Избирателите в две германски провинции гласуват в неделя на избори, от чийто резултат може да зависи политическото бъдеще на канцлера Фридрих Мерц. Вотът идва на фона на засилващата се подкрепа за крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която се стреми към нови успехи.

Само две седмици по-рано антиимигрантската и проруска партия постигна най-добрия си резултат на регионални избори в Саксония-Анхалт. Сега се очаква тя отново да привлече част от електората на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) на Мерц.

Мащабът на евентуалните загуби може да се окаже решаващ за способността на канцлера да запази поста си едва 16 месеца след встъпването си в длъжност. Тежко представяне на ХДС би могло да ускори опитите за неговата смяна или дори да отвори разговор за предсрочни парламентарни избори – сценарий, който засега се смята за малко вероятен, но не е напълно изключен.

Право на глас имат около 2,5 млн. души в Берлин и близо 1,3 млн. в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания. Избирателните секции отварят в 8:00 часа местно време и затварят в 18:00 часа, когато се очакват първите екзитполове.

Мерц досега отхвърля призивите да се оттегли и настоява, че ще продължи работата по мащабния пакет от икономически и социални реформи, който определя като ключов за бъдещето на Германия.

„Като правителство бяхме избрани за четири години, аз също бях избран за четири години. И искам да използвам тези четири години, за да изведа страната от този труден период“, коментира той пред представители на бизнеса.

Личният рейтинг на канцлера е спаднал до 10%. Заради политическата ситуация той отмени планираното си участие в Общото събрание на ООН в Ню Йорк, тъй като след изборите „присъствието му е необходимо в Берлин“, обясни представител на правителството, цитиран от The Guardian. 

Позициите на Мерц бяха отслабени и от неизпълнени предизборни обещания за връщане на най-голямата европейска икономика към растеж и ограничаване на подкрепата за АзГ. Крайнодясната формация вече е най-голямата опозиционна сила в Бундестага и заема първо място в националните социологически проучвания.

В Саксония-Анхалт АзГ остана малко под абсолютното мнозинство, което би ѝ позволило да управлява самостоятелно. Партията се опитва да привлече депутати от други формации, което би могло да я превърне в първата крайнодясна политическа сила, оглавила германска провинция след нацисткия период.

Подобен сценарий обаче изглежда далеч по-малко вероятен на изборите в неделя.

Берлин

В германската столица, която е една от 16-те федерални провинции, управляващият ХДС се съревновава за първото място с Левицата (Die Linke). Крайнолявата формация настоява за отчуждаване на жилища, собственост на големи корпоративни наемодатели, като мярка срещу растящите разходи за жилище.

Около 85% от домакинствата в Берлин живеят под наем, а офертните наеми са се увеличили почти двойно от 2014 г. насам. Въпреки космополитния характер на града АзГ също получава значителна подкрепа и според проучванията се нарежда на трето или четвърто място.

Настоящият кмет Кай Вегнер от ХДС се отказа от опита си за нов мандат през юли след скандал около поведението му по време на мащабно прекъсване на електрозахранването през зимата. Тогава части от столицата останаха без ток след умишлен палеж, а Вегнер беше подложен на критики, след като стана ясно, че е играл тенис.

На негово място като кандидат за кмет застана финансовият сенатор на Берлин Щефан Еверс, но промяната засега не води до осезаем ръст в подкрепата за партията.

Мекленбург-Предна Померания

Още по-трудна е ситуацията за Мерц в Мекленбург-Предна Померания, където местни представители на ХДС обвиняват слабите позиции на канцлера за проблемите на партията.

АзГ и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) водят оспорвана надпревара, докато ХДС е изправен пред риск за първи път от 75 години да получи едноцифрен резултат.

Ако подкрепата за християндемократите падне под 5-процентния праг и партията остане извън регионалния парламент, това би било безпрецедентно за следвоенната история на Германия и сериозен удар върху усилията на Мерц да запази канцлерския пост.

Резултатът на АзГ в Саксония-Анхалт вече предизвика сериозен политически отзвук и засили спекулациите, че Мерц може да бъде заменен от друг представител на ХДС значително преди следващите федерални избори, насрочени за 2029 г.

Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг все пак очаква канцлерът да остане на поста до края на мандата си. Според него обаче вероятността ХДС да се обърне срещу своя лидер и да потърси негов заместник се е увеличила на фона на политическото напрежение и глобалното поскъпване на горивата.

Макар някои икономически показатели да се подобряват при управлението на Мерц, високите разходи за живот и деиндустриализацията в ключови отрасли като автомобилостроенето продължават да тежат върху обществените нагласи. Германската индустрия е подложена и на силен конкурентен натиск от Китай.

Същевременно значителното намаляване на броя на новопристигналите мигранти не успява да върне част от избирателите на АзГ към традиционните партии. Крайнодясната формация поставя във фокуса на кампанията си икономическата несигурност, опасенията около престъпността и противопоставянето срещу твърдата подкрепа на Мерц за Украйна.

Успехът на АзГ в Саксония-Анхалт до голяма степен се дължи и на мобилизирането на хора, които преди това не са гласували. Опонентите на партията се надяват перспективата за по-нататъшно засилване на крайната десница да активизира привържениците на традиционните демократични формации. След изборите в Саксония-Анхалт десетки хиляди души участваха в протести срещу АзГ в различни части на Германия.