Публичният дълг е по-висок и расте по-бързо от прогнозираното преди Covid-19 пандемията, движен главно от двете най-големи икономики в света - САЩ и Китай. Това каза днес директорът на отдела по фискални въпроси на Международния валутен фонд Витор Гаспар, цитиран от Reuters.

Прогнозите са, че съотношенията на публичния им дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) на 60% от страните ще намалеят до 2028 г., но значителен брой големи икономики, включително Бразилия, Китай и Съединените щати, отбелязват бърз растеж в техните съотношения дълг към БВП.

Гаспар посочи, че глобалният публичен дълг е скочил до почти 100% от БВП през 2020 г., преди да отчете най-стръмния си спад от 70 години през 2022 г., въпреки че остава с около 8 процентни пункта над нивото отпреди пандемията.

Вместо да се нормализира, съотношението се очаква да започне да се покачва отново тази година, достигайки 99,6% от БВП през 2028 г., последната година от прогнозния хоризонт на МВФ, каза Гаспар.

Рисковете за финансовата стабилност нарастват, предупреди МВФ2023 г. ще бъде предизвикателна година, като глобалният растеж ще се забави до под 3%, прогнозира финансовата институция

„Има значителен брой големи развити икономики, големи нововъзникващи пазарни икономики, където съотношението публичен дълг към БВП се очаква да расте бързо и този списък от страни включва Бразилия, Китай, Япония, Южна Африка, Турция, Съединените щати, и Обединеното кралство“, казва Гаспар пред Reuters. „И доминиращото влияние идва от двете най-големи икономики.“

За разлика от това, в развиващите се страни с ниски доходи увеличението на съотношението на дълга по време на пандемията беше много умерено и сега се очаква да спадне до нивата, прогнозирани преди пандемията през следващите години, коментира Гаспар. По-строгите бюджетни ограничения и нарастващата продоволствена несигурност спряха намаляването на бедността и попречиха на по-нататъшния напредък към целите на ООН за устойчиво развитие, пише МВФ в своя доклад Fiscal Monitor.

МВФ: Навлизаме в опасна фаза с рискове, фрагментация и неовладяна инфлацияОчаква се инфлацията у нас през 2023 г. да се понижи до 7,5% след ръста от 13%

Занапред всички страни трябва да съгласуват фискалната и паричната си политика, за да се борят с инфлацията и да изградят буфери, които биха могли да се използват в случай на криза, каза Гаспар, отбелязвайки, че страните без достатъчно буфери биха претърпели по-дълги и по-дълбоки рецесии в случай на криза.

Докладът на МВФ предупреждава, че уязвимостта на страните от дълговите задължения трябва да бъде „първостепенен приоритет“, особено в развиващите се страни с ниски доходи, където 39 държави вече са в или близо до дългово затруднение.

Неотдавнашните банкови сътресения в Съединените щати и Швейцария са увеличили рисковете от разширяваща се финансова криза, която ще окаже още по-голям натиск върху балансите на публичния сектор, ако правителствата бъдат призовани да помогнат, се казва още в доклада.

За да се предпазят от по-нататъшни и влошаващи се проблеми, регулаторите трябва да обмислят укрепване на рамките за управление на кризи и режимите за справяне с проблемни институции.

„Сред най-лошите възможни сценарии са тези, при които имате финансова криза едновременно с криза на държавния дълг и това е нещо, наречено „примката на гибелта“, според Гаспар.

Докато финансовите рискове бяха ограничени, борбата с инфлацията беше най-големият приоритет, каза той, добавяйки, че по-строгите фискални политики също биха могли да ограничат търсенето, намалявайки необходимостта от по-агресивни увеличения на лихвените проценти.