Скоростта и мащабът на революцията в областта на електромобилите в Китай изненадаха света, а анализаторите твърдят, че тази тенденция не показва признаци на забавяне.

Изпълнителният директор на Tesla, Илон Мъск, е сред тези, които подцениха потенциала на китайските производители на електромобили. През 2011 г. той отхвърли BYD, като се присмя на продуктите им по време на интервю за Bloomberg.

„Виждали ли сте колата им. Не мисля, че е особено привлекателна, технологията не е много силна. А BYD като компания има доста сериозни проблеми на родния си пазар в Китай. Мисля, че фокусът им е, и с право, да се уверят, че няма да фалират“, коментира тогава той, припомня CNBC.

BYD обаче се оказа, че ще има последната дума в този задочен спор. Компанията е в челните редици на агресивната кампания на Китай за популяризиране на електромобилите, бързо разширявайки вътрешното си присъствие и изпреварвайки Tesla като най-големия производител на електромобили в света по приходи през 2024 г.

Китайски стартиращи компании като Nio и Li Auto, заедно с по-утвърдени автомобилни производители, включително Geely и SAIC Motor, също са водещи производители в тази област. Междувременно гигантът в производството на батерии CATL е ключов играч в захранването на този тип превозни средства.

Хенер Лехне, вицепрезидент по пазарен анализ и прогнози в S&P Global Mobility, акцентира пред CNBC, че китайската индустрия за електромобили е станала „значителна сила“ в преобразуването на световния пазар на автомобили.

„Само преди няколко години местните производители не се считаха за истински конкуренти на утвърдената световна автомобилна индустрия. Но това се промени бързо само за няколко години“, припомня той. „Само BYD отбеляза ръст от около 1 милион единици годишно през последните три години, изтривайки усмивката от лицата на много продуктови мениджъри от традиционните производители на автомобили. А конкуренцията не се ограничава само до Китай“.

Усещане за натиск

Забележително е, че през 2023 г. Китай изпревари Япония като най-голям износител на автомобили в света. Продажбите на автомобили на вътрешния пазар на страната пък достигнаха рекордните 31,4 милиона единици, като новите електромобили съставляват около 41% от общо произведените автомобили.

Растежът на автомобилния сектор на азиатския гигант се дължи на субсидии, данъчни стимули и, между 2009 и 2023 г., на инвестиции за разработване на електромобили, оценявани на 230 милиарда долара. Анализаторите посочват също така по-ниските разходи за труд, по-слабия юан, иновативните технологични разработки и стабилната верига за доставки на батерии като ключови предимства на Пекин.

Този възход доведе до регулаторни проверки на западните пазари на фона на обвинения в антиконкурентни практики. И САЩ, и Европейският съюз наложиха мита върху електромобилите, произведени в Китай, за да защитят традиционно доминиращите американски и европейски марки.

Майкъл Дън, главен изпълнителен директор на Dunne Insights и изследовател на автомобилния пазар в Китай, казва пред CNBC, че очаква Китай да затвърди доминиращата си позиция в производството на автомобили, „точно както направи през последните години в производството на соларни панели, корабостроенето, дроновете и стоманата“. Той очаква до 2030 г. Китай да произвежда 36 милиона автомобила годишно, или четири от всеки десет автомобила, произведени в света по това време. Той също така предвижда, че Пекин ще изнася около 9 милиона автомобила годишно, в сравнение с едва 1 милион през 2020 г.

„Страни с по-малки производствени индустрии като Тайланд, Южна Африка и Испания вече усещат натиска от китайския внос“, отчита Дън.

Преструктуриране на индустрията?

В Обединеното кралство, например, продажбите на китайски електромобили са се увеличили значително. Китайските автомобилни марки са съставлявали около 10% от всички продажби на нови автомобили през юни, което е значително повече в сравнение с предишни години.

Те навлизат бързо и в Норвегия, която е една от най-отворените към електромобилите страни в света. След първата доставка на автомобил MG в скандинавската страна през януари 2020 г. китайските производители са завоювали общо пазарен дял от около 10%.

Рела Сускин, анализатор на акции в Morningstar, казва, че нарастващата конкурентоспособност на китайските автомобили в много части на света е само началото.

„Пазарът в Китай е толкова наситен, че те трябва да търсят други пазари. И в момента сме в етап, в който износът към останалата част от света е само в началото си. Все още не сме видели дори него“, казва Сускин.

В потвърждение на това през 2024 г. китайската индустрия за електромобили за първи път в историята е похарчила повече за фабрики в чужбина, отколкото в страната.

Но ситуацията за китайските производители на електромобили на вътрешния им пазар може би не е толкова розова. Анализатори казват пред CNBC, че очакват скоро да настъпи преструктуриране в индустрията, като много стартиращи компании ще се затруднят да реализират печалба в един все по-натоварен пазар.

Как може да реагира Европа?

Зигрид де Врийс, генерален директор на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), лобистка група в автомобилния сектор, описва Китай като „ожесточен конкурент“ на световния пазар.

„Мисля, че ние, като европейска автомобилна индустрия, също имаме традиция да бъдем силни конкуренти. Затова определено не бих искала да се откажа от европейските производители, нито от японските, корейските или американските“, посочва тя.

ACEA представлява 16 големи автомобилни производители, базирани в Европа, включително Volkswagen, BMW, Stellantis, Renault и Volvo. Тя често призовава ЕС да предприеме действия, за да гарантира конкурентоспособността на блока по пътя към пълна електрификация. По думите на Де Врийс изравняването на политическите условия ще доведе до значителна промяна.

„Трябва да осъзнаем, че част от това изравняване на условията, по отношение на ЕС, може да бъде реализирано по техните собствени условия. В момента имаме регулаторната рамка, която води до разходи и задушава иновациите, вместо да дава свобода на предприемаческия дух“, обяснява генералният директор на ACEA, като добавя, че макар Европа да не може да окаже съществено влияние върху Китай или САЩ, регулаторната рамка на блока може да бъде коригирана, за да „се опита да създаде възможно най-добрата среда за правене на бизнес“.