Историята помни Пол Волкър като убиеца на инфлацията, а Бен Бернанке като кризисния пожарникар. На Джером Пауъл може да му се наложи да играе и двете роли едновременно – или, което може да е по-лошо, да избира между тях.

На пръв поглед изглежда, че Федералният резерв на Пауъл изглежда ще продължи с политиката си през последната година - повишаване на лихвените проценти, за да намали инфлацията – подобно на други големи централни банки. Но в действителност нещо се промени, след като поредица от банкови сривове разклатиха световните пазари, отбелязва Рич Милър за Financial Advisor.

Само преди няколко седмици рискове за финансовата стабилност едва се забелязваха. Сега те са на върха на списъка с проблеми за централните банкери.

Пауъл и неговите колеги засега казват, че предотвратяването на инфлация, подобна на 70-те години, остава приоритет номер едно.

Нещата обаче се променят. Фед повиши лихвите само наполовина от това, което се очакваше преди колапса на Silicon Valley Bank и придобиването на Credit Suisse от UBS. Европейската централна банка все пак реализира планираното си увеличение с половин пункт, но се отказа от даването на ясни насоки какво следва.


4 въпроса, които икономистите си задават след изказването на Джером Пауъл

За инвеститорите това е проблем – както се вижда от драматичните колебания в пазарните очаквания за паричната политика през последните няколко седмици. Те преминаха от очакване за агресивен Фед, който повишава лихвените проценти още няколко пъти, до сценарий "всички сме обречени" и предстоящо намаляване на лихвите след колапса на SVB.

Идеалният сценарий за икономиката би бил финансовите условия да бъдат достатъчно затегнати – банките да ограничат кредитирането, за да укрепят балансите си – и по този начин да свършат част от работата на Фед за борба с инфлацията. Това би помогнало да се охлади прегрялата икономика по начина, по който Пауъл иска, и да се намали необходимостта от повишаване на лихвите. Инструментите на централните банки за контрол на цените и предотвратяване на финансова криза биха могли да работят отделно и ефективно, посочва анализаторът на Financial Advisor.

Всичко това звучи добре – но основният проблем за Фед е, че при кризисен сценарий политиките за укротяване на инфлацията и укрепването на банките са коренно противоположни.

За да намалят ръста на цените, централните банки вдигат лихвите и изтеглят ликвидност от банковата система. При финансова и банкова криза те наливат пари и ликвидност в закъсалите кредитори и намаляват цената на кредита.

Съществува опасност те да получат най-лошото от двата свята: пълна криза, която предизвиква рецесия. Това би принудило централните банки да се откажат от борбата с инфлацията, преди тя да е приключила, тъй като ще трябва бързо да укрепят разклатената финансова система.

И Bank of England повиши лихвените проценти с 25 базисни пунктаЦентралните банки по света са решени да се справят с инфлацията въпреки напрежението в банковата система

"Обърни се към по-лошото"

"Противопоставянето между борбата с инфлацията и запазването на финансовата стабилност сега е по-силно от когато и да било в историята на Фед", казва Анна Уонг, главен икономист за САЩ в Bloomberg Economics – базирайки се на проучване на американските банкови кризи през последните 140 години.

За да може по-слабото кредитиране да повлияе значително на инфлацията, "настоящата криза ще трябва да направи обрат към по-лошо", казва тя и добавя, че ако това не се случи, пазарите ще трябва да преразгледат очакванията си за посоката на политиката на Фед.

Самите централни банкери са отчасти виновни за неприятния избор, пред който са изправени сега.

Продължителният период на почти нулеви лихвени проценти насърчи самодоволството и поемането на риск на финансовите пазари и икономиката. Това се промени тотално, когато на централните банки им се наложи да увеличават лихвите, за да се справят с инфлационния проблем, който така бавно разпознаха.

"Супер лесната парична политика достави сухия барут за финансовите сътресения", казва бившият управител на Фед Кевин Уорш, който сега е старши сътрудник в института "Хувър". "Огромният обрат в паричната политика беше спусъкът."

За известно време изглеждаше, че финансовата система – подсилена от реформи след кризата от 2007-2009 г. – ще може да издържи края на лесните пари. Крипто пазарът се взриви, но пък централните стълбове на финансовата система изглеждаха здрави. Напрежението обаче се разпространи и в банките – и то по начин, който илюстрира че всеки епизод на финансови проблеми обикновено се различава от предишния.

Нуриел Рубини смята, че има вероятност за „тежка рецесия следващата година“Професорът от Нюйоркския университет предупреждава за „огромното натрупване на дългове“ в световен мащаб през последните десетилетия

"Доста сериозно"

Silicon Valley Bank, 16-ият по големина кредитор в САЩ, не беше отпуснал много рискови жилищни заеми например.

Вместо това банката беше инвестирала в държавен дълг – възприеман за най-сигурния актив. Но в един момент понесе двоен удар. Увеличението на лихвите от страна на Фед тласна стойността на тези облигации дълбоко на червено, като същевременно удари и основните вложители в банката - представителите на технологичната индустрия. Резултатът: SVB беше поета от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите на 12 март.

Credit Suisse Group AG беше следващото голямо домино. В продължение на години инвеститорите се притесняваха от слабостите на швейцарския кредитор. Бавното плъзгане се превърна във внезапен срив, когато акциите на банката се сринаха и залозите за дефолт се повишиха. Тя беше придобита от конкурента си UBS Group AG на 19 март. Притежателите на облигационен дълг от около 17 милиарда долара изгубиха цялата си инвестиция.

Докато инвеститорите проучват щетите, кредитната криза изглежда е заменила упоритата инфлация като ключов риск, според последното глобално проучване на Bank of America сред мениджърите на фондове.


Bank of America: Инвеститорите трябва да продават, а не да купуват акции Появи се още един балон, в резултат на кризата в банковия сектор, повалила вече три регионални банки в САЩ
"Пазарът действа така, сякаш сме в средата на доста сериозна криза", казва Итън Харис, ръководител на глобалните икономически изследвания на BoA. "Това означава голяма вероятност за неблагоприятен сценарий, при който имате голяма финансово криза и много лоша икономика".
Подобно на уверенията, направени преди финансовата криза от преди 15 години, американските власти настояват, че контролират ситуацията.
Те твърдят, че банковата система като цяло е много по-силна, отколкото е била тогава, с много повече капитал и ликвидност. Според тях много от проблемите са индивидуални, т.е. касаят закъсалите банки и не са знак за по-широки и по-дълбоки проблеми във финансовата система.

Американските акции се понижиха въпреки намека на Фед за край на затяганетоИндексът Dow Jones падна с повече от 500 пункта, акциите на First Republic Bank загубиха над 15%

Значително крехка
Но не всички са толкова сигурни в това. В края на миналата година американските банки имаха 620 милиарда долара нереализирани загуби от инвестиции в ценни книжа, според FDIC. В документ от 13 март група академични икономисти изчислиха, че още стотици банки могат да се окажат на червено в случай на масивно изтичане на депозити.
"Неотдавнашните спадове в стойността на банковите активи значително увеличиха крехкостта на банковата система на САЩ", като тази, която унищожи SVB, пишат те.
Централните банкери твърдят, че имат различни инструменти за ограничаване на финансовите сътресения и укротяване на инфлацията, които могат да се използват едновременно.
Тази идея напомня за покойния холандски икономист Ян Тинберген, който спечели първата Нобелова награда за икономика през 1969 г. Неговото правило – такова, което Бернанке възприе в началото на новото хилядолетие – постулира, че политиците трябва да използват различни инструменти за постигане на различните цели.
Сега централните банки могат да подкрепят обсадените банки с краткосрочна ликвидност, като същевременно повишават лихвените проценти в цялата икономика, за да забавят инфлацията. Фед е финансирал банките със стотици милиарди долари чрез различни предпазни механизми през последните две седмици.

Ще се забави ли инфлацията в САЩ?Въпреки че темпът на инфлация е по-нисък от 40-годишния връх от 9,1% миналото лято, цените продължават да нарастват над три пъти по-бързо, отколкото през десетилетието преди пандемията

Балансът на централната банка съществува именно за да се справи с такива извънредни ситуации – но проблемът е, че Фед едновременно с това се опитва да намали резервите си от облигации, станали огромни след години на изкупуването им съгласно политиката, известна като количествено облекчаване. Вече две седмици инжекциите с ликвидност означават, че на практика сега правят точно обратното.
Това не трябва да се приема като промяна на позицията на Фед, каза Пауъл пред репортери миналата сряда.
Аргументът е, че краткосрочното осигуряване на ликвидност за банките и покупките или продажбите на активи са различни неща. Много от опитните наблюдатели на Фед са съгласни - но това не попречи на редица мениджъри на активи да разчетат това като сигнал за по-свободна политика напред.

Извън контрол?


Посланието е прекалено неясно и обърква пазарите. Затруднява и политиците да овладеят инфлацията. Пример: Инвеститорите игнорираха многократните изявления на Пауъл, че Фед няма планове да понижава лихвите тази година и купуваха облигации сякаш съкращенията са напълно гарантирани.

Волатилната седмица на Уолстрийт завърши с повишение и търсене на убежища Инвеститорите се насочиха към убежището на държавните облигации, а златото се търгуваше близо до рекордни върхове

Дори ако Централните банкери успеят да овладеят последните финансови сътресения, те признават, че все още е вероятно това да нанесе щети на икономиката. Ключовият въпрос е: колко?
На пресконференцията си след покачването от 25 базисни пункта в сряда Пауъл предположи, че по-строгите финансови условия в резултат на кризата при банките могат да бъдат разгледани като "еквивалент на увеличение на лихвения процент или може би повече от това". Но бързо добави предупреждението, че оценка за размера не може да бъде направена "с каквато и да е точност".

Всеки цикъл на ръст на лихвите през последните 70 г. е завършвал с рецесияТози път няма да е различно, казва стратег на Morgan Stanley

Това не попречи на икономистите на Уолстрийт да опитат.
Използвайки SHOK – моделът на Bloomberg за американската икономика – Вонг изчислява, че наблюдаваният досега банков стрес вероятно е равен на увеличение на лихвените проценти с 50 базисни пункта. Други оценки достигат до 150 базисни пункта.
Какъвто и да е правилният отговор, основният проблем остава същия: това е нещо, в което Фед не може да бъде прецизен. Пауъл и колегите му се опитват да насочат най-голямата икономика в света от инфлационен период обратно към стабилен растеж. Задачата изведнъж стана много по-трудна.
"На Фед би им се искало да могат да управляват този процес внимателно", казва Харис от Bank of America. Сега "обаче притесненията са, че рецесията ще бъде по-дълбока и трудна за контролиране".