„Рокзвездата на земетресенията“: Човекът, който решава бъдещето на разрушените домове във Венецуела

Голяма група хора стои на летището с часове в очакване да кацне един човек. Сцената напомня малко на посрещането на рокзвезда или на официална държавна визита, но не е нито едното. Въпреки че за госта може да се каже, че е звезда по своему, макар и не от музикалната сцена или киното.

Действието се развива на летището в Каракас, Венецуела. Аерогарата е отворена за експлоатация едва няколко дни по-рано. Преди това не функционира заради опустошителното земетресение от 24 юни, при което загинаха 6509 души, а стотици други все още са в неизвестност.

Хората на летището чакат кацането на Кит Миямото, разказва El País. Той е американец от японски произход, инженер и специалист по структури, пострадали от земетресения. Просто казано, той е човекът, който решава дали една сграда може да бъде възстановена или трябва да се разруши. От юни насам Миямото се е превърнал в нещо като звезда във Венецуела.

Миямото работи и живее в Калифорния, но пристига във Венецуела по линия на „дипломатическите“ усилия на САЩ да стоплят отношенията си с латиноамериканската държава, чийто президент Николас Мадуро бе арестуван от американската армия заради подозрения, че участва в наркотрафик. Първоначално задачата на Миямото е да направи оценка на около 7 хил. пострадали от земетресението сгради. След това обаче венецуелското правителство го наема, за да ръководи извозването на около 3 млн. тона строителни отпадъци, генерирани от разрушаването на пострадалите сгради.

В своя бранш Миямото се смята за един от най-добрите. Негов колега на шега го нарича „Мик Джагър на земетресенията“. В работническите квартали на Венецуела обаче той е човекът, от когото всички очакват да направи така, че животът им по-бързо да се върне към нормалното. Защото колкото по-бързо бъде взето решение за нечий дом, толкова по-скоро собственикът му може да се задейства - да разрушава и да строи или да купува друг имот.

Месец след опустошителните земетресения Венецуела все още търси изчезналите и причините за трагедията

Миямото вече има няколко прякора - El Chino, Minimoto, Makamoto, които местните подвикват след него, докато върви из някой разрушен квартал. На всяка крачка хората го спират за кратък разговор, за селфи или го дърпат към дома си, за да го огледа. Той няма против - знае малко испански и е отзивчив.

Миямото от 20 години работи в различни части на света, пострадали от бедствия. Но казва, че венецуелците са го изненадали с отношението си.

„Учуден съм от това колко са енергични хората, особено в работническите квартали. Останали са без работа и без домове, но не се предават. Те са много устойчиви и мислят, че бъдещето е светло, нещо, в което и аз самият вярвам“, казва Миямото.

Според него хората в други страни не реагират по този начин на подобни катаклизми и нарича поведението на венецуелците „ненормално“.

„Тук хората имат желание да съграждат. Те все пак са били потиснати в продължение на 35 години, но нещата се променят. Земетресението беше поредният шок, но беше важно да се случи някаква промяна“, казва той.

Там, където има бобри, огънят губи силата си

В ежедневието си той инспектира колони и носещи стени. Издава „присъдата“ бързо:

„Съжалявам, госпожо, но това трябва да се разруши. Всъщност истинско чудо е, че стената не е паднала върху вас, докато сте били вътре“, казва на жена, която тепърва трябва да свикне с мисълта, че ще остане без дом.

За хора като нея възможностите са следните: да построят отново къщата си, да се преместят или да купят нов имот. Държавата обещава помощ.

Във Венецуела използват система с цветове, за да обозначат състоянието на сградите. Зеленото значи, че сградата е безопасна за обитаване, жълтото - че структурата е повредена, но конструктивно здрава и подлежи на възстановяване, а червеното - че трябва да бъде разрушена. До момента са оценени около 7 хил. жилища. 22% от тях подлежат на премахване. Миямото обаче казва, че фокусът не трябва да бъде само върху негодните сгради.

„Нещата не са толкова зле. Много сгради не са срутени и подлежат на ремонт“, казва той.

В Ла Гуайра, град в северната част на страната, голяма част от сградите просто са изчезнали след силния трус. Това предизвика сериозен дебат за начина, по който са били построени, дали са спазени изискванията за строежи в сеизмични зони и т.н.

„Комбинацията от меки почви, високи сгради и никакво сеизмично проектиране е равно на срутване“, лаконичен е Миямото.

След бедствието в Хималаите: Туристическият бум на Непал е изправен пред сериозно изпитание

Той е категоричен, че изискванията за строителство в такива зони не са били спазени. Според него голяма част от разрушенията се дължат на елементарна липса на контрол. Оказва се, че в определен период според венецуелското законодателство строителният контрол е бил по-скоро пожелателен, отколкото задължителен.

„Строителите са действали по свое усмотрение, пестили са от материали, качеството е било занижено“, описва картината Миямото.

Всъщност голяма част от тези сгради са били построени по време на покойния президент Уго Чавес, известен със силната си социална политика. По негово време държавата строи хиляди жилища в рекордно кратки срокове, защото през 1999 г. именно Ла Гуайра е засегнат от големи свлачища. Сега обаче същите сгради се срутиха като къщи от карти.

Анализ на сателитни снимки, направен от в. „Вашингтон пост“, например показва, че в един от най-тежко засегнатите райони - „Карабаледа“ - са се срутили над 50% от високите жилищни сгради, построени чрез държавната програма по времето на Чавес. Новите сгради, построени от частни предприемачи след 2001 г. по нови изисквания, обаче устояват на трусовете далеч по-добре. Едва 10% от тях са се срутили.

Миямото избягва да коментира тези данни и не иска да насочва вниманието към програмата за социални жилища.

„Срутиха се и много частни сгради. Всичко зависи най-вече от почвата“, посочва той.

И допълва, че в споровете коя сграда е по-стабилна често се пропуска ключов фактор - резонансът между честотата на сеизмичните вълни и самата конструкция. Ако движенията на една сграда не съвпадат с тези на земните пластове, шансът да оцелее е много по-голям. Ето защо се оказва, че понякога стари и дори незаконни постройки не се срутват, за разлика от нови.

До момента 39 сгради са напълно разрушени. Според Миямото обаче се действа с бавни темпове. Той твърди, че може да се работи ускорено, без да се спират акциите по издирване на изчезнали хора.

От общо трите милиона тона отломки, които трябва да се разчистят, досега са извозени около един милион, казва той. Те се събират на площадка, за да бъдат преработени в строителни материали. По негови сметки около 30% могат да бъдат рециклирани, включително бетонът, от който може да се произвежда пясък.

На въпрос как си представя Венецуела и по-специално Ла Гуайра след 10 години Миямото отговаря:

„Всичко зависи от това какво ще вложат хората в собствената си общност и не толкова от правителството. Обикновено обществените сгради са между 5 и 10% от всичко застроено. Останалото се осигурява от частни инвестиции. След 10 години няма да има следи от това земетресение. Има места по света, които не подлежат на възстановяване, но Ла Гуайра може да бъде построен отново.“