Цените на суровия петрол скочиха рязко в неделя вечер, след като пазарите започнаха да оценяват риска от неконтролируема ескалация на конфликта между САЩ и Иран и потенциално сериозно прекъсване на доставките.

Американският лек суров петрол поскъпна с над 8%, или с 5,55 долара, до 72,57 долара за барел към 18:41 ч. източноамериканско време. В петък сутринта международният бенчмарк Brent нарасна с около 7% до 77,71 долара за барел.

Масирана вълна от въздушни удари, предприета от САЩ и Израел срещу Иран, доведе до смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени представители на Ислямската република. Не е ясно кой в крайна сметка ще поеме управлението на четвъртия по големина производител на петрол в ОПЕК, което допълнително засилва несигурността на пазарите.

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че водещите кандидати за поемане на властта в Иран са били убити при военната операция, което допълнително усложнява усилията на САЩ за бързо оформяне на политически преход в Техеран.

„Атаката беше толкова успешна, че елиминира повечето кандидати. Няма да бъде никой от тези, за които сме мислили – те са мъртви“, каза той пред ABC News.

Коментарите му идват на фона на неяснота относно стратегията на Вашингтон за край на конфликта и взаимодействие с евентуално ново ръководство в Иран.

Ключовият въпрос за петролния пазар е дали войната ще доведе до продължително прекъсване на трафика през Ормузкия проток – най-важния стратегически канал за световната търговия със суров петрол.

„Темпът на възстановяване на трафика през Ормуз и мащабът на евентуален ирански отговор ще бъдат решаващи за цените през следващите дни“, посочват анализатори на UBS в доклад до клиенти, цитиран от CNBC.

Тръмп заяви, че бойните операции ще продължат, докато всички американски цели не бъдат постигнати. В същото време той добави, че Иран иска разговори и че е съгласен да преговаря, оставяйки отворена възможността за деескалация.

„Те искат да говорят и аз се съгласих“, заяви Тръмп пред The Atlantic, а пред CNBC допълни, че военните операции „вървят по-бързо от планираното“.

Трафикът на танкери през Ормузкия проток на практика е спрял, тъй като корабните компании предприемат предпазни мерки, сочат данни на консултантите Rystad Energy.

„Танкерите започват да се струпват край Ормуз, но засега нищо не преминава – пазарът е видимо разтревожен“, коментира анализаторът Мат Смит от Kpler.

През 2025 г. средно над 14 млн. барела дневно са преминавали през протока – около една трета от световния морски износ на суров петрол. Около три четвърти от тези обеми са били насочени към Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

Анализатори на Barclays предупреждават, че при задълбочаване на кризата Brent може да достигне 100 долара за барел, а според UBS при съществено прекъсване на доставките спот цените биха могли да надхвърлят 120 долара.

Очаква се европейските акции да започнат новата търговска седмица с осезаеми понижения, след като глобалните пазари се насочиха надолу в отговор на мащабните удари на САЩ и Израел срещу Иран през уикенда. Британският индекс FTSE се очаква да отвори с понижение от 0,6%, германският DAX – с 1,5% надолу, френският CAC 40 – с 1,4% спад, а италианският FTSE MIB – с 1,2% по-ниско, сочат данни на IG.

Хонконгският индекс Hang Seng се понижи с над 2,3%, като акциите на Xiaomi и Baidu изгубиха по 4,4%. Индексът CSI 300 в континентален Китай спадна с 0,4%, като най-силно засегнати бяха авиокомпаниите – China Southern Airlines и China Eastern Airlines отчетоха сериозни понижения. За разлика от тях, петролният гигант CNOOC поскъпна с над 8%.

Акциите на HSBC се понижиха с 3,3%, Bank of China в Хонконг – с 3,7%, а Standard Chartered – с 4,3%. В същото време компании от китайския военно-индустриален комплекс отбелязаха ръст, отразявайки повишеното напрежение в Близкия изток. Акциите на Avic Shenyang Aircraft, производител на изтребителя J-35, поскъпнаха с над 5,3%, а индексът на отбранителния сектор CSI се повиши с 3,4%, увеличавайки годишния си ръст до над 20%.