Най-черният ден в живота на Виктор Калдерон настъпва преди месец, докато е в открито море. Когато двете мощни земетресения опустошават северното крайбрежие на Венецуела, 49-годишният рибар вече 18 дни е на риболов. По радиото научава, че жилищният блок, в който живеят той и семейството му, се е срутил. Когато се връща на брега, разбира, че 26 членове на семейството му са загинали.

Сред тях са сестрите му, техните деца и внуци, пастрокът му, както и девет негови братовчеди. Най-малката жертва е била на две години, а най-възрастната – на над 70.

„Ужасно е, просто ужасно“, казва той пред BBC.

„Още не съм плакал за тях. Няма да го направя, докато не открия и последните изчезнали“, добавя той.

Цялото семейство на Виктор е живеело в жилищния комплекс OPPE 26 в град Карабаледа, щата Ла Гуайра – мястото, което днес се смята за епицентър на трагедията.

Дъщеря му и внучката му по чудо оцеляват. Днес малкото останали членове на семейството живеят в палатка, разпъната на голф игрище.

Пет дни по-късно надеждата за семейства и екипи, търсещи признаци на живот, избледнява, докато критиките към правителството на Делси Родригес нарастват

„Спокойно, любов моя. Ще ги намерим.“ Венецуела отчаяно търси 50 000 изчезнали след земетресенията

Един месец по-късно търсенето продължава

Месец след бедствието Виктор не е единственият, който все още издирва свои близки. По официални данни повече от 5300 души са загинали, а над 16 500 са ранени при земетресенията. Правителството не съобщава колко души все още се водят в неизвестност, но според оценки броят им е десетки хиляди.

Докато следобедното слънце залязва над OPPE 26, спасителите изваждат още три тела изпод бетона и арматурата, сред които това на 11-годишно момиче. Баща ѝ избухва в неудържим плач. След едномесечно отчаяно търсене най-накрая може да започне да скърби.

Спасителите спират работа или свеждат глава в молитва, докато внимателно изнасят тялото, увито в черно платнище.

„Това разбива душата“, отбелязва тихо разплаканият спасител Магин Ернандес. „За спасителите, за семействата, за приятелите... Просто разбива душата.“

Повечето международни екипи, пристигнали да помогнат, вече са напуснали страната. Много семейства са принудени сами да търсят останките на близките си.

Нарастващ гняв срещу властите

Освен с огромната скръб, оцелелите и роднините на жертвите живеят и с все по-силен гняв към властите.

В жилищния комплекс в Карабаледа почти всички задават едни и същи въпроси: как е възможно 10 от общо 12 блока да се срутят? Имало ли е проблеми в проекта? Използвани ли са некачествени материали? Има ли данни за небрежност?

Министърът на обществените дейности Хуан Хосе Рамирес категорично отхвърля обвиненията. По думите му сградите са били здрави, а никоя държава не би могла да се справи с подобно бедствие.

„Това не беше едно, а две почти едновременни земетресения, които се движеха в различни посоки“, акцентира той.

Министърът посочва разрушени обществени и частни сгради около себе си и добавя:

„Земетресението не правеше разлика между тях.“

Двата плитки труса с магнитуд 7,2 и 7,5 разрушиха стотици сгради край Каракас, а властите предупреждават, че броят на загиналите вероятно ще продължи да расте

Стотици жертви след две последователни земетресения във Венецуела, спасителните операции продължават

Осем дни под развалините

В крайбрежния град Катия ла Мар една невероятна история за оцеляване за кратко връща надеждата на Венецуела.

Осем дни след земетресенията охранителят Ернан Хил е изваден жив от подземен паркинг под срутена жилищна сграда.

Днес обаче Лаура Бариос продължава да издирва в същата сграда своя зет, чието тяло все още е затрупано под руините.

Повечето международни екипи, участвали в спасителната операция, вече са си тръгнали. Дори багерът, който разчистваше нестабилните развалини, е преместен на друг обект.

Само ден по-рано семейството открива телата на сестрата на Лаура и двете ѝ деца – на 10 и 3 години – прегърнати в спалнята си.

„Преди дни във Венецуела беше Денят на детето“, плаче тя. „Но ние вече нямаме деца, които да празнуват. Нашите ги няма.“

Лаура обвинява властите, че са реагирали твърде бавно.

Новината, че тежката техника ще бъде изтеглена, докато семейството ѝ все още се нуждае от нея, окончателно я сломява.

„Какво повече можем да кажем, което тези руини вече не казват?“, пита тя. „Изгубени тениски, неизползвани прибори, сервизи, играчки. Цели човешки животи, изчезнали само за 39 секунди.“

Има срутени сгради в столицата Каракас и опасения за множество жертви

Венецуела беше разтърсена от две от най-силните земетресения, регистрирани някога в страната

Години на възстановяване

На опашката за топла храна, раздавана от американската хуманитарна организация World Central Kitchen в Катия ла Мар, хората се опитват да запазят типичното за венецуелците чувство за хумор въпреки трагедията.

Освен храна и вода, те имат нужда и от човешка съпричастност – усмивка, прегръдка, чувство, че не са сами, разказва BBC. След това обаче се връщат в евтините найлонови палатки, които засега са единственият им дом.

Тази седмица правителството на Делси Родригес предостави 200 жилища на засегнати семейства. Реалната нужда обаче вероятно е стократно по-голяма.

Според Световната банка двете земетресения са причинили щети за около 19,6 млрд. долара, а възстановяването ще отнеме години и ще изисква огромни инвестиции.

Делси Родригес пое поста на изпълняващ длъжността президент през януари, дни след като американски сили задържаха венецуелския лидер Николас Мадуро и го отведоха в Ню Йорк, където е изправен пред съд по обвинения в „наркотероризъм“.

Макар Родригес да се ползва с подкрепата на администрацията на президента Доналд Тръмп, именно Вашингтон контролира петролната индустрия на Венецуела – основния източник на приходи за страната. Затова остава неясно как ще протече възстановяването.

Много от хората, които днес живеят в палатки, доскоро са обитавали домовете си край плажа Плая Пирата – място, пълно с туристи в деня, когато земетресенията удрят.

Те безпомощно наблюдават как сградите им се срутват, след което се втурват към развалините в опит да спасят своите близки и домашни любимци.