Острата критика на Испания към американско-израелската война срещу Иран постигна рядък ефект за традиционно сдържаната външна политика на страната – едновременно разгневи президента на САЩ Доналд Тръмп и подразни по-предпазливите европейски съюзници на Мадрид.

Според критиците си испанският премиер Педро Санчес използва гръмки международни позиции, за да отвлече вниманието от нарастващите корупционни скандали и политическата парализа у дома. Но водещият дипломат на страната твърди, че Испания просто остава вярна на принципите на международното право, докато други са ги забравили.

В интервю за Financial Times испанският външен министър Хосе Мануел Албарес отхвърли недоволството на Белия дом от критиките на Мадрид към Тръмп и отказа да позволи на САЩ да използват военните си бази в Испания за удари срещу Иран. Албарес също така отхвърли оплакванията от други европейски столици, че твърдата позиция на Испания подкопава единството на НАТО и затруднява отношенията с американския президент.

Консерваторите се устремяват към абсолютно мнозинство в историческия бастион на социалистите, превръщайки вота в тест за правителството на Педро Санчес

Жителите на Андалусия гласуват на избори, определяни като барометър за политическите промени в Испания

Според него истинското разделение в световния ред е между държавите, които се придържат към международното право, държавния суверенитет и Устава на ООН, и онези, които следват „закона на джунглата“ – тоест „хаос, насилие и война като заместител на външната политика“.

„Това е истинският избор“, подчертава той.

Албарес отхвърля твърденията, че Испания се е превърнала в изолиран играч във външната политика на Европа, и вместо това я определя като „водещ глас“ в защита на международния ред, основан на правила.

Испания традиционно е лоялен член на Европейския съюз с ограничено влияние извън историческата си сфера на интереси в Латинска Америка.

Когато Санчес идва на власт през 2018 г., страната все още се възстановява от последиците на дълговата криза в еврозоната и от унижението едва да избегне международна спасителна програма. През последните три години обаче испанската икономика укрепва. Паралелно с това държавата засилва присъствието си в международната политика до нива, безпрецедентни за последните две десетилетия, като ясна проява на тази външнополитическа линия са официалните критики на премиера към израелската военна операция в Газа. 

През 2003 г. консервативният предшественик на Санчес – Хосе Мария Аснар – се разграничи от позициите на Франция и Германия, като се присъедини към тогавашния британски премиер Тони Блеър в подкрепата му за водената от САЩ инвазия в Ирак.

Тази година Санчес стана първият европейски лидер, който определи американско-израелската война срещу Иран като „незаконна“. Той я сравни с войната в Ирак, която според него е довела единствено до ръст на джихадисткия тероризъм, миграционна криза и по-високи енергийни разходи.

Попитан дали Испания би участвала в евентуална мисия на НАТО за гарантиране на сигурността в Ормузкия проток, ако бъдещо споразумение между САЩ и Иран се провали, Албарес отговаря:

„Няма да участваме в действия, които могат да доведат до ескалация. Преди всичко смятаме, че за тази криза няма военно решение.“

Позицията на Испания е в съответствие с поредица от решения на Санчес – самоопределящ се като пацифист – които предизвикаха недоволството на администрацията на Тръмп.

Според испанската Сметна палата правителството е използвало траншове от Плана за възстановяване, трансформация и устойчивост за покриване на дефицити в пенсионната система и за социални разходи

Твърдения за отклонени европейски средства в Испания разпалиха нов спор за общия дълг на ЕС

В началото на войната с Иран Мадрид отказа да позволи на САЩ да използват две съвместно управлявани военни бази на испанска територия за атаки срещу Иран. Решението усложни американската операция, включително възможностите за презареждане с гориво.

Миналия месец държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Испания се е държала „ужасно, просто ужасяващо“.

„Има напълно основателни въпроси относно НАТО“, посочи той. „Какъв е смисълът да бъдеш част от съюз, ако в момент на конфликт като този с Иран могат да ни откажат достъп до тези бази?“

Когато Санчес се превърна в основен опонент на срещата на върха на НАТО през юни, отхвърляйки новата американска цел за военни разходи в размер на 5% от БВП, Тръмп нарече Испания „ужасна“ и я обвини, че се възползва от останалите съюзници.

Появилите се разногласия породиха спекулации, че Испания може да понесе негативни последствия заради противопоставянето си на Тръмп. Албарес обаче омаловажи опасенията, че Вашингтон може да редуцира американския военен контингент в съвместните бази в Рота и Морон. Той отхвърли и по-ранните заплахи на Тръмп за евентуално налагане на търговско ембарго срещу Мадрид.

„Президентът на Съединените щати говори за много държави и има специфичен стил на изразяване“, заяви Албарес. „Във външната политика обаче от значение са фактите. А те показват, че в рамките на НАТО, както и в сферата на търговията, инвестициите и културните отношения, всичко функционира нормално.“

Външният министър подчерта, че двустранните отношения между САЩ и Испания остават изключително конструктивни. Той отбеляза като положителен детайл факта, че винаги разговаря на испански език с държавния секретар Марко Рубио, чиито родители са емигранти от Куба.

Същевременно представители на опозиционната Народна партия в Мадрид обвиняват Санчес, че използва международната сцена за изграждане на личен имидж с оглед на бъдеща кариера след края на премиерския му мандат. Според други критици той се опитва да отклони общественото внимание от нарасналия брой обвинения в корупция срещу членове на семейството му и негови близки сътрудници.

За коалиционните партньори става все по-трудно да подкрепят премиера на фона на разрастващите се мащаби на предполагаемата корупция в Социалистическата партия

Поредица от скандали поставя управлението на Педро Санчес в тежка позиция. Ще падне ли правителството?

Представители на правителства в други европейски страни също изразиха недоволство, че Санчес ненужно провокира Тръмп, въпреки че впоследствие редица лидери в Европа заеха позиции, близки до испанските, по отношение както на Иран, така и на Газа. Франция например отказа да разреши прелитането над своя територия на поне един самолет, участващ в американско-израелските операции срещу Иран, а Италия наложи сходно ограничение, като не позволи на американски изтребители да презаредят в база в Сицилия.

Игнасио Молина, старши анализатор в „Кралския институт Елкано“, коментира ситуацията по следния начин: „Париж и Берлин не бяха свикнали държава от Южна Европа да поема подобна лидерска роля.“ Според експерта основният риск за Санчес не е свързан с евентуални санкции от страна на Вашингтон, а с потенциална „загуба на влияние в Брюксел“.

Друг потенциален източник на напрежение между Испания и САЩ е Куба, особено в момент, когато администрацията на Тръмп засилва натиска върху Хавана.

Попитан как би реагирал Мадрид при евентуална американска военна интервенция в Куба, Албарес коментира: „Не приемаме военни интервенции в държавите от Латинска Америка. За нас този регион е много повече от приоритет на външната политика. Това са страни, с които ни свързват исторически близки и братски отношения, и не ги възприемаме като чужди държави.“

Успоредно с това Испания активно развива двустранните си отношения с Китай под ръководството на президента Си Дзинпин. В стремежа си да привлече китайски инвестиции и да осигури нови пазари за испанския износ, Санчес е посетил Пекин четири пъти за период от малко над три години.

Въпреки че и други европейски лидери поддържат подобни контакти с Пекин, представители на дипломатическите среди смятат, че Мадрид демонстрира прекомерен ентусиазъм и известна недалновидност по отношение на рисковете за сигурността, произтичащи от икономическото сближаване с Китай.

„Европейският съюз се стреми да поддържа дистанция спрямо Китай и същевременно да запази стратегическото си партньорство със САЩ“, посочва испански дипломат, критикуващ позицията към Албарес. „Санчес обаче търси максимално сближаване с Пекин и създава пречки пред европейските усилия за превъоръжаване. Ако това не представлява отклонение от общата линия, тогава какво е?“

Според източника чувствителни теми като Тибет и съдбата на уйгурското мюсюлманско малцинство на практика липсват от дневния ред на двустранните отношения между Испания и Китай, а в официалната стратегия на Мадрид за Азиатско-тихоокеанския регион, публикувана през февруари, Тайван изобщо не се споменава.

Албарес отхвърля тези критики с аргумента, че Франция, Германия и Италия водят с Пекин диалог, идентичен на испанския.

„Ако целта е воденето на глобална външна политика, липсата на диалог с Китай е практически невъзможна“, заяви външният министър. „Това е равносилно на стремеж към глобално присъствие, но при отказ от разговори със Съединените щати. Подобен подход е нереалистичен.“