Между януари и май тази година Китай е натрупал толкова соларен и вятърен капацитет, че би могъл да захрани държава с размера на Индонезия.

И това е само началото. Само през април Китай инсталира повече соларна енергия, отколкото Австралия е изграждала през цялата си история. През май страната регистрира соларни панели със скорост почти 100 на секунда – шеметно темпо, което не показва признаци на забавяне. Трансформацията навлиза в пълна сила, когато през 2023 г. електричеството за пръв път изпреварва петрола в енергийния микс на Китай – и оттогава процесът само се ускорява, пише Quartz.

Безпрецедентният мащаб на изграждането на възобновяема енергия в Китай създава първата голяма „електродържава“ в света – икономика, която все повече се захранва с електричество, а не с директно потребление на изкопаеми горива. Промяната има последици далеч отвъд климатичната политика - тя пренарежда глобалните търговски потоци и енергийната сигурност, докато Китай намалява зависимостта си от вносен петрол и наводнява световните пазари с евтина и чиста технология.

Енергийният залог на Си

Скоростта на този преход не е случайна. Когато Си Дзинпин пое властта през 2012 г., той идентифицира енергийната зависимост като критична уязвимост за една суперсила. Дори с целия нов възобновяем капацитет Китай все още внася повече петрол от всяка друга държава, голяма част от който минава през стратегически тесни места като Южнокитайско море, които могат да бъдат блокирани при конфликт.

Електрификацията предлага изходен път и Си е хвърлил целия ресурс на държавата зад тази стратегия.

Както един китайски енергиен анализатор казва пред австралийската обществена телевизия:

„Енергията е основен вход за икономическата дейност. Енергийната сигурност е критична, защото е ключова за функционираща икономика.“

Властите залагат, че „икономиката на малките височини“ ще бъде следващият двигател на растежа

Китай е произвел милиони дронове. Сега трябва да намери какво да прави с тях

Все пак ползите за климата са неоспорими. За пръв път през 2025 г. емисиите на CO₂ в Китай реално намаляват въпреки бързия икономически растеж, сочат данни на Carbon Brief. А само износът на чиста енергия от Китай през 2024 г. е свалил глобалните емисии извън страната с 1%.

Днес чистата енергия вече формира 10% от БВП на Китай, измествайки недвижимите имоти като двигател на икономиката. Секторът е генерирал една четвърт от растежа на страната през миналата година, осигурявайки жизненоважен тласък на икономика, която се бори със забавяне и криза в имотите.

Това, което започва като въпрос на енергийна сигурност, се е превърнало в икономическа необходимост, пише Quartz.

Последиците се простират далеч извън границите на Китай. Местните компании вече доминират глобалните вериги за доставки на соларни панели, вятърни турбини и батерии за електромобили. Мащабите на производството са сринали цените на чистата енергия по света – днес китайските соларни панели са с 90% по-евтини, отколкото преди десетилетие, правейки енергийния преход достъпен за развиващи се страни, които преди това не можеха да си го позволят.

Може би най-съществено е, че Китай вече държи близо 700 000 патента за чиста енергия – повече от половината в света. Това вече не е само въпрос на производство, а на контрол върху интелектуалната собственост, която ще дефинира следващия век на енергийни технологии.

Особено на фона на политиката на американския президент Доналд Тръмп, който залага на „drill, baby, drill“ и обещава да отмени стимулите за чиста енергия.

Таймингът за стратегията на Китай не би могъл да бъде по-подходящ. В момент, когато най-големите технологични компании в света отчаяно търсят масови количества чиста и постоянна енергия за захранване на центровете за данни за изкуствен интелект, Китай се е позиционирал като основен доставчик. Докато американските гиганти подписват сделки за рестартиране на ядрени централи, Китай вече произвежда соларните панели и батериите, които могат да захранят AI революцията по-евтино.

Пекин доминира в изграждането на възобновяеми енергийни източници според нов доклад на Global Energy Monitor

Китай изгражда 74% от глобалните проекти за слънчева и вятърна енергия

Дългата игра

САЩ все още имат много клиенти за своите огромни резерви от петрол, газ и въглища – около 80% от глобалните енергийни нужди все още се покриват от изкопаеми горива, според Международната енергийна агенция.

Залогът на Китай не е без рискове. Секторът за чиста енергия в страната показва признаци на напрежение от свръхконкуренция – големи соларни компании отчетоха комбинирани загуби над 1 млрд. долара само през първото тримесечие на годината. Мениджъри от индустрията описват „смъртоносен цикъл“ на цени, които едва покриват производствените разходи.

Междувременно новата ценова политика за възобновяеми източници, която премахва гарантираните тарифи за вятърни и соларни проекти, създава несигурност, способна да забави шеметното темпо.

Но Китай е бил двигател на повече от половината ръст на световното търсене на петрол в продължение на десетилетия, така че неговият завой към вътрешно произведена възобновяема енергия е тежък удар за петролните държави, посочва Quartz.

А МАЕ прогнозира, че до средата на века делът на петрола, газа и въглищата ще падне под 60% от глобалните енергийни нужди. Китай се позиционира да овладее разширяващия се пазар на чиста енергия, който ще запълни празнината.

Въпросът не е дали светът в крайна сметка ще премине към електричество – падащите разходи и усъвършенстващите се технологии правят този преход неизбежен. Въпросът е дали Китай ще контролира технологиите, веригите за доставки и патентите, които го правят възможен.