Брюксел обмисля да въведе изисквания за „произведено в Европа“ до 70% за определени продукти като автомобили, в опит да даде приоритет на стоките от ЕС и да намали зависимостта от Китай.

Според информация от Financial Times подобна политика може да струва на европейските компании повече от 10 млрд. евро годишно, тъй като би ги принудила да купуват по-скъпи европейски компоненти.

Френският комисар на ЕС Стефан Сежурне отговаря за предложението, което представлява кулминация на години френски усилия да се постави акцент върху местното производство в момент, когато затруднената европейска индустрия се бори да се конкурира с евтините азиатски вносни стоки, особено при чистите технологии и някои тежки индустрии.

Европейски дипломат казва пред FT, че обхватът на законодателството ще отразява основните китайски индустриални политики „Made in China 2025“ и „China Standards 2035“, които насърчиха чуждестранните компании да създават съвместни предприятия с китайски бизнеси, за да получат достъп до пазара.

Държави, които преди са били скептични, като Германия, вече дават знак, че заради икономическата ситуация биха гледали по-благосклонно на по-строги правила за купуване на европейски продукти. Според тях тези правила вероятно ще засегнат автомобилната индустрия и чистите технологии като соларните панели.

Според FT се обсъждат прагове за местно съдържание до 70% като част от индустриалния план, но целите ще варират в зависимост от значимостта на сектора и степента на зависимост.

При автомобилите например държавните стимули ще се предоставят само за превозни средства, които покриват изискванията. Батериите, например, ще трябва да съдържат определена част европейски компоненти.

Мярката ще се прилага само при използването на публични средства като обществени поръчки, държавно подкрепени заеми и грантове. Друг служител посочва пред FT, че ще се направи и анализ на производствения капацитет на ЕС за всеки компонент.

Законът, наречен Индустриален ускорителен акт, може да бъде променен или дори отложен според участници в разговорите, тъй като в Европейската комисия има различия относно отделните клаузи.

По думите на един служител френският комисар настоява определението за „европейски“ да се ограничи само до държавите от ЕС.

Мощната търговска дирекция на Комисията е скептична към праговете за местно съдържание, които се подкрепят от отдела по индустриална политика на Сежурне.

Правилата на Световната търговска организация по принцип забраняват фаворизирането на местни производители, макар да има изключения по причини, свързани със сигурността.

Инверторите за соларни панели, които съдържат механизми за изключване и биха могли да представляват риск за сигурността, може да се окажат почти изцяло европейско производство по новите правила.

Но някои представители се опасяват, че европейските продукти могат да излязат значително по-скъпи от вносните от Азия, което би довело до още по-високи разходи за компаниите.

Тъй като много вносни компоненти се използват за производство на готови изделия в ЕС, включително автомобили, подобна политика може да направи част от крайните продукти неконкурентни.

Високите цени на енергията и натискът от тарифния режим на Доналд Тръмп доведоха до нарастваща зависимост на европейските компании от евтини китайски стоки. През 2024 г. Китай беше най-големият износител към ЕС на технологии като соларни панели и биогорива и вторият по големина при вятърните турбини.

Тежките европейски индустрии, включително стоманодобивът, също се борят да поддържат маржовете си в условията на евтин азиатски внос.

Очаква се предложението на Комисията да включва разпоредби, задължаващи публичните институции да купуват европейски продукти, както и мерки за стимулиране на водещите пазари за чисти технологии. Официални представители обсъждат доброволен етикет „зелена стомана“, който да насърчава производителите да купуват повече от по-нисковъглеродната, но по-скъпа европейска стомана.