си с огъня Фед, като не намалява лихвите?
Междувременно все повече анализатори се питат играе ли си с огъня Фед, като не намалява лихвените проценти. И според автора на изпитано правило за това кога настъпва рецесия отговорът е “да”.
Федералният резерв рискува да доведе икономиката до спад, ако не намали лихвените проценти сега, смята Клаудия Сам, която е доказала, че когато тримесечната средна стойност на равнището на безработица е с половин процентен пункт по-висока от 12-месечното му дъно, икономиката е в рецесия.
Тъй като през последните месеци равнището на безработица се повиши, "правилото на Сам" поражда все повече разговори на Уолстрийт, че в досегашния силен пазар на труда се появяват пукнатини, които говорят за потенциални проблеми. Това от своя страна поражда спекулации кога Фед най-накрая ще започне да намалява лихвените проценти.
Сам, главен икономист в New Century Advisors, коментира пред CNBC, че централната банка поема голям риск, като не пристъпва сега към постепенни намаления: с непредприемането на действия Фед рискува да се задейства “правилото на Сам”, а с това и рецесия, която потенциално може да принуди представителите на централния трезор да предприемат по-драстични действия.
"Моята базова линия не е рецесия", казва тя. "Но това е реален риск и аз не разбирам защо Фед засилва опасността. Не съм сигурна какво чакат. Най-лошият възможен резултат в този момент е Фед да предизвика ненужна рецесия".
Като цифрово изражение коефициентът на “правилото на Сам” възлиза на 0,37 след доклада на Бюрото за трудова статистика за заетостта през май, който показа, че равнището на безработица се е повишило до 4% за първи път от януари 2022 г. насам. Това е най-високото показание на възходяща основа от първите дни на пандемията.
Стойността по същество представлява разликата в процентните пунктове от средната стойност на тримесечното равнище на безработица спрямо 12-месечното му дъно, което в този случай е 3,5%. Показание от 0,5 би представлявало официално задействане на правилото, а още няколко месеца с 4% или по-високи стойности на равнището на безработица биха довели до това.
Правилото е доказано чрез прилагане за всяка рецесия, датираща поне от 1948 г. насам, и по този начин работи като ефективен предупредителен знак, когато стойността започне да се увеличава.
Но дори и при нарастващото равнище на безработица представителите на Фед не показват особена загриженост за пазара на труда. След заседанието си миналата седмица Федералният комитет по операциите на открития пазар, определящ лихвените проценти, описа пазара на труда като "силен", а председателят Джером Пауъл на пресконференцията си заяви, че условията "са се върнали приблизително там, където бяха в навечерието на пандемията - сравнително напрегнати, но не прекалено".
Всъщност официалните представители на Фед рязко понижиха индивидуалните си прогнози за намаляване на лихвените проценти през тази година, като от три очаквани намаления на заседанието през март на последното те стигнаха до едно. Този ход изненада пазарите, които все още очакват две намаления през тази година, според показателя FedWatch на CME Group за фючърсните договори върху федералните фондове.
"Лошите резултати тук могат да се окажат много лоши", предупреждава Сам. "От гледна точка на управлението на риска ми е трудно да разбера нежеланието на Фед да намали лихвите и непрестанните им приказки за инфлацията."
По думите ѝ Пауъл и колегите му "си играят с огъня" и трябва да обръщат повече внимание на темпа на промяна на пазара на труда като потенциален предвестник на предстояща опасност.
“Да се чака влошаване на прираста на работните места, за каквото Пауъл говори миналата седмица, е опасно”, категорична е тя. "Индикаторът за рецесия се основава на промени по някаква причина. Влизали сме в рецесия при най-различни нива на безработица. Тази динамика се подхранва сама. Ако хората загубят работата си, те спират да харчат, и още хора губят препитанието си".
Фед обаче се намира на своеобразен кръстопът. Проследяването на рецесия, при която равнището на безработица започва толкова ниско, изисква да се върнем назад до втората половина на 1969 г. и 1970 г. Освен това централната банка рядко е намалявала лихвите при безработица на това ниво. През последните дни, включително на няколко пъти във вторник, централните банкери заявиха, че виждат инфлацията да се движи в правилната посока, но все още не се чувстват достатъчно уверени, за да започнат да намаляват лихвите.
Според предпочитания от Фед барометър инфлацията достига 2,7% през април, или 2,8%, когато се изключат цените на хранителните продукти и енергията. Целта е тя да бъде 2%.
"Инфлацията се понижи много. Тя не е там, където искат да бъде, но е насочена в правилната посока. Но безработицата върви в грешна посока", казва в заключение Сам. "Балансирайки тези две неща, Фед все повече се доближава до опасната зона на пазара на труда и се отдалечава от нея по отношение на инфлацията. Съвсем очевидно е какво трябва да се направи."