Два подхода в AI надпреварата: САЩ търсят революция, а Китай - ефективност
С нарастващите опасения за инвестиционен балон на изкуствения интелект Пекин очертава прагматична алтернатива на стремежа на Силициевата долина към изкуствен свръхинтелект (AGI)

САЩ харчат милиарди долари и изгарят гигавати енергия в надпревара с Китай за следващия еволюционен скок на изкуствения интелект – толкова значим, че някои ентусиасти твърдят, че ще съперничи на атомната бомба по силата си да промени световния ред.
Китай обаче участва в друга надпревара.
Откакто OpenAI пусна ChatGPT преди близо три години, Силициевата долина изсипва планини от пари в търсене на „светия граал“ на AI: изкуствен общ интелект (AGI), способен да се изравни или дори да надмине човешкото мислене.
Оптимистите твърдят, че това ще даде на САЩ ненадминати военни предимства, ще помогне за лечение на рак и решаване на климатичните промени, както и ще премахне нуждата хората да вършат рутинни задачи като счетоводство и обслужване на клиенти.
В Китай, за разлика от това, лидерът Си Дзинпин напоследък почти не споменава AGI. Вместо това той настоява технологичната индустрия да бъде „силно ориентирана към приложения“ – да създава практични, нискобюджетни инструменти, които повишават ефективността и лесно могат да се продават.
Разминаващите се визии са залог с огромен риск. Ако Китай сбърка, може да се окаже далеч назад спрямо САЩ в най-важната технология на XXI век. Но ако AGI остане далечна мечта – както все повече хора в Силициевата долина смятат – Китай може да изпревари глобалния си съперник, извличайки максимума от сегашния AI, пише The Wall Street Journal.
Вече в Китай вътрешни модели, подобни на този зад ChatGPT, се използват със санкцията на държавата за проверка на приемни изпити в гимназиите, подобряване на прогнозите за времето, изпращане на полиция и съветване на фермери.
Цинхуа изгражда болница, управлявана от АI, където човешките лекари ще работят заедно с виртуални колеги, снабдени с най-актуалните данни за болестите. Роботи вече управляват автомобилни „тъмни фабрики“ и проверяват текстил за дефекти още на становете.
„Те възприемат силно въздействащите приложения на AI не като нещо за бъдещи теории, а като възможност тук и сега“, казва Джулиан Гевирц, бивш съветник в Съвета за национална сигурност на САЩ по технологичното съперничество с Китай.
Разбира се, и американските компании развиват много практични приложения: Google снабдява последните си Pixel смартфони с превод в реално време; консултантски компании използват AI агенти за създаване на презентации и резюмиране на интервюта; други прилагат технологията за разработка на лекарства и оптимизация на хранителни доставки.
Но за разлика от САЩ, където индустрията се развива чрез действията на бизнеса, Пекин хвърля цялата мощ на държавата зад собствената си визия. През януари централното правителство обяви инвестиционен фонд от 8,4 млрд. долара за подкрепа на стартъпи. След това местните власти и държавните банки пуснаха свои програми за финансиране, а градове публикуваха планове за развитие на AI в рамките на кампанията „AI+“.
Китай също така активно прегръща моделите с отворен код, които могат свободно да се изтеглят и модифицират, улеснявайки местните компании да изграждат бизнеси около тях. Този подход помага на китайския АI да се разпространява глобално – тенденция, която разтревожи Силициевата долина и я накара да последва примера.
Мечти за AGI
Много от големите играчи в САЩ вярват, че машини, способни да надминат човешкия разум, ще революционизират науката, ще открият изцяло нови полета за изследване и ще преобразят армията.
Някои в индустрията предричат, че „суперинтелект“ може да се появи още през 2027 г. Компании като Meta, Google и OpenAI харчат щедро в надпревара за таланти, дата центрове и енергийни ресурси, за да бъдат първи. Конгресна комисия дори предложи „Проект Манхатън“ за AGI, за да гарантира, че САЩ ще спечелят надпреварата.
Но силно очакваното пускане на GPT-5 през август, рекламирано от OpenAI като решаваща стъпка към AGI, остави мнозина потребители разочаровани. Сам Алтман призна за проблемния старт и след това призова за по-умерени очаквания, предупреждавайки и за риск от инвестиционен балон.
Други технологични лидери в Силициевата долина също започват да се колебаят, отваряйки вратата за идеята, че китайският подход може да е по-смислен.
„Не е ясно колко скоро ще бъде постигнат изкуствен общ интелект“, написаха в The New York Times бившият директор на Google Ерик Шмид и анализаторката Селина Сю.
„Фиксирайки се единствено върху тази цел, рискуваме да изостанем от Китай, който е много по-малко загрижен да създаде AI, способен да надмине хората, и много по-фокусиран върху използването на вече наличната технология.“
Прагматичен курс
Ентусиазмът на Пекин към практическите приложения на AI е видим в Сюнан – новия град-мечта на Си, на два часа южно от Пекин.
През февруари местната власт обяви аграрeн AI модел, разработен от китайския стартъп DeepSeek, който дава на фермерите съвети за избор на култури, засаждане и борба с вредители. Същата технология подобрява точността на метеорологичните прогнози и помага на полицията да анализира доклади и да реагира на инциденти.
Горещата линия 12345 в Сюнан, която отговаря на стотици хиляди обаждания дневно в страната, вече използва DeepSeek за сортиране и пренасочване на запитванията.
Голяма част от държавните инвестиции отиват за изграждане на центрове за данни – но те обикновено са по-малки от колосалните американски съоръжения за обучение на най-усъвършенстваните модели.
Отчасти Пекин просто няма избор: американските търговски ограничения, особено върху високотехнологичните чипове, затрудняват китайските компании да се конкурират пряко със САЩ в мащабирането на най-модерните модели.
„Позволяваш на технологичния лидер – в случая САЩ – да поеме разходите за експерименти, а после се стремиш да бъдеш бърз последовател или оптимизатор на внедряването“, казва пред WSJ Джефри Динг, професор в университета „Джордж Вашингтон“ и автор на бюлетина ChinAI.
Все пак някои китайски компании, включително DeepSeek и Alibaba, заявяват, че ще работят по AGI. А анализатори предполагат, че Пекин може да прикрива част от амбициите си в тази област.