Куба губи последните си чуждестранни инвеститори

Международни компании се изтеглят от Куба, нанасяйки нов удар върху икономиката на острова, която вече е в дълбока криза, докато администрацията на Доналд Тръмп засилва санкционния режим срещу Хавана.

Централната банка на Куба съобщи, че от събота плащанията с Mastercard и Visa от чуждестранни туристи ще бъдат спрени. Американските граждани и досега нямаха право да използват картите си на острова.

Испанските хотелски гиганти Iberostar и Meliá обявиха, че се отказват от управлението на поне по десетина хотела в Куба. Канадският оператор Royalton Hotels & Resorts също прекрати дейността си след срива в туристическия сектор.

Несигурно остава и бъдещето на Sherritt International - канадска минна компания и един от най-важните чуждестранни инвеститори в Куба. Бившият ѝ главен изпълнителен директор някога беше наричан „любимият капиталист“ на Фидел Кастро. Миналия месец Sherritt съобщи, че спира операциите си и прибира служителите си от страната.

Оттеглянето на компаниите последва и решението на няколко големи авиокомпании да отменят полети до Куба заради недостига на авиационно гориво.

В продължение на десетилетия чуждестранни корпорации приемаха рисковете от работа в Куба, търсейки позиции в туристическия и минния сектор въпреки дългогодишното американско ембарго. Те бяха сред последните остатъци от чуждестранни инвестиции в икономика, доминирана от комунистическата държава, пише The Wall Street Journal.

Компаниите осигуряваха на Куба жизненоважна твърда валута и бизнес експертиза. Сега много от тях стигат до извода, че рисковете вече надхвърлят потенциалната възвръщаемост заради комбинацията от задълбочаващ се икономически срив и администрация на Тръмп, решена да увеличи натиска върху Хавана.

„Това е повратна точка“, казва пред WSJ Рикардо Торес, кубински икономист в Американския университет във Вашингтон. „Това е сериозен удар върху и без това отслабена икономика.“

САЩ засилват натиска срещу Куба. Какво следва?

Напускането на Sherritt би било особено значимо. Повече от три десетилетия компанията добива десетки хиляди тонове никел и кобалт годишно от мината Моа в Източна Куба, като помага за поддържането на една от най-важните експортни индустрии на острова.

Марк Ентуистъл, посланик на Канада в Куба през 90-те години, когато Sherritt се установява на острова, казва, че компанията е направила много повече от това просто да управлява мина.

„Тя на практика обучи цяло поколение кубински бизнес ръководители как работят модерните компании“, казва той, като според него това е помогнало за създаването на „зародиш на бизнес класа, която по онова време беше много, много революционна за Куба“.

Само преди няколко месеца Sherritt обсъждаше проекти за разширяване, за да подобри производството след спад на добива, причинен от недостиг на гориво и урагана Мелиса. Сега компанията твърди, че несигурността е станала прекалено голяма.

Макар Sherritt да не беше формално посочена в изпълнителната заповед на администрацията на Тръмп, насочена срещу контролираната от кубинските военни икономика, компанията заяви, че самото издаване на заповедта е създало условия, които съществено са променили способността ѝ да работи.

Главният финансов директор, външният одитор и няколко членове на борда ѝ подадоха оставки. По-късно компанията съобщи, че разпуска съвместните си предприятия в Куба, преди да промени курса и да обяви, че е подписала необвързващо предварително споразумение за продажба на контролен дял. Акциите на Sherritt са се понижили с над 50% на фона на сътресенията.

Meliá заяви, че решението ѝ да затвори 15 хотела е продиктувано от обстоятелства извън контрола на компанията, като посочи, че повечето от тях вече са били затворени „заради енергийните предизвикателства и спада в търсенето“, които засягат острова. Iberostar съобщи, че ще прекрати управлението на 12 хотела в Куба „като част от усилията да се адаптира към международната регулаторна среда“.

Mastercard заяви, че картите ѝ не могат да се използват в Куба, защото чуждестранен партньор, който свързва търговците с мрежата ѝ, е ограничил дейността си на този пазар. Visa не отговори на запитване за коментар.

Европейски компании напускат Куба под натиска на новите санкции на САЩ

Защо преля чашата?

Корпоративното оттегляне идва в момент, когато Вашингтон засилва натиска върху комунистическото правителство на Куба.

През май Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочена срещу контролирания от кубинските военни конгломерат GAESA, който държавният секретар Марко Рубио нарече „сърцето на клептократичната комунистическа система на Куба“.

САЩ твърдят, че GAESA контролира поне 40% от кубинската икономика, включително много хотели, управлявани чрез партньорства с чуждестранни компании като веригите, които сега напускат острова или ограничават присъствието си там.

Moa Nickel, съвместното предприятие между Sherritt и държавната кубинска никелова компания, също беше санкционирано. Според САЩ проектът подпомага оцеляването на репресивно правителство.

Изпълнителната заповед на практика принуди чуждестранните инвеститори да избират дали да продължат да работят със структури, свързани с кубинските военни, или да рискуват вторични санкции.

Мерките са част от по-широка кампания на Вашингтон за изтръгване на политически и икономически отстъпки от Хавана.

Миналия месец американски прокурори повдигнаха обвинение в убийство срещу Раул Кастро, бившия кубински президент в напреднала възраст, заради свалянето на цивилни самолети от военните през 90-те години. В четвъртък Вашингтон наложи санкции на настоящия президент Мигел Диас-Канел, членове на семейството му, сина и внука на Кастро, както и на няколко кубински структури.

САЩ повдигат обвинения срещу Раул Кастро за свалянето на самолети през 1996 г.

Кубинската икономика започна да се разпада след години на лошо управление, корупция и всеобхватни американски санкции. Ситуацията се влоши още повече, след като администрацията на Тръмп наложи петролна блокада след залавянето през януари на венецуелския лидер Николас Мадуро, чието правителство отдавна снабдяваше Хавана със субсидиран петрол.

Без тази спасителна линия общественият транспорт е ограничен, фермерите трудно доставят продукцията си до пазарите, а жителите търпят часове наред спирания на тока. Кубинското песо е паднало до около 620 за долар на неофициалния пазар, според El Toque, независим кубински новинарски сайт, който следи валутния пазар.

Кубинците протестират, като удрят по тенджери и палят боклук. Стотици хиляди са напуснали острова.

Сега си тръгват и много от чуждестранните компании, които бяха останали, оставяйки празнина, която малцина инвеститори изглеждат готови да запълнят.