Европейците безкрайно спорят как да не попаднат в капана между САЩ и Китай. Много китайци смятат този спор за излишен: за тях Европа отдавна е инструмент на САЩ.

„Европа е неспособна истински да се освободи от Америка и да стане независима“, пише преподавател от университета „Фудан“.

„Европа просто няма силата да посрещне технологичните предизвикателства“, констатира вестник Economic Daily.

А що се отнася до европейското единство - любима тема в Брюксел - китайските коментатори стигат още по-далеч.

„Дали ЕС изобщо ще оцелее до 2035 г. е открит въпрос“, каза в телевизионно студио националистическият академик Джан Уейуей.

Да, анализът, че Европа е слаба и разделена, не е напълно погрешен. Но китайският прочит често крайно преувеличава проблемите, а това води до две сериозни слепи петна, пише The Economist.

Първото е убеждението, че Европа просто следва САЩ. През последните години много китайски анализатори гледат на войната в Украйна именно така: в естеството си тя била битка между Вашингтон и Москва. От тази гледна точка Европа искала мир и стабилност, докато САЩ удължава войната с малка цена за себе си, за да отслаби Русия.

Почти липсва разбиране защо повечето европейски лидери виждат войната като пряка заплаха за сигурността си.

По същия начин в Пекин тълкуват и решението на Нидерландия да поеме контрол върху Nexperia - китайска компания, регистрирана в страната и произвеждаща ключови за технологичния сектор чипове. Хага може да повтаря безкрайно, че защитава своята икономическа сигурност, но китайските наблюдатели не вярват. Според тях малка държава не би действала толкова твърдо, ако не изпълнява волята на САЩ.

Национализирането на китайската компания за чипове парализира автомобилната индустрия. Нидерландският министър Винсент Кареманс, стоящ в центъра на конфликта, не съжалява за разкритието

Nexperia: Икономическият трилър, който осветли зависимостта на Европа от Китай

Второто „сляпо петно“ е представата, че Китай предлага на Европа изход от нейните проблеми. Китайските учени добре познават стремежа към „стратегическа автономия“ и смятат, че Европа - като всяка средна сила - иска да балансира между Вашингтон и Пекин.

В последните седмици китайското Министерство на търговията заговори за рестарт на търговските преговори. И до известна степен този оптимизъм е обясним: винаги могат да намерят европейски партньори, готови да говорят за „взаимна полза“.

САЩ запазват значителна преднина, но Китай залага на мащабна национална стратегия, убеден, че „роякът ще победи титана“

Студената AI война, която ще промени всичко

Но тази надежда пропуска нещо съществено, според The Economist: икономическият модел на Китай се превърна в самостоятелен стратегически проблем за Европа. Само за няколко години търговският баланс на Германия с Китай премина от приблизително равновесие към огромен дефицит, който тази година може да надхвърли 100 млрд. долара.

Европейски компании, които десетилетия печелят от китайския пазар, вече го виждат като най-жестокия си конкурент. А китайският контрол върху износа на редкоземни метали удари европейската индустрия не по-малко от американската. Това беше болезнен урок за рисковете от зависимост.

Дипломатическото напрежение също расте. През юни ЕС прекрати планиран икономически диалог с Пекин заради липса на напредък. През октомври германският външен министър Йохан Вадефул отложи визитата си в Китай.

Китай от своя страна се обиди от негова реч в Япония, в която Вадефул описа действията на Пекин в азиатските води като „все по-агресивни“. Европейски представители в Пекин съобщават, че китайското външно министерство отказва дори формални демарши.

Пекин има малко причини да се тревожи от охлаждане на отношенията. Китайските ръководители вярват, че вече са надхитрили Тръмп в търговската война и че „справянето“ с Европа ще е още по-лесно. Освен това Китай умее да разединява блока чрез по-топли отношения с отделни държави: днес особено възприемчиви изглеждат Унгария и все повече Испания.

А дори когато ЕС действа, както при митата за китайските електромобили, той остава ограничен от собствените си правила. Брюкселските регулаторни механизми не стряскат Пекин.

Но рискува ли Китай погрешна преценка? Докато войната в Украйна продължава и Китай подкрепя международно изолирания Владимир Путин, шансът за подобрение в отношенията с Европа е малък. Междувременно европейските позиции по търговията се променят изключително бързо. Ако китайският износ продължи да нараства, Европа може да предприеме нови, по-остри защитни мерки. Това би било знак, че гръбнакът на Европа се втвърдява.