Европа се готви за рязко поскъпване на енергията при продължителен конфликт в Близкия изток.

През уикенда доставките на петрол и газ от Персийския залив до голяма степен бяха прекъснати след ударите на САЩ и Израел срещу Иран, на фона на съобщения, че иранските сили са предупредили корабите да не преминават през тесния Ормузки проток.

Това няма да има незабавен физически ефект върху Европа, тъй като по-голямата част от петрола и газа, които преминават през Ормузкия проток – около 20% от световната търговия с петрол – са предназначени за Азия.

Ограничаването на предлагането обаче ще тласне нагоре глобалните цени, посочват анализатори, а това ще се отрази пряко и на Европа.

В ранната търговия в понеделник сутринта сортът Brent скочи с над 9% до близо 80 долара за барел – най-високото му равнище от юни миналата година.

„Пазарите на петрол и втечнен природен газ са глобални: всяко прекъсване в Ормузкия проток би предизвикало незабавен ценови скок, който ще засегне Европа независимо от ограничените ѝ физически вносни обеми оттам“, казва пред POLITICO Симоне Талиапиетра, старши изследовател в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.

Според Талиапиетра кратък конфликт от няколко дни би „вградил геополитическа рискова премия в пазарите на петрол и газ“, но „продължително прекъсване в рамките на няколко седмици би започнало да изчерпва запасите, да ограничава логистиката и опасно да затегне глобалния баланс на петрол и газ – с далеч по-сериозни ефекти върху цените“.

По-дългосрочният риск е, че ако значителните обеми петрол и газ, преминаващи през Ормуз, бъдат сериозно нарушени, това ще доведе до преструктуриране на търговските потоци – подобно на случилото се след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди четири години.

Но ако, подобно на войната в Украйна, конфликтът продължи с години, ефектът за Европа може да бъде съществен.

„Фактът остава, че Европа внася по-голямата част от енергията си. Събития като това подчертават колко проблематична, колко рискова и в крайна сметка неустойчива е тази стратегия“, казва Ян Розеноу, професор по енергийна и климатична политика в Оксфордския университет.

„Структурното решение е възобновяема енергия, произведена в Европа, електрификация и повишаване на ефективността на икономиката. Колкото по-малко потребяваме, толкова по-малко сме изложени на риск“, добавя той.

Ключовият въпрос за петролния пазар е дали войната ще доведе до продължително прекъсване на трафика през Ормузкия проток – най-важния стратегически канал за световната търговия със суров петрол

Цените на петрола рязко поскъпват заради блокирания Ормуз

ОПЕК+ обяви в неделя, че ще увеличи добива си с 206 000 барела дневно през април, което потенциално би ограничило риска от ценови скок. Според анализатори това не решава проблема с износа на петрола от региона на Залива.

Държавите членки на ЕС поддържат стратегически петролни резерви за 90 дни. Някои съседни европейски страни обаче срещат затруднения да изпълнят това изискване.

В момента ЕС внася по-голямата част от петрола си от САЩ, Норвегия, Казахстан и Либия, според официални данни – нито една от тези доставки не преминава през Ормузкия проток. Саудитска Арабия и Ирак, които използват този маршрут, са формирали съответно около 7% и 5% от европейския петролен внос през третото тримесечие на 2025 г.

Сходна е картината при втечнения природен газ: около 60% от вноса идва от САЩ, следвани от Алжир и Русия. Катар – вторият по големина износител на LNG в света – е осигурил едва около 6% от европейските доставки през третото тримесечие на 2025 г.

Това обаче вероятно ще се промени. ЕС вече се опитва да намали зависимостта си от руския петрол и газ и същевременно нарастват опасенията, че засилващата се зависимост от САЩ при LNG е рискова, особено след като отношенията достигнаха историческо напрежение по-рано тази година. Катар е вторият по големина производител на втечнен природен газ в света. Ако катарските доставки бъдат ограничени, Русия може да се окаже основният печеливш.

„Възможно е да видим руска енергия, насочена към други пазари. Ако катарският LNG бъде спрян, това би създало възможност за Русия“, казва Ана Мария Ялер-Макаревич, водещ енергиен анализатор в Института за енергийна икономика и финансов анализ.