Европейски компании напускат Куба под натиска на новите санкции на САЩ

Европейски компании - от испански хотелиерски групи до германски корабни линии - прекратяват дейността си в Куба, след като в петък Вашингтон засили десетилетното си ембарго и разшири фокуса му от режима в Хавана към бизнес връзките на ЕС с острова.

Сред най-силно засегнатите са испанските хотелски групи Meliá и Iberostar. В продължение на десетилетия луксозните курорти, които те управляваха по най-живописните кубински плажове, бяха сред перлите в глобалните им портфейли. През последните седмици обаче двата гиганта в туристическия сектор изтеглиха управлението и бранда си от десетки имоти на острова, като Meliá посочи „променящата се геополитическа, социална, правна и икономическа среда“.

Изтеглянето на испанските хотелски групи дойде непосредствено преди въвеждането в петък на тежки нови американски санкции срещу чуждестранни компании, които правят бизнес с кубински държавни структури - особено с контролирания от военните конгломерат GAESA.

Санкционният пакет е част от по-широката кампания на американския президент Доналд Тръмп за сваляне на режима на кубинския президент Мигел Диас-Канел. Той обаче рискува да въвлече в кризата и ЕС - най-големия търговски партньор на острова и основен източник на чуждестранни инвестиции.

Изправени пред риска от замразяване на активи и изключване от американската финансова система, европейски компании в сектори от корабоплаване и логистика до енергетика и земеделие се опитват спешно да се освободят от интересите си на острова и да напуснат, предава POLITICO.

Миналия месец френският корабен гигант CMA CGM и германската Hapag-Lloyd спряха операциите си към и от Куба до второ нареждане. Двете компании, на които се падат приблизително 60% от кубинския морски трафик по обем, посочиха заплахата от американски санкции като причина за решението си.

Според Даниел Бернбек, управляващ директор на Германската делегация за насърчаване на търговията и инвестициите в Куба, новите санкции будят особена тревога сред средните по размер европейски компании, които работят на острова.

„По-малките компании може лесно да бъдат изтрити от картата“, казва той пред POLITICO.

Бернбек добавя, че германски групи, ангажирани в енергийния сектор на страната - може да са изложени на особено голям риск.

Сузане Гратиус, изследовател на отношенията между ЕС и Латинска Америка в Автономния университет в Мадрид, казва, че рисковете вече надхвърлят ползите от бизнеса в Куба.

Новото статукво може да остави острова, който се намира в тежка финансова криза, в още по-крайна форма на „истинска изолация“.

САЩ засилват натиска срещу Куба. Какво следва?

Удар по кубинския туристически модел

Последните санкции на Вашингтон са насочени срещу партньорствата, които дълго време стояха в основата на икономическите отношения между Куба и Европа.

Пакетът се прицелва в компании, които работят с кубинското военно предприятие Grupo de Administración Empresarial S.A., известно като GAESA - непрозрачен мегаконгломерат, за който се смята, че контролира около 40% от икономиката на острова.

Държавно контролираната структура, чиито финанси се пазят в дълбока тайна, управлява банковия сектор на страната, бензиностанции, супермаркети и по-голямата част от туристическия сектор.

Хотелите и курортите на Куба не само движат сектора на услугите, който формира над 70% от икономическата продукция на страната, но са и ключов източник на чуждестранна валута, с която държавата купува стоки от първа необходимост на международните пазари.

„GAESA на практика притежава туристическия сектор“, заяви американският държавен секретар Марко Рубио по време на изслушване в Сената във вторник.

Над половината от хотелите в страната са собственост на дъщерната компания на GAESA - Gaviota, а почти всички се управляват от чуждестранни хотелиерски групи.

До тази седмица испанските Meliá и Iberostar бяха доминиращите чуждестранни играчи на острова, управлявайки портфейл от 52 имота, включително ол инклузив голф курорт край емблематичния плаж Варадеро и четири луксозни хотела в Хавана.

Новите санкции удрят някога силния туристически сектор на Куба в момент, когато той вече е в тежко състояние.

Икономическите проблеми и енергийният недостиг в страната, които превърнаха периодичните спирания на тока в ежедневие, отблъснаха чуждестранните посетители и ги насочиха към други дестинации.

В резултат кубинските туристически власти отчетоха драматичен спад на годишните посещения - от 4,7 млн. през 2018 г. до едва 1,9 млн. миналата година. Според Националната служба за статистика и информация на Куба спадът продължава, като през април 2026 г. са регистрирани само 30 551 туристически пристигания.

Извън туризма европейските компании рискуват да бъдат засегнати от американски санкции и заради участието си в производството на един от най-известните алкохолни износни продукти на Куба.

Ромът Havana Club се произвежда чрез съвместно предприятие между френския гигант Pernod Ricard и подкрепяната от държавата компания Cuba Ron. Базираната в Париж група за спиртни напитки от десетилетия е въвлечена в правен спор за собствеността върху името на марката ром, за което претендират собствениците в изгнание на компанията Bacardi. Не е ясно как новите американски санкции биха засегнали този бизнес.

Внукът на Фидел Кастро демонстрира охолство, докато Куба е в криза

Няма желание за сблъсък

Американските санкции срещу Куба вече се отразяват на финансовите резултати на европейски компании, но реакцията от националните власти и институциите на ЕС е слаба.

Въпреки че Испания има дълбоки икономически и исторически връзки с Куба, лявоцентристкото правителство на премиера Педро Санчес в Мадрид избягва твърда позиция по въпроса.

Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо заяви в сряда, че правителството „следи отблизо“ ситуацията в Куба и работи за „минимизиране на ефекта върху нашите компании“.

Жауме Бауса, регионалният министър на туризма на испанските Балеарски острови, където са базирани Iberostar и Meliá, заяви тази седмица, че „това е търговски въпрос, но ако можем да помогнем по някакъв начин, ще го направим“.

Френските и германските власти също се ограничиха до това да кажат, че „следят отблизо“ или „проследяват“ развитието на ситуацията на острова.

Берт Хофман, германски изследовател на кубинските въпроси, казва, че европейските столици нямат интерес да влизат в директен сблъсък с Вашингтон по темата. Според него властите на практика са приели, че „САЩ няма да позволят на европейците да имат голяма роля в отношенията с Куба“.

Той добавя, че страни като Испания всъщност нямат особен избор.

„С какво Испания да заплаши САЩ?“, пита Хофман, подчертавайки липсата на реална сила у Европа да противодейства на американските ходове.

По-широка реакция, водена от ЕС, също е малко вероятна.

Когато през 1996 г. САЩ приеха закона „Хелмс-Бъртън“, който позволи на американци да съдят чуждестранни компании, използващи собственост, национализирана след революцията на Фидел Кастро, ЕС реагира твърдо.

На европейските компании беше казано да игнорират мярката, а Брюксел прие т.нар. блокиращ регламент, който забранява на компаниите да се съобразяват с определени извънтериториални американски санкции и им позволява да търсят обезщетение в юрисдикциите на ЕС за вреди, произтичащи от прилагането на тези наказателни мерки.

Но 30 години по-късно, на фона на войни на европейския континент и в Близкия изток, в Брюксел почти няма желание за битка за Куба.