Комитетът по парична политика на Bank of England гласува единодушно да запази основния лихвен процент на ниво 3,75%.

Преди избухването на войната в Иран в края на февруари се очакваше той да намали основния лихвен процент, но конфликтът доведе до скок в цените на енергията, което замъгли перспективите за инфлацията и икономическия растеж, отбелязва CNBC.

„Конфликтът в Близкия изток доведе до значително повишение на световните цени на енергията и други суровини, което ще се отрази на цените на горивата и комуналните услуги за домакинствата и ще има косвени ефекти чрез разходите на бизнеса“, заявява BoE като предупреждава още: „Преди това се наблюдаваше продължителна дефлация на вътрешните цени и заплати. Инфлацията по индекса на потребителските цени (CPI) ще е по-висока в краткосрочен план в резултат на новия шок за икономиката“.

Банката допълва, че остава „нащрек за повишения риск от вътрешен инфлационен натиск чрез вторични ефекти при определянето на заплатите и цените, като рискът ще бъде по-голям, колкото по-дълго се задържат по-високите цени на енергията“.

Централната банка заяви, че паричната политика се определя така, че да се гарантира, че инфлацията „не само достига 2%, но и се запазва в средносрочен план, което включва балансиране на рисковете за тази цел“

Bank of England запази лихвените проценти без промяна – кога ще има понижение

Комитетът по парична политика оценява и последиците за инфлацията, която преди войната се очакваше да спадне към целта от 2%, и за слаба икономическа активност, която вероятно ще бъде резултат от по-високите разходи за енергия.

Лондонският индекс FTSE 100 продължи да отбелязва загуби след решението и към обяд спадна с около 2,5%. Доходността на 10-годишните държавни облигации се повиши с 14 базисни пункта до 4,874%, а лихвеният процент по 2-годишните облигации е с 20 базисни пункта по-висок – 4,31%.

„Повечето централни банки са изправени пред една и съща предизвикателна обстановка, но компромисите не са еднакви. Тези на BoE са типично британски: упорита инфлация, отслабващ пазар на труда и малко фискално пространство за маневри“, коментира Мадисън Фалър, глобален инвестиционен стратег в J.P. Morgan Private Bank. „За разлика от САЩ, подкрепени от солиден растеж, или Европа, която отбеляза реален напредък в борбата с инфлацията, Bank of England върви по тънък лед между подкрепата на забавената икономика и предотвратяването на излизането на инфлацията извън контрол”.

Само преди няколко седмици пазарите залагаха на две понижения на лихвите; сега се готвят за до две повишения през тази година, допълва експертът.

Намалението с 25 базисни пункта от 4% на 3,75% е четвъртото понижение за годината и беше широко очаквано от пазарите

Bank of England понижи лихвите, поднасяйки коледен подарък на потребителите

Главоболия за централните банки

Преди началото на войната с Иран в края на февруари европейските централни банки се радваха на по-благоприятни перспективи за инфлацията, тъй като изглеждаше, че лихвените проценти ще останат стабилни или ще продължат да падат в целия регион.

Конфликтът обаче наруши икономическото равновесие, като застраши енергийните доставки в Европа, икономическия растеж и перспективите за потребителските цени, продължава CNBC.

Швейцарската национална банка (SNB) вече обяви, че запазва основния си лихвен процент на ниво 0,00%, като заяви, че „готовността ѝ да се намеси на валутния пазар се е увеличила“ в контекста на конфликта в Близкия изток.

По този начин, ако се наложи, ще се противодейства на всяко „бързо и прекомерно поскъпване на швейцарския франк, което би застрашило ценовата стабилност в Швейцария“.

Управителят на Австрийската централна банка Мартин Кохер смята, че ЕЦБ може да бъде притисната да реагира при допълнително поскъпване на еврото

Защо силните валути се превръщат в главоболие за Европа и Швейцария

На въпроса дали има „праг“, при който би се намесила на валутните пазари, председателят Мартин Шлегел заяви пред CNBC в четвъртък, че банкерите „разглеждат паричната политика на всяко тримесечие и тогава вземаме решение за използването на нашите инструменти, а именно лихвения процент и валутните интервенции“.

„На тази среща стигнахме до заключението, че повишената готовност за намеса на валутния пазар е това, от което се нуждаем в рамките на паричната политика“. Той подчертава, че всякаква намеса би била продиктувана от съображения на паричната политика, а не с цел да се осигури конкурентно предимство на износителите.

Потенциалната заплаха за икономиката „наистина зависи от продължителността на конфликта и колко дълго ще се задържат високите цени на енергията“. „Ако те останат високи за по-дълго, би могло да има голямо въздействие върху световната икономика, а оттам и върху Швейцария“, допълва той.

Цените скачат рязко в рамките на часове, когато слънчевата енергия отстъпва на газа, оскъпен от войната в Близкия изток

Цените на електроенергията в Европа се люшкат рязко на фона на войната с Иран

На заседанието си в четвъртък шведската централна банка Riksbank също остави основния лихвен процент на ниво 1,75%, без промяна и заяви, че „се очаква да остане на това ниво още известно време“, но предупреди, че войната в Иран налага „бдителност“.

Макар войната да прави прогнозите много несигурни, банката ще следи отблизо развитието на събитията и ще коригира паричната политика, ако перспективите за инфлацията и икономическата активност го налагат.

В Швеция има фундаментално благоприятни условия за продължаване на икономическото възстановяване, като инфлацията (в момента 1,7%) все още е под целта от 2%.

„Базовата инфлация е неочаквано ниска по последни данни. Очаква се войната да забави донякъде растежа в краткосрочен план и да повиши инфлацията по индекса на потребителските цени (CPIF) в резултат на по-високите цени на енергията. Очаква се това до известна степен да се отрази и върху други цени“, допълват от банката.

Нарастващото търсене на изчислителна мощ за изкуствен интелект насочва инвестиции към Норвегия, Швеция и Финландия. Наличието на зелена енергия, по-ниски разходи и лесен достъп до терени осигуряват стратегическо предимство на региона

Евтината енергия и студеният климат превръщат Севера в новия AI хъб на Европа

Европейска централна банка

Още преди началото на войната не се очакваше ЕЦБ да промени позицията си за основния лихвен процент, като данните за инфлацията оставаха близо до целта от 2%. Последните предварителни данни на Евростат показаха, че тя е нараснала до 1,9% през февруари, спрямо 1,7% през януари.

На последното заседание през февруари председателят на ЕЦБ Кристин Лагард повтори, че икономическите перспективи на еврозоната са „в добро състояние“, но предупреди да не се поддаваме на самодоволство.

Сега нейната предпазливост изглежда основателна.

Кризата на петролния пазар поднови опасенията от недостиг на доставки, а продължителни прекъсвания могат да отложат намаляването на лихвите от ЕЦБ и BoE

Войната в Иран върна страховете за инфлационен шок в Европа – но оправдани ли са този път

Трейдърите ще следят с голямо внимание насоките на ЕЦБ на заседанието в четвъртък за улики как би могла да реагира, тъй като затварянето на Ормузкия проток от Иран намалява доставките на петрол и газ за региона, което повишава енергийните разходи и инфлационния натиск.

„В четвъртък очакваме ЕЦБ да запази депозитната лихва на 2% за шесто поредно заседание“, отбеляза тази седмица Константин Вайт, мениджър в PIMCO.

„Очакваме ЕЦБ да подчертае засилената геополитическа несигурност и да даде сигнал за по-рестриктивен тон, вместо да променя политиката си незабавно. Според нас новите прогнози на експертите вероятно ще покажат краткосрочно надхвърляне на инфлацията, причинено от по-високите цени на енергията, преди да се върне към 2% следващата година, като се очаква общата инфлация да достигне пик от 3%, за който енергията допринася с около един процент“.