Според доклад на Института за международни финанси (IIF) светът е затънал в дълг от 315 трилиона долара, като настоящата глобална дългова вълна е най-голямото, най-бързото и най-широкообхватното нарастване на дълга след Втората световна война, което съвпада с това от годините на пандемията.

„Това увеличение бележи второто поредно тримесечно нарастване и се дължи главно на развиващите се пазари, където дългът нарасна до безпрецедентно високи стойности от над 105 трлн. долара - 55 трлн. долара повече, отколкото преди десет години“, се казва в тримесечния доклад на IIF „Монитор на глобалния дълг“, публикуван през май.

Около две трети от дължимите 315 трилиона долара произхождат от зрели икономики, като Япония и Съединените щати имат най-голям принос за този нарастващ дълг.

Въпреки това съотношението на дълга към БВП на зрелите икономики - което се счита за добър показател за способността на дадена държава да обслужва дълговете си - като цяло намалява.

Увеличението се дължи на дълга на нововъзникващите пазари като Индия и Китай, въпреки че упоритата инфлация в САЩ също оказва натиск върху разходите

Световният дълг достига нови рекорди: Експерти призовават за ограничаване на разходите

От друга страна, нововъзникващите пазари държат дълг на стойност 105 трлн. долара, но съотношението им към БВП достигна нов връх от 257%, което повишава общото съотношение за първи път от три години насам. В доклада се отбелязва, че най-голям принос за това имат Китай, Индия и Мексико.

IIF определя упоритата инфлация, нарастващите търговски търкания и геополитическото напрежение като фактори, които могат да представляват значителен риск за динамиката на дълга, „оказвайки натиск за повишаване на глобалните разходи за финансиране“.

Светът е изправен пред десетилетие на нисък растеж, ако не бъдат приложени правилните икономически мерки, каза Бьорг Бренде

Президентът на WEF: „Не сме виждали такъв глобален дълг от Наполеоновите войни“

„Макар че състоянието на балансите на домакинствата би трябвало да осигури защита срещу по-високи лихви за по-дълъг период от време в краткосрочен план, бюджетните дефицити на правителствата все още са по-високи от нивата преди пандемията“, допълват от IIF, цитирани от CNBC.

От общо 315 трилиона долара дългът на домакинствата, който включва, наред с другото, ипотеки, кредитни карти и студентски кредити, възлиза на 59,1 трилиона долара.

Бизнес дългът, който корпорациите използват, за да финансират дейността и растежа си, възлиза на 164,5 трлн., като само финансовият сектор формира 70,4 трлн. от тази сума. Останалата част е публичен дълг в размер на 91,4 трлн. долара.