Преди две години лидерите на Китай са разтревожени и разочаровани. Най-обещаващата нова технология в света е доминирана от OpenAI, Google и други американски компании.

В началото на 2024 г. година китайските технологични компании изостават толкова много в сферата на генеративния изкуствен интелект, че мнозина разчитат на отворените модели Llama на Meta Platforms, които могат да се изтеглят безплатно. Още по-лошо – ограниченията на САЩ върху износа на най-мощните AI чипове застрашават да осакатят Китай още повече.

Затова през пролетта на 2024 г. Пекин засилва натиска върху ръководителите на технологичните компании, изисквайки по-бърз напредък по разработването на китайски AI модели. Държавата облекчава регулациите, осигурява финансиране и ускорява изграждането на изчислителна инфраструктура.

Девет месеца по-късно китайският стартъп DeepSeek привлича вниманието на Силициевата долина с мощен нов AI модел.

Оттогава насам оптимизмът около DeepSeek продължава да възпламенява технологичната индустрия на Китай, като предизвика нов приток на държавна подкрепа и вкара американската конкуренция в ускорен режим.

Тази ескалиращата гонка в изкуствения интелект вече се сравнява със Студената война и с великите научни и технологични сблъсъци, които я белязаха. Тя вероятно ще се окаже не по-малко съдбоносна, пише в анализ The Wall Street Journal.

Съперничеството вече стои в основата на световен бум в технологичните инвестиции, които повишиха американските и китайските борси и отключиха нови източници на икономически растеж, дори докато засилват страховете от глобален AI балон.

Тази надпревара е на път да трансформира индустрията, обществото и геополитиката. Тя подтиква лидерите да загърбят притесненията за рисковете от мощните AI модели – като разпространението на дезинформация, вредно съдържание и възможността за „суперинтелигентни“ системи, действащи според свои ценности.

„Бъдещето на изкуствения интелект няма да бъде спечелено с тревоги за безопасността“, каза вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс в реч в Париж през февруари.

Два подхода в AI надпреварата: САЩ търсят революция, а Китай - ефективност

И двете сили са водени не само от амбиция, но и от страх

Във Вашингтон и Силициевата долина мнозина предупреждават, че „авторитарният AI“ на Китай, ако остане без контрол, може да подкопае американското технологично превъзходство. В Пекин пък са убедени, че ако Китай изостане в AI, това ще улесни САЩ да спрат неговия възход като глобална сила.

И САЩ, и Китай вярват, че глобалният пазарен дял на техните компании е решаващ - защото от него зависи възможността да влияят върху огромни части от световното население.

Съединените щати все още имат ясна преднина, произвеждайки най-мощните AI модели. Китай не може да се конкурира в производството на усъвършенствани чипове и няма аналог на финансовата мощ на американските инвеститори, които само през първата половина на 2025 г. са вложили 104 млрд. долара в AI стартъпи — и се готвят за още.

Пекин обаче разполага с огромен резерв от квалифицирани инженери, по-ниски разходи и държавно ръководен модел на развитие, който често се движи по-бързо от американския. Китай се стреми да използва всички тези предимства, за да наклони везните в своя полза.

Новата кампания, обявена от Пекин, цели ускорено изграждане на изчислителни клъстери в региони като Вътрешна Монголия, където огромни слънчеви и вятърни паркове осигуряват евтина зелена енергия. Планът предвижда свързване на стотици центрове за данни в общ национален изчислителен облак („national cloud“) до 2028 г.

Китай също така инвестира стотици милиарди долари в електропреносната си мрежа, за да подкрепи обучението и внедряването на AI.

Китай остава блокиран за чиповете на Nvidia

Балансът на силите остава неясен

Експерти по изкуствен интелект твърдят, че е твърде рано да се каже кой ще надделее. Те подчертават, че надпреварата няма непременно да се реши от това кой харчи повече.

Китай има дълга история в изчакването САЩ да поведат в новите технологии и бързо да наваксва, след като знанията и практиките се разпространят. В социалните мрежи американците бяха безспорни лидери – докато TikTok, създаден от китайски инженери, не промени изцяло индустрията.

Днес Китай прилага същия подход и в изкуствения интелект – мобилизирайки всички ресурси едновременно.

„Нашето предимство се измерва по-скоро в месеци, а не в години“, казва пред WSJ Крис Макгуайър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения, участвал в изготвянето на американските ограничения за износ на AI чипове, докато е бил част от Съвета за национална сигурност при администрацията на Байдън.

Според платформата Chatbot Arena китайските модели вече са сред най-добрите в света във всяка задача – от програмиране до видео генерация, с изключение на търсенето.

Междувременно производственият сектор на Китай напредва бързо в прилагането на AI в реалния свят – чрез роботаксита, автономни дронове и хуманоидни роботи.

Предвид напредъка на Китай, САЩ имат „огромен късмет“, че все още държат предимството при чиповете, заключава Макгуайър.

Китай играе дългосрочна игра и се утвърждава като равностоен съперник на САЩ

Ехо от Студената война

Хора от индустрията често сравняват настоящата AI надпревара с космическата надпревара от времето на Студената война, наричайки пускането на ChatGPT „моментът Спутник“ за Китай, в който страната осъзнава, че трябва да настигне САЩ в нова технологична надпревара.

Но предвид широкия обхват на приложенията на изкуствения интелект, по-точната аналогия може би е десетилетната американско-съветска конкуренция в компютърните технологии за отбрана.

Макар и не толкова емблематична, колкото надпреварата до Луната, именно тази по-малко известна технологична битка – спечелена от САЩ – тласна напред военните, университетите и индустрията, доведе до революционни иновации в компютърните науки, промени световната икономика, преосмисли войната и преустрои ежедневието на хората по целия свят.

Днес лидерите във Вашингтон и Пекин виждат изкуствения интелект като революционна технология, която може да надмине дигиталните изчисления – и дори интернет – по потенциал за влияние и разрушителна сила.

Ако AI надмине човешкия интелект и придобие способността да се самоусъвършенства, това може да даде непоклатимо научно, икономическо и военно превъзходство на страната, която го контролира.

Дори без това, способността на AI да автоматизира скучни задачи и да обработва огромни обеми данни обещава да ускори всичко – от диагностиката на рак до противоракетната отбрана.

DeepSeek, роботизирани кучета и рояци от дронове – как софтуерът може да промени военните технологии в Китай

Тъмната страна на надпреварата

С толкова големи залози хакерските атаки и кибершпионажът вероятно ще се задълбочат, тъй като AI дава на нападателите по-мощни инструменти, а държавно подкрепените групи имат все повече стимули да крадат интелектуална собственост, свързана с изкуствения интелект.

С нарастването на недоверието между САЩ и Китай ще става все по-трудно, дори невъзможно, те да си сътрудничат дори в области с общ интерес - като предотвратяване на злоупотреби с AI от екстремистки групи, например за създаване на биологично оръжие.

„Цената на Студената война в сферата на AI вече е висока – и ще става още по-висока“, казва пред Пол Триоло, бивш анализатор в американското правителство и настоящ директор по технологична политика в консултантската компания DGA–Albright Stonebridge Group.

„AI надпреварата между САЩ и Китай се превръща в самоизпълняващо се пророчество, при което нито една от страните не вярва, че другата ще спазва каквито и да било ограничения върху развитието на напреднал изкуствен интелект.“

Prime Intellect – опитът на САЩ да получи своя DeepSeek момент

Китайската визия - от страх към действие

Китай насочва вниманието си към изкуствения интелект още от 2017 г., когато Си Дзинпин представя национален план за развитие на AI, поставяйки целта страната да стане световен лидер в областта до 2030 г.

В онзи период Пекин е най-силно заинтересован от възможностите на AI за подобряване на лицевото разпознаване, ключов елемент от държавната система за наблюдение. Но появата на ChatGPT в края на 2022 г. показва, че изкуственият интелект може не само да улеснява контрола и анализа на населението, но и да влияе върху начина, по който се разпространяват и манипулират идеи.

За ръководството на Китай, изградено върху най-сложната система за контрол на информацията в света, това е едновременно възможност и заплаха.

Първоначалният инстинкт на китайските лидери е предпазливост. Месеци след пускането на ChatGPT Пекин въвежда първите в света цялостни ограничения върху deepfake съдържание. Малко след това затяга регулациите върху входните и изходните данни на генеративните AI модели - продължение на по-ранни изисквания, според които технологичните компании трябваше да разкриват детайлна информация за своите алгоритми.

С нарастването на мощта на американските генеративни AI системи обаче расте и страхът на Китай, че може да пропусне следващия голям технологичен скок.

Ръководителите на китайски технологични компании започват да лобират за облекчаване на регулациите, изискващи всяка фирма да изготвя до 70 000 тестови въпроса, за да докаже, че моделите ѝ дават „безопасни“ отговори преди публично пускане. Регулаторите опростяват процедурата, като позволяват на компании с добри резултати да пропускат проверките на обучителните данни, твърдят източници на WSJ, запознати с процеса.

След като администрацията на Байдън затяга контрола върху износа на усъвършенствани чипове в края на 2023 г., китайските власти са убедени, че AI разработчиците имат нужда от още подкрепа.

Националният регулатор по киберпространството започва да смекчава правилата за компании, които искат да използват изчислителни ресурси в чужбина за обучение на модели.

Си разведрява китайските бизнес лидери, Пекин готви проектозакон, фокусиран върху растежа на частния сектор

Пекин също така включва държавния капитализъм на високи обороти.

Над дузина местни правителства започват да предоставят достъп до изчислителна мощност на субсидирани цени чрез държавни центрове за данни. Някои от тях използват ограничени американски чипове, купени чрез посредници по неофициални канали.

Властите създават публични набори от данни за обучение, както и пазари за обмен на информация между държавни агенции и компании. Местните правителства дори организират „роудшоута“, за да подпомагат набирането на капитал за AI стартъпи.

Чипове на Nvidia за 1 млрд. долара са внесени контрабандно в Китай

Ефектът „DeepSeek“

Истинският китайски пробив дойде в началото на 2025 г. – и то не от държавно облагодетелствана компания.

Стартъпът DeepSeek, финансиран основно от хедж фонда на основателя му Лианг Уенфън, действа независимо.

Когато неговият модел R1 постигна почти същите резултати като водещия модел на OpenAI, но при многократно по-ниска цена, малкоизвестната компания на Лианг внезапно се превърна в център на вниманието и основен стълб в стратегията на Пекин за догонване на САЩ в областта на изкуствения интелект.

Месец след представянето на модела на DeepSeek, Си Дзинпин свика среща с основателя Лианг Уенфън и ръководители на водещи китайски технологични компании.

Според запознати с дискусията, Си е заявил, че изкуственият интелект трябва да стане национален приоритет, тъй като от него зависи способността на Китай да се състезава глобално.

Тази среща се превръща в катализатор за гигантски инвестиционен импулс. През февруари Alibaba обяви, че ще вложи 53 милиарда долара в рамките на три години в разработка на изкуствен общ интелект (AGI).

Посланието към индустрията е ясно - Пекин спира да играе защитна роля и преминава в настъпление.

В същото време в САЩ OpenAI вече използваше страха от китайската конкуренция, като през януари заяви, че страната трябва да насочи глобалните ресурси — чипове, финансиране и таланти - към „демократичен AI“, оформен от ценностите, които САЩ винаги са защитавали“, а не към китайски проекти.

Успехът на DeepSeek само подсили това послание.

Близо ли сме до „суперинтелигентен“ изкуствен интелект? Водещите имена в индустрията твърдят, че моментът вече е настъпил

Опасенията относно Китай проличаха и в популярния доклад „AI 2027“, публикуван през април от група американски изследователи, който представя хипотетичен сценарий на глобална надпревара за постигане на изкуствена суперинтелигентност.

В основния сценарий страхът от китайско догонване кара САЩ да продължат развитието на AI през 2027 г., въпреки доказателства, че най-мощният модел вече излиза извън човешки контрол.

Американските политически лидери, обезпокоени от темповете на китайския напредък, се въздържат от затягане на регулациите за безопасност и позволяват работата по суперинтелигентни системи да продължи.

В този хипотетичен разказ, до 2030 г. суперинтелигентните системи на САЩ и Китай се обединяват и поемат контрола над Земята, използвайки биологично оръжие, за да унищожат почти цялото човечество, с изключение на няколко подводни екипажа и хора, укриващи се в бункери.

Макар че забавянето в напредъка на AI през последните месеци кара мнозина в индустрията да отложат прогнозите си за появата на суперинтелект, страхът остава дълбок.

AI като оръжие за независимост: ЕС подготвя стратегия срещу технологичното надмощие на САЩ и Китай

Политическите отговори

Въпреки тези колебания, „AI Action Plan“ на администрацията на Тръмп, представен през юли, ясно показа, че Вашингтон става все по-подозрителен към Китай.

Планът предвижда разследване на степента, до която китайските модели обслужват интересите на Комунистическата партия, и призовава федералните агенции да противодействат на китайското влияние в международни организации, които определят глобалните стандарти за изкуствен интелект.

Малко след това Си Дзинпин представи своя собствена амбициозна стратегия - „AI Plus“.

Без да споменава пряко САЩ, документът обявява намерението на Пекин да използва изкуствения интелект за „преоформяне на парадигмата на човешкото производство и живот“.

Планът предвижда AI да бъде внедрен в 70% от китайската икономика до 2027 г. и в 90% до 2030 г.

Компания за $5 трилиона: Nvidia се готви да пренапише историята на Уолстрийт

Според анализатори, Китай е на поне десет години от способността да произвежда микрочипове, съпоставими с най-добрите американски, основно заради ограниченията върху достъпа му до напреднали технологии за производство на чипове.

Недостигът на високопроизводителни изчислителни ресурси забавя разработката на следващото поколение модели в компании като DeepSeek, казват някои анализатори.

В отговор Пекин засили усилията за изграждане на независима полупроводникова верига и оказа натиск върху технологични гиганти като ByteDance да спрат покупките от Nvidia и да си сътрудничат с местни производители на чипове.

Huawei, подкрепяна от различни равнища на държавната администрация, работи с хиляди местни фирми за разработка на напреднали полупроводникови технологии.

Сред тях са системи, които свързват до един милион чипа, за да се постигне изчислителна мощ, съпоставима с тази на Nvidia.

Макар тези решения да потребяват повече енергия, мнозина в индустрията ги описват като стратегията „роякът побеждава титана“ – идея, че огромен брой по-слаби чипове могат да се обединят в система, способна да съперничи на най-мощните американски.

Местните власти дори субсидират сметките за електроенергия на центровете за данни, които използват домашно произведени чипове, твърдят представители на индустрията, цитирани от WSJ.

Huawei планира да удвои производствения си капацитет до следващата година, според източници, запознати с дейността на компанията.

През октомври Си Дзинпин очерта нов петгодишен план за постигане на по-висока степен на технологична самостоятелност, обещавайки извънредни мерки за пробиви в ключови области като полупроводниците.

В тоз контекст някои анализатори посочват, че ако доскоро развитието на AI е зависело основно от наличието на усъвършенствани чипове, сега основното ограничение става достъпът до електроенергия. Модели като GPT-4 консумират колосални количества енергия, а глобалното потребление на ток от центровете за данни се очаква да надмине 1800 тераватчаса до 2040 г. - колкото за захранване на 150 милиона американски домакинства.

В това отношение Китай има сериозно предимство, комбинирайки енергийната политика с индустриалната си стратегия.

AI революцията не зависи само от алготиртми, а от финансов инженеринг на стойност $1,5 трлн.

В същото време САЩ не стоят на едно място - Nvidia и други компании продължават да изместват технологичните граници.

Китай би трябвало да навакса повече от половин век американска преднина, за да настигне САЩ.

„Да се твърди, че Китай може просто да „щракне с пръсти“ и да направи тази индустрия изцяло своя, само защото е успял да усвои други технологии, означава да се игнорира фактът, че това може би е най-трудното нещо в света за него“, коментира Крис Макгуайър, бивш служител на Съвета за национална сигурност на САЩ.

Ключовият въпрос, според Хелън Тонър, директор „Стратегия“ в Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии към университета „Джорджтаун“ и бивш член на борда на OpenAI, е дали просто увеличаването на изчислителната мощ чрез по-добри чипове ще продължи да води до по-силни AI модели.

Ако производителността достигне таван, въпреки огромните инвестиции на OpenAI и други компании - нарастваща тревога в Силициевата долина - тогава Китай може да има шанс да навакса.

„Всъщност не знаем накъде точно ще поеме тази технология“, казва Тонър.

Остава и енергийният въпрос. В САЩ цените на електроенергията растат, докато инвестициите във възобновяеми източници намаляват, след политически промени и прекратяване на федерални субсидии. Така, макар американските чипове да остават по-добри, енергийното предимство на Китай може да се окаже решаващо, посочва в отделен анализ Financial Times. Историята показва, че технологичното лидерство винаги е било изградено върху евтина и изобилна енергия - както въглищата за Британската индустриална революция, така и петрола за американския ХХ век. В ерата на изкуствения интелект властта ще принадлежи на тези, които могат да поддържат AI моделите включени.