Инфлацията в САЩ остава висока, според данните за август. Американците продължават да плащат значително повече за горива и редица други стоки и услуги. Данните поставят Федералния резерв пред още по-труден избор дали да повиши лихвите на заседанието си следващата седмица.

Индексът на потребителските цени се е повишил със сезонно коригираните 0,4% спрямо юли, съобщи в петък Бюрото по трудова статистика. На годишна база инфлацията остава 3,4% – без промяна спрямо юли. И двата показателя съвпадат с очакванията на анализаторите.

Детайлите в доклада обаче дават по-малко основания за спокойствие.

Без волатилните цени на храните и енергията базисната инфлация се е повишила с 0,3% на месечна база – с 0,1 процентен пункт над прогнозите. На годишна база тя е 2,4%, колкото очакваха икономистите.

Това е последният голям инфлационен показател, който Федералният резерв получава преди двудневното си заседание, приключващо в сряда с решение за основната лихва. А данните едва ли ще улеснят избора на централната банка, чиито представители са силно разделени по въпроса дали ценовият натиск вече налага ново повишение.

На предишното заседание през юли трима представители на Фед гласуваха за по-високи лихви. Оттогава и други дадоха сигнал, че биха могли да ги подкрепят, ако инфлацията не покаже по-убедително забавяне. Фючърсните пазари в момента оценяват на около две трети вероятността Фед да повиши целевия диапазон на основната си лихва с 0,25 процентни пункта.

Тръмп призова Фед да намали лихвите - иначе спира търговията със страни, с които САЩ имат търговски дефицит

Войната с Иран промени инфлационната картина

В началото на годината инфлацията в САЩ беше 2,4% и широко разпространеното очакване беше, че ще продължи да се забавя. Това би дало възможност на Федералния резерв постепенно да понижава лихвите.

Войната с Иран и последвалият рязък скок на енергийните цени промениха тази перспектива.

Средната цена на галон обикновен бензин през август достигна 4,07 долара, показват данни на Американската автомобилна асоциация (AAA), при 3,16 долара година по-рано. Ескалацията на конфликта през септември допълнително повиши цените и в петък галон бензин вече струваше средно 4,30 долара.

Още по-силен е натискът при дизела. Средната му цена достигна рекордните 6,06 долара за галон в петък спрямо 3,71 долара година по-рано.

Дизелът в САЩ премина 6 долара за галон, поставяйки исторически рекорд

Това има значение далеч отвъд разходите на шофьорите. По-скъпият дизел увеличава транспортните разходи за бизнеса, а поне част от тях вероятно ще бъдат прехвърлени върху крайните потребители чрез по-високи цени на стоките.

Икономистите обикновено са склонни да не отдават прекалено голямо значение на инфлационни скокове, причинени от временни сътресения като рязкото поскъпване на петрола. Ако цените просто се стабилизират на новото си равнище, с времето ефектът им върху годишната инфлация отслабва.

Рискът сега е високите енергийни разходи да започнат да се пренасят по-широко в икономиката.

ЕЦБ вдигна лихвите за втори път тази година до 2,5%

AI се превръща и в инфлационен фактор

Огромните инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект водят до недостиг на чипове за памет и съхранение на данни, което на свой ред повишава разходите за производството на част от потребителската електроника.

Apple например повишава цените, за да компенсира нарастващите разходи за компоненти. Новият сгъваем iPhone, който компанията представи тази седмица, започва от 1999 долара.

Така бумът на AI започва да има и по-широк икономически ефект. Надпреварата за изграждане на центрове за данни и увеличаване на изчислителния капацитет създава огромно допълнително търсене на електроенергия, чипове и друга технологична инфраструктура.

Към това се добавят и митата.

Според икономисти търговските ограничения вероятно вече са оказали известен натиск върху цените през 2026 г., след като част от компаниите, включително търговци на дрехи, отложиха прехвърлянето на по-високите си разходи върху потребителите за началото на годината.

Новите мита върху канадски стоки могат да засилят този ефект през следващите месеци и да направят инфлационния натиск по-продължителен.

Сигналът, който никой не може да пропусне: 65 месеца висока инфлация е отговорност изцяло на Фед

По-големият риск: Инфлацията да промени очакванията

За Федералния резерв най-сериозният проблем може да се окаже не конкретното поскъпване на бензина, електрониката или вносните стоки, а опасността продължителният период на висока инфлация да промени очакванията на хората и бизнеса.

Този процес може сам да подхранва инфлацията.

Ако служителите очакват цените да продължат да растат, те могат да настояват за по-големи увеличения на заплатите. Компаниите, които на свой ред очакват по-високи разходи за труд, енергия и доставки, могат предварително да повишат цените си.

Така временният ценови натиск рискува постепенно да се превърне в по-траен.

При силния инфлационен скок след пандемията дългосрочните очаквания останаха сравнително стабилни. В свое изследване икономистите Улрике Малмендиер и Щефан Нагел обясняват това с дългия период на ниска инфлация преди пандемията, който е формирал у хората убеждението, че рязкото поскъпване няма да продължи дълго.

Те обаче предупреждават, че втори продължителен период на висока инфлация може да има по-силен ефект върху тези очаквания.

Засега проучванията сред потребителите не показват сериозно разместване и инфлационните очаквания остават сравнително ниски. За Фед обаче времето започва да има значение: колкото по-дълго инфлацията се задържа над целта от 2%, толкова по-голям става рискът тя да се вкорени в поведението на домакинствата и бизнеса.

Това поставя централната банка пред сложен избор.

Ново повишение на лихвите би могло да ограничи риска инфлацията да стане по-трайна, но същевременно ще затегне финансовите условия за икономика, която вече понася ефектите от енергийния шок и търговското напрежение. Запазването на лихвите без промяна пък крие риска Фед да изглежда готов да толерира инфлация над целта за по-дълъг период.