Държавният дълг на САЩ, който е нараснал с близо 50% от първите дни на пандемията досега, предизвиква повишено безпокойство както на Уолстрийт, така и във Вашингтон. Към днешна дата федералният дълг възлиза на 34,5 трилиона долара, или с около 11 трилиона повече, отколкото през март 2020 г. Като дял от общата икономика на САЩ той вече е над 120%.

Доскоро загрижеността за тези стряскащи цифри до голяма степен се ограничаваше до партийни разправии на Капитолийския хълм, както и до различни наблюдатели като Комитета за отговорен федерален бюджет (CBO). През последните дни обаче разговорите се пренесоха в правителствения и финансовия сектор и дори накараха една от известните компании на Уолстрийт да се запита дали разходите, свързани с дълга, не представляват значителен риск за ралито на фондовия пазар.

„Имаме големи структурни дефицити и рано или късно ще трябва да се справим с това, а по-рано е много по-добър вариант, отколкото по-късно“, коментира председателят на Фед Джером Пауъл в изказване във вторник пред аудитория от банкери в Амстердам, цитиран от CNBC.

Въпреки че упорито избягва да коментира подобни въпроси, Пауъл насърчи аудиторията да прочете последните доклади на Бюджетната служба на Конгреса за фискалното състояние на страната.

„Всички трябва да четат нещата, които те публикуват за бюджетния дефицит на САЩ, и да бъдат много загрижени, че това е нещо, което избраните хора трябва да вземат в ръце по-скоро рано, отколкото късно“, категоричен беше той.

Държавният дълг на САЩ удари нов исторически връх - 34 трлн. долара

Неизследвана територия за дълга и дефицита

Цифрите за дълга на САЩ са наистина зловещи, тъй като очертават вероятния път на дълга и дефицита. Според оценките на надзорната агенция публичният дълг, който понастоящем възлиза на 27,4 трилиона долара и не включва вътрешноправителствените задължения, ще нарасне от сегашните 99% от БВП до 116% през следващото десетилетие. Това ще бъде „сума, по-голяма от която и да било в историята на страната“, посочва CBO в последната си актуализация.

Нарастващият бюджетен дефицит е причина за увеличаване на дълга, а CBO очаква тази тенденция само да се задълбочава. Агенцията прогнозира недостиг от 1,6 трилиона долара през фискалната 2024 г. - той вече е 855 млрд. долара през първите седем месеца - който ще нарасне до 2,6 трилиона долара до 2034 г. Като дял от БВП дефицитът ще скочи от 5,6% през настоящата година до 6,1% след 10 години.

„От Голямата депресия насам дефицитът е надхвърлял това ниво само по време на Втората световна война и малко след нея, финансовата криза от 2007-2009 г. и пандемията от коронавирус“, се посочва в доклада.

С други думи, подобни високи нива на дефицита са обичайни най-вече при икономически спадове, а не при относителния просперитет, на който САЩ се радват през по-голямата част от епохата след краткия спад след март 2020 г. За сравнение, от държавите членки на Европейския съюз се изисква да поддържат дефицит до 3% от БВП.

Потенциалните дългосрочни последици от растящите нива на дълга на САЩ бяха коментирани и от главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън пред Sky News.

„Америка трябва да е съвсем наясно, че трябва да се съсредоточи малко повече върху проблемите на фискалния си дефицит, а това е важно за света“, посочи пред медията ръководителят на най-голямата по активи американска банка. „В един момент това ще доведе до проблем и не разбирам защо трябва да се чака. Проблемът ще бъде предизвикан от пазара и тогава ще бъдете принудени да се справите с него вероятно по много по-неприятен начин, отколкото ако се бяхте справили с него в началото.“

По подобен начин основателят на Bridgewater Associates Рей Далио посочва пред Financial Times преди няколко дни, че се опасява, че рязкото покачване на нивата на дълга на САЩ ще направи съкровищните облигации по-малко привлекателни „особено от страна на международните купувачи, притеснени от дълговата картина на САЩ и възможните санкции“.

Досега това не се е случило. Според данни на Министерството на финансите на САЩ, публикувани в сряда, през март активите на чуждестранните притежатели във федерален дълг на САЩ възлизат на 8,1 трлн. долара, което е със 7% повече спрямо предходната година. Безрисковите държавни ценни книжа все още се считат за привлекателно място за съхранение на парични средства, но това може да се промени, ако САЩ не овладеят финансите си.

Световният дълг достига нови рекорди: Експерти призовават за ограничаване на разходите

Въздействие върху пазара

По-непосредствените опасения са свързани с възможността проблемите с доходността на облигациите да се разпространи и на пазарите на акции.

„Огромният очевиден проблем е, че федералният дълг на САЩ вече е на напълно неустойчива дългосрочна траектория“, посочват анализаторите от Wolfe Research. Компанията се опасява, че „бдителните облигационери“ ще започнат “стачка”, ако САЩ не приведат фискалната си политика в ред, докато нарастващите лихвени проценти вдигат разходите.

„Нашето усещане е, че политиците няма да желаят да се справят сериозно с дългосрочните фискални дисбаланси на САЩ, докато пазарът не започне да оказва силен натиск върху тази неустойчива ситуация“, предупреждават те. „Смятаме, че политиците и пазарът най-вероятно подценяват бъдещите прогнозни нетни лихвени разходи.“

Повишаването на лихвените проценти от страна на Федералния резерв усложни ситуацията с дълга. От март 2022 г. до юли 2023 г. централната банка вдигна краткосрочния си лихвен процент 11 пъти с общо 5,25 процентни пункта - затягане на политиката, което кореспондираше с рязкото повишаване на доходността на съкровищните облигации. Нетните лихви по дълга, които включват плащанията по държавния дълг минус това, което правителството получава от приходите от инвестиции, възлизат на 516 млрд. долара през тази фискална година. Това е повече от разходите на администрацията за национална отбрана или Medicare и около четири пъти повече от разходите за образование.

Президентските избори могат да доведат до някои скромни промени във фискалната ситуация. Дългът нарасна при президента Джо Байдън, както и при неговия републикански предшественик Доналд Тръмп, най-вече заради агресивния отговор на последиците от пандемията.

Могат ли спестяванията на гражданите да са ключът към икономическото развитие на Европа?

„Изборите биха могли да променят средносрочните фискални перспективи, макар и потенциално по-малко, отколкото можем да се надяваме“, акцентират икономистите на Goldman Sachs Алек Филипс и Тим Крупа.

Победа на републиканците може да доведе до удължаване на изтичащите намаления на корпоративния данък, които Тръмп прокара през 2017 г., докато победа на демократите може да доведе до увеличаване на данъците, макар че „голяма част от тях вероятно ще отидат за нови разходи“, описват различните възможностик икономистите на Goldman, като добавят:

“Въпреки това най-големият проблем в бюджета са разходите за социално осигуряване и Medicare, а при никакъв сценарий по отношение на изборите не изглежда вероятна реформа в нито една от двете програми".