Цените на електроенергията в Европа се колебаят рязко между деня и вечерта, тъй като войната с Иран и свързаните с нея сътресения в доставките на газ засилват нарастващата волатилност на европейските енергийни пазари.

Данни на Montel Analytics показват, че цените на едро на пазари като Нидерландия, Дания и Германия се покачват и спадат със стотици евро за мегаватчас в рамките на няколко часа. Причината е, че изобилната електроенергия от соларни панели през деня се заменя с производство от газови електроцентрали, когато слънцето залезе.

След това цените отново спадат, след като вечерният пик на потреблението отмине.

На 4 март например цените „ден напред“ в Дания се променят от 26 евро за мегаватчас в 14:00 до почти 430 евро в 17:45 – по-малко от четири часа по-късно, предава Financial Times.

В Нидерландия цената се покачва от 24 евро до 450 евро за същия период, като подобни резки колебания се наблюдават и в Белгия и Германия.

В България цената на природния газ на платформата на "Газов хъб Балкан" в сегмента "ден напред" с ден за доставка за днес, 6 март, е 35,70 евро за мегаватчас. В сегмента "в рамките на деня" борсата вчера е затворила при 37,01 евро за мегаватчас. Референтната цена в този сегмент за днес е 35,70 евро за мегаватчас.

През последните години цените на електроенергията на европейските пазари на едро станаха значително по-волатилни заради растящия дял на възобновяемата енергия, която е зависима от метеорологичните условия – ниски цени, когато има вятър и слънце, и по-високи, когато за покриване на търсенето са необходими изкопаеми горива.

Тази тенденция се изостри през настоящата седмица заради сътресенията в доставките на газ от Близкия изток, които повишиха разходите за гориво на електроцентралите.

„Следобед наблюдаваме много ниски или дори отрицателни цени, защото слънчевата енергия изтласква газа от системата“, казва пред FT Жан-Пол Хареман, директор в Montel.

„А вечер газовите централи трябва да се включат, но при по-високи цени заради войната с Иран. Затова виждаме тези огромни ценови колебания.“

Според него разликата между цените вероятно ще се увеличава с приближаването на пролетта и ръста на соларното производство. Това би било благоприятно за собствениците на съоръжения за съхранение на енергия, като батерии.

„За хората с гъвкави активи това е отлична новина.“

Колебанията отразяват и променящата се структура на енергийните пазари в много европейски държави, тъй като слънчевата енергия се разраства изключително бързо и значително изпреварва развитието на системите за съхранение на електроенергия.

До края на миналата година в ЕС бяха инсталирани около 406 гигавата соларни мощности. През юни миналата година слънчевата енергия за първи път се превърна в най-големия източник на електричество в Европейския съюз.

Същия месец Нидерландия произведе около 40% от електроенергията си от слънце, а в Германия и Дания делът на соларната енергия надхвърли 20%, показват данни на енергийния мозъчен тръст Ember.

В много пазари броят на соларните панели вече е толкова голям, че в средата на деня газовите електроцентрали изобщо не са необходими, тъй като слънчевите панели произвеждат огромни количества електроенергия.

По-голямата част от тази енергия обаче все още не може да бъде съхранявана, което води до рязък спад на цените и често до преминаването им под нулата. В такива случаи производителите плащат на клиентите, за да поемат електроенергията им, за да избегнат скъпото спиране на производството.

След залез слънце обаче газовите или въглищните електроцентрали трябва да поемат производството, за да покрият търсенето – често при по-високи цени, тъй като работят по-малко часове и трябва да компенсират разходите си.

Според данни на S&P Global Commodity Insights през миналото лято цените на електроенергията в 10 европейски пазара, включително Великобритания и Германия, са преминавали в отрицателна територия рекордните 2821 пъти, докато броят на часовете с много високи цени също е нараснал рязко.

Тази динамика се изостри особено силно през настоящата седмица, след като цената на газа рязко се повиши. Причината е спирането на производството в Катар – втория по големина производител на втечнен природен газ в света – след атаки срещу инфраструктурата му, както и почти пълното блокиране на корабоплаването през Ормузкия проток.

Това доведе и до повишение на цените на въглищата, тъй като енергийните компании в Европа и Североизточна Азия търсят алтернативи на газа, за да поддържат електроенергийните системи стабилни.