Гръцкият финансов урок за ЕС: Промените се измерват в резултати, не в декларации
Финансовият министър на Гърция предупреждава, че ЕС изостава в изграждането на истински единен капиталов пазар, давайки страната си за пример как последователните промени могат да превърнат реформи и цифровизация в реална трансформация
&format=webp)
Гръцкият финансов министър Кириакос Пиеракакис се присъединява към група европейски политици, които отправят критика към нерешителността на блока, както и предупреждение, че политическият консенсус в ЕС отдавна изпреварва практическите реформи.
„Европа години наред признаваше какво трябва да се направи, но не действаше с необходимата скорост“, подчертава той в анализ за Financial Times. Според него изследванията и общите заключения вече са повече от достатъчни, а истинският дефицит е „липсата на координирано изпълнение“.
Пиеракакис припомня и предупреждението на Марио Драги, че без по-дълбока интеграция ЕС рискува да остане в икономическа стагнация. В центъра на това е свободното движение на капитал като реална практика.
По думите на министъра сега пред еврозоната стои задачата „да преведе споделените приоритети в споделени резултати“.
Пиеракакис представя страната си като контрапункт на европейската икономическа стагнация. За последното десетилетие Гърция премина от символ на дългова криза към държава, която генерира доверие на пазарите. През 2024 г. страната регистрира един от най-високите първични бюджетни излишъци в ЕС – близо 4,8% от БВП, при растеж над средния за еврозоната.
Фактът, че само шест държави в ЕС са имали бюджетен излишък миналата година, а четири от тях – включително Гърция – са преминали през програми на МВФ, подчертава дълбочината на тази трансформация. Днес Гърция се финансира на международните пазари при доходности, по-ниски от тези на други страни членки – пълно обръщане на тенденцията от преди десетилетие.
„Бюджетната рамка, която внесохме в парламента, проектира растеж от 2,4% през 2026 г., като публичният дълг ще спадне под 140% от БВП, а преди 2030 г. ще падне под 120% – ниво, което бележи решителна и символична раздяла с миналото. Това подобрение е резултат от устойчивите ни първични излишъци, по-силния номинален растеж и предсрочното погасяване на по-старите официални заеми“, пише Пиеракакис.
Дигитализацията като двигател на доверие и растеж
Гръцката държава не само поправя финансите си, но и модернизира администрацията. Ако преди десет години гражданите стояха на опашки пред гишетата, днес над 2 000 услуги са достъпни онлайн през портала gov.gr. Процедури като регистрация на компания яили подаване на данъчни декларации, които някога отнемаха дни, сега се изпълняват за минути. Затова Европейската комисия нарежда Гърция сред най-бързо подобряващите се цифрови икономики.
Особено важен е въпросът за цифровата идентичност, който в много страни продължава да буди колебания. В Гърция дебатът приключи рано.
„Разбрахме, че цифровите лични документи намаляват измамите, ускоряват транзакциите и улесняват достъпа до услуги“, обяснява Пиеракакис.
От 2022 г. гърците използват цифрови лични карти и шофьорски книжки директно през телефона си.
Според министъра доверието на гражданите и пазарите расте не само заради числата, а когато „хората ежедневно виждат компетентност от публичните институции“.
Финансовата интеграция: следващият незавършен проект на Европа
Пиеракакис подчертава, че същите сили, които трансформират производителността и конкуренцията, „пренаписват и финансовия пейзаж на Европа“.
По думите му континентът от години говори за завършване на единния пазар и за задълбочаване на капиталовата интеграция, но реалността е различна:
„Напредъкът остава непълен, фрагментиран.“
Той е категоричен, че истинският съюз на спестяванията и инвестициите няма да се появи от „декларации, нито от нови пакети директиви и регулации“, а само ако Европа покаже воля „да генерира трансгранична икономическа активност и да създава европейски шампиони“.
Гръцкият пример е показателен: през последните месеци страната е център на вълна от трансгранични сделки във финансовия сектор – включително придобиването на Атинската фондова борса от Euronext и стратегическото придобиване на дял на UniCredit в Alpha Bank, което засилва трансграничното присъствие в гръцкия банков сектор.
Въпреки напредъка Гърция остава изправена пред вътрешни ограничения. Страната трябва да привлича повече инвестиции, за да възстанови капиталовия си запас. Експортният дял расте, но остава по-нисък от този в други сходни икономики. Производителността и реалните заплати трябва да продължат да се увеличават, за да се запази процесът на догонване.
Съществени са и демографските рискове. Страната провежда политики за стимулиране на раждаемостта и задържане на младите хора в трудовия пазар.
Последните данъчни промени включват поетапно премахване на данъка върху основното жилище в малките населени места – мярка, насочена към младите семейства и оживяване на селските региони.
В заключение Пиеракакис подчертава, че Гърция вече не е пример за провал, а за трансформация.
„Най-големият ни износ днес не е само растежът, а доказателството, че промяната е възможна – и е постижима за Европа като цяло.“






&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)