Ескалацията на конфликта в Близкия изток е един от основните рискови сценарии, проследявани от ЕЦБ.

През декември 2023 г. служители на Евросистемата публикуваха анализ на сценарии, който показа, че би имало значителен скок на инфлацията, обусловена от енергията, и рязък спад на производството, ако конфликтът доведе до трайно намаляване на енергийните доставки и прекъсване на регионалната икономическа активност. Въздействието би се усилило, ако това доведе и до преоценка на риска на финансовите пазари.

Това заявява в интервю за Financial Times Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ.

Относно очаквания ефект върху растежа и инфлацията в еврозоната икономистът обяснява, че скокът в цените на енергията оказва натиск за повишаване на инфлацията, особено в краткосрочен план, а такъв конфликт би имал отрицателно въздействие върху икономическата активност.

Мащабът на ефекта и последиците за средносрочната инфлация зависят от обхвата и продължителността му, като ЕЦБ ще следи отблизо развитието на събитията.

Европа се подготвя за по-скъпа енергия след конфликта в Близкия изток

Двустранен икономически проблем

Според Филип Лейн, в момента Европа е изправена пред двустранен проблем.

Възходът на Китай е въпрос от първостепенно значение за позицията на Европа в световната икономика, особено в сектори, в които европейските бизнеси традиционно са лидери в областта на технологиите и ценообразуването.

В сравнение с преди десет години ролята на Китай в световната икономика се е променила. Силната китайска икономика е от полза за целия свят.

Но има печеливши и губещи. В сектори, в които преди Европа беше лидер, китайската конкуренция е намалила пазарния дял и ценовата мощ. В други сектори по-евтините китайски суровини са от полза.

Теорията от учебниците предполага, че по-силен Китай би трябвало да означава и по-силно търсене на внос. Вместо това наблюдаваме по-големи търговски излишъци, като износът нараства повече от вноса. В момента се води глобална дискусия за възстановяване на баланса. По-силно вътрешно потребление в Китай може да направи нетния ефект върху Европа по-ясно положителен.

Брюксел предлага 70% от критичните стоки в блока да бъдат „Мade in EU“

От друга страна, въздействието на търговската война със САЩ не се различава значително от очакванията. Основната разлика в сравнение с периода април–юни миналата година е, че мащабът е по-малък, подчертава Лейн.

Влияние оказват и други фактори. Части от американската икономика се представят добре.

Американските потребители от високия клас запазват силна покупателна способност, така че европейските компании продължават да изнасят успешно за САЩ, особено луксозни стоки и технологични продукти от висок клас.

ЕС поставя под въпрос търговската сделка със САЩ след новите глобални мита на Тръмп

Лихвите и паричната политика

По отношение на цикъла на повишаване на лихвите, неговата оценка е, че затягането на паричната политика е дало очакваните резултати. То обаче съвпада с цикличното възстановяване от пандемията и спада на цените на енергията, което подкрепя общото БВП.

БВП едва отбеляза растеж през 2023 г. на база четвърто тримесечие, така че затягането имаше осезаемо въздействие. Други сили обаче поддържаха динамиката, като например услугите, които все още се възползваха от възстановяването след пандемията.

Друг важен фактор е пазарът на труда, подчертава Лейн.

Участието на работната сила е по-високо от очакваното, а имиграцията от страни извън ЕС е по-силна. Разширяването на предлагането на работна ръка помага да се обясни защо европейската икономика расте въпреки неблагоприятните условия.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Не може да се пренебрегне фактът, че цените за потребителите остават много високи

Въздействието на AI – все още несигурно, но с яснота за положителен ефект

В глобален план все още сме в началото на развитието на изкуствения интелект, отбелязва икономистът.

Общото му въздействие остава несигурно, но е ясно, че е положително. През следващите пет години приносът на изкуствения интелект ще бъде от централно значение за икономическите резултати.

Това важи не само за генеративния изкуствен интелект, но и за приложенията в роботиката, биологичните науки и науката за материалите.

Съществува силна конкуренция между производителите на генеративен AI – лидерите от САЩ, както и компании от Европа, като Mistral, и Китай. В европейския дебат основният акцент трябва да е върху внедряването. Това е ясно най-важният въпрос. Европейските компании могат да играят важна роля в разработването на специфични за приложения, които позволяват на средните предприятия да се възползват от технологията.

Сблъсък на философии за бъдещето на изкуствения интелект на форума AI Impact в Делхи

AI ще донесе ползи. Мащабът на тези ползи е несигурен. Разпределението между основните производители на модели, посредници и потребители все още не е ясно.

В глобален план AI компаниите се нуждаят от клиенти. Клиентите ще приемат AI само, ако има ползи.

Относно въздействието на AI върху паричната политика, според Лейн в краткосрочен план изкуственият интелект изисква инвестиции – изграждане на центрове за данни и инвестиции в разработване на начини за използване на изкуствения интелект.

Има и ефекти върху богатството чрез пазарите на акции. Хората, които имат експозиция чрез фондовия пазар към стойността на компаниите за изкуствен интелект, могат да поддържат по-високо потребление, отколкото в противен случай, ако стойността на тези акции остане висока.

Уолстрийт е в окото на перфектната AI буря – има ли сигурно убежище за инвеститорите

Тези ефекти върху търсенето могат да компенсират първоначално печалбите от производителността.

През следващите няколко години нетният ефект е несигурен. В рамките на едно десетилетие изкуственият интелект вероятно ще доведе до намаляване на разходите в сектори, в които е ефективен.

Повишението на производителността обаче може да бъде неравномерно: в сектори, в които има по-малко повишение, относителните цени могат да се повишат.

Anthropic показа колко уязвими са софтуерните компании в ерата на AI

Посоката на растежа в еврозоната

През 2023 и 2024 г. растежът в еврозоната е останал под потенциала, отбелязва икономистът.

Все още има свободен капацитет, особено в производството. Ще ни е необходим период на растеж над потенциала, за да го изчерпим. Прогнозите варират, а предлагането на работна ръка в някои страни все още може да се разшири.

Ние сме близо до потенциала, но не и ясно над него.

За първи път от месеци производството в еврозоната се връща към растеж

Инфлацията в еврозоната

Лейн обяснява, че когато ЕЦБ разглежда отклонението на инфлацията от целта от 2%, си задаваме въпроса: „Какъв е произходът му и смятаме ли, че ще е трайно? Смятаме ли, че ще наруши очакванията?“

Ако оценката на положителните и отрицателните отклонения се окаже симетрична, нашата реакция също ще бъде симетрична. Важно е обаче да сме наясно, че динамиката на инфлацията може да е различна. Ако низходящият шок продължи, може да се приближим към долната граница. При възходяща тенденция може да се получи нелинейна динамика, тъй като инфлацията може да надхвърли целта.

Напоследък наблюдаваме лека енергийна дефлация – по-ниските цени на енергията оказаха негативно влияние върху общата инфлация. Очакваме тя да премине от леко отрицателна към леко положителна, включително благодарение на новата система за търговия с емисии на ЕС (ETS2) през 2028 г. Очакваме забавянето на растежа на заплатите да продължи и през тази година. Инфлацията на хранителните продукти може да остане малко над общата инфлация.

Инфлацията в еврозоната спада, но гражданите остават скептични, заяви Лагард пред ЕП

На въпрос дали тази оценка би била различна, ако не бяхме видели масивен скок на инфлацията преди няколко години и останали ли са белези от този опит в ЕЦБ, Лейн отговаря, че носим два белега. Единият е хроничната инфлация под целта преди пандемията. И разбира се, има и белег от този много скъпоструващ епизод на висока инфлация.

Има съществени рискови фактори и от двете страни на целта. Преди пандемията много хора бяха убедени, че инфлацията никога няма да се съживи структурно. Сега знаят, че това е възможно.

На въпроса дали ЕЦБ не рискува да повтори грешката, допусната в началото на инфлационния скок, когато твърдеше, че по-високата инфлация е временна, както сега се изтъква подобен аргумент за инфлацията под целта, Лейн има ясен отговор: Въпросът е в мащаба.

В момента говорим за много малък спад и фундаментална разлика между големи и малки шокове. Например, когато наблюдаваме понижение на цените на енергията, мислим ли, че авиокомпаниите ще намалят значително цените си, защото разходите им за енергия са по-ниски? Може би малко, но не значително. Механизмът за прехвърляне на енергийните цени към по-широките цени в икономиката вероятно е ограничен, докато промените в енергийните цени са относително малки.

Но ние продължаваме да бъдем бдителни и не трябва да подценяваме недостига или надхвърлянето на целите. В този момент не трябва да казваме превантивно, че недостигът е толкова голям, че трябва да реагираме с намаляване на лихвените проценти, допълва икономистът.