Разширяващият се конфликт в Близкия изток постави ново изпитание пред централните банки, тъй като опасенията от петролен шок и подновяване на инфлационните рискове усложняват усилията на финансистите за подкрепа на растежа, отбелязва в анализ CNBC.

Цените на суровия петрол скочиха в понеделник, след като през уикенда САЩ и Израел нанесоха удари по Иран, при които загина върховният лидер Али Хосейни Хаменей.

Техеран отговори с ракетни атаки, насочени срещу Персийския залив.

Трафикът на танкери през Ормузкия проток, най-критичният за воден път за доставки на петрол в света, на практика е блокиран, тъй като заплахата от атаки от Иран възпира корабите да преминават.

Блокадата на Ормузкия проток: Кои пазари ще са най-засегнати, ако трафикът в ключовата петролна артерия спре

Цените на суровия петрол тип Брент отбелязаха четири поредни дни на ръст, като в сряда се повишиха с 1,6% до 82,76 долара за барел, достигайки най-високото си ниво от януари 2025 г. Цените на суровия петрол тип West Texas Intermediate също се повишиха за трети пореден ден до 75,48 долара.

По-високите цени на енергията ще се отразят на потребителските и производствените цени, особено за икономиките, които разчитат в голяма степен на вноса на петрол от Близкия изток, и ще принуди централните банки да преразгледат траекторията на лихвените си проценти.

„Продължаващият конфликт с Иран засилва аргументите на много централни банки да задържат лихвените проценти стабилни засега“ според икономисти от Nomura.

Пазарите се люшкат заради конфликта в Близкия изток, но ограничиха загубите след сигнал от Тръмп

Централните банки в готовност

Тъй като засиленото напрежение оказва натиск върху икономическата активност, финансистите се опитват да балансират инфлационния риск и забавянето на растежа.

Европейската централна банка е в ситуация, която икономистите от ING наричат „реална дилема“, тъй като петролният шок може да доведе до по-висока инфлация, докато перспективите за растеж се влошават под натиска на по-високите тарифи в САЩ. Те допълват, че „за да се стигне до повишение на лихвите, икономиката трябва да покаже ясна устойчивост“.

Европа внася почти целия си петрол и значителна част от втечнения природен газ, което повишава риска от двоен енергиен и търговски шок.

Пиер Вунш от Управителния съвет на ЕЦБ заяви тази седмица, че ще избягват да реагират прибързано на всякакви промени в цените на енергията. „Ако това продължи по-дълго, ако увеличението на цените на енергията е по-високо, тогава ще трябва да приложим нашите модели и да видим какво ще се случи“.

Филип Лейн, ЕЦБ: Ефектът от конфликта в Близкия изток за еврозоната зависи от обхвата и продължителността му

Бившият финансов министър на САЩ Джанет Йелън заяви, че конфликтът може да засегне икономическия растеж и да подхрани инфлационния натиск, което ще възпрепятства Фед да намали лихвените проценти. „Последната ситуация с Иран кара Фед да бъде още по-предпазлив и несклонен да намали лихвените проценти, отколкото беше преди това“, заяви тя в понеделник.

Инфлацията в САЩ през януари е 2,4%, над целта на Фед от 2%. Йелън предупреждава, че митата на Тръмп могат да повишат годишната инфлация до най-малко 3%.

Последната ескалация на напрежението идва след като Тръмп завзе богатата на петрол Венецуела и заплаши да поеме контрола над Гренландия, друг стратегически обект на енергийни резерви.

От Иран до Венецуела: енергийната стратегия на Тръмп и стремежът за контрол над петрола

Според данни на LSEG, цената на суровия петрол тип Брент е нараснала с 36% от началото на годината, а фючърсите на WTI са се повишили с 32% към сряда.

Световният енергиен пазар се бори с най-лошия възможен сценарий, като продължително прекъсване на доставките през Ормузкия проток може да доведе до покачване на цените на суровия петрол тип Брент над 100 долара за барел, а цените на природния газ в Европа да надхвърлят 70 долара за мегаватчас, според Bank of America.

100 долара за барел? Продължително затваряне на Ормузкия проток връща кошмарите от 70-те години

Азия понася най-тежкия удар

Азиатските икономики ще бъдат особено засегнати.

Според Американската енергийна информационна администрация по-голямата част от суровия петрол, транспортиран през Ормузкия проток, се доставя в Китай, Индия, Япония и Южна Корея.

При предположението, че Ормузкият проток ще бъде затворен за шест седмици и цените на петрола ще скочат от 70 на 85 долара за барел, инфлацията в Азия може да се повиши с около 0,7%, според Goldman Sachs.

Филипините и Тайланд се очаква да бъдат най-уязвими, докато Китай може да отбележи „по-умерен ръст“.

Цените на петрола рязко поскъпват заради блокирания Ормуз

Устойчивото покачване на цените на петрола може да накара азиатските централни банки, като тези на Филипините и Индонезия, да преустановят намаляването на лихвените проценти, докато в Индия и Южна Корея вероятно ще задържат лихвите стабилни за по-дълго, според Майкъл Уан, старши валутен анализатор в MUFG Bank.

BMI, подразделение на Fitch Solutions, оценява, че конфликтът ще добави от 7 до 27 базисни пункта към общата потребителска инфлация в Азия, като най-силно ще се отрази в Тайланд, Южна Корея и Сингапур поради по-високата тежест на енергията в изчисленията на инфлацията в тези страни.

„При 10% шок на цените на петрола, увеличението на инфлацията е достатъчно малко, че повечето вероятно ще го пренебрегнат. Но изчисленията се променят при увеличение от 20-30 долара за барел, когато общата инфлация се удвоява или утроява и вторичните ефекти стават по-трудни за пренебрегване“, допълват експерти.

Повишаването на лихвите засега остава изключено, освен ако покачването на петрола не се задържи и не се отрази на хранителните продукти и други стоки поради по-високите разходи, което ще доведе до по-висока основна инфлация.

Nomura очаква Малайзия, която определя като „относителен бенефициент“ като нетен износител на енергия, Австралия и Сингапур, да затегнат лихвите. Понижени са очакванията за повишаване на лихвите от Централната банка на Филипините.

„Повишението на цената на петрола засилва убеждението ни, че Bank Negara Malaysia ще повиши лихвите и риска, че Bangko Sentral ng Pilipinas може да остане на същото ниво в сравнение с предишната базова линия за понижение с още 25 базисни пункта през април“.

Пазарите се готвят за турбуленция след ударите на САЩ срещу Иран

От Nomura очакват скромно влияние от 0,01% от по-високите цени на петрола върху растежа на БВП на Сингапур.

Индонезия и Сингапур заявиха в понеделник, че наблюдават отблизо финансовите пазари. Bank Indonesia заяви, че ще предприеме действия, за да поддържа рупията в съответствие с икономическите фундаменти, а Monetary Authority of Singapore оценява въздействието на конфликта върху вътрешната икономика и финансовата система.

Фискални буфери

Фискалните стимули и субсидиите могат да смекчат част от инфлационното въздействие и благоприятния ценови натиск към 2026 г., като осигурят относително комфортна отправна точка.

„Очакваме Азия да използва фискалната политика като първа линия на защита за потребителите“, допълват още икономистите от Nomura. Възможните мерки включват контрол на цените, по-високи субсидии, намаляване на акциза върху горивата и по-ниски вносни мита върху суровия петрол и рафинираните продукти.

Но субсидиите могат да добавят ново напрежение към и без това ограничените фискални бюджетни дефицити на правителствата, според Роб Субараман, ръководител на глобалните макроикономически проучвания в Nomura.

„Кое „негативно“ искате да имате: по-висока инфлация или по-лоша фискална политика? Това са политическите избори, които правителствата трябва да направят“.