Европейската централна банка повиши лихвите с 0,25% до 2,5% в четвъртък - второто увеличение от началото на годината, след като рязкото поскъпване на петрола отново засили инфлационния натиск в еврозоната.

Решението беше широко очаквано и идва ден след като цената на петрола премина 100 долара за барел за първи път от юли. С новото увеличение разходите по заемите в еврозоната достигат най-високото си ниво от април 2025 г.

Петролът е поскъпнал с близо 40% след разпадането на примирието между САЩ и Иран в началото на юли. Скокът в цените на енергията поставя ЕЦБ под все по-силен натиск да овладее новото ускоряване на инфлацията.

През август годишната инфлация в еврозоната достигна 3,3% и остана над средносрочната цел на централната банка от 2% за шести пореден месец.

ЕЦБ предупреди, че това отклонение няма да бъде краткотрайно.

„Конфликтът в Близкия изток продължава да създава инфлационен натиск и се очаква инфлацията да остане значително над целта за продължителен период“, посочи централната банка при обявяването на решението.

По-тежкият сценарий не е самата корекция, а това, че тя съвпада с по-широка пазарна нестабилност. За разлика от „дот-ком“ балона, днес има значително по-малко място за намаляване на лихвите или използване на фискална политика за смекчаване на последиците

ЕЦБ: Пазарна корекция заради AI бума е все по-вероятна – това ще има последствия за еврозоната

Особено силен е натискът от енергията. През август цените в този сегмент в 21-те страни от еврозоната са били с 14% по-високи спрямо година по-рано - най-големият ръст от началото на 2023 г., когато Европа все още усещаше последиците от газовата криза след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

ЕЦБ определи икономическите перспективи като „силно несигурни“. Според институцията рисковете са за по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.

В същото време централната банка повиши прогнозите си както за инфлацията, така и за икономическия растеж. ЕЦБ вече очаква БВП на еврозоната да нарасне с 0,9% тази година и с 1,4% през 2027 г. спрямо съответно 0,8% и 1,2% в прогнозата от юни.

Очакванията за инфлацията през 2027 г. също са повишени - от 2,3% на 2,5%, а за 2028 г. ЕЦБ прогнозира 2,1%. Оценката за тази година остава без промяна на 3%.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред журналисти, че устойчивият икономически растеж „вероятно е продължил“ и през третото тримесечие.

„Перспективите за растеж в краткосрочен план се подобриха“, каза тя, като посочи стабилното частно потребление и държавните разходи. Лагард добави, че макар инфлацията да е достигнала 3,3% през август, засега няма признаци по-високите разходи за живот да са довели до ускоряване на ръста на заплатите.

ЕЦБ стартира реакцията на новия енергиен шок още през юни, когато стана първата централна банка в държава от Г-7, която повиши лихвите в отговор на последиците от конфликта в Близкия изток.

Малко след това Японската централна банка също повиши лихвите и се очаква да го направи отново още този месец.

Европейската централна банка прогнозира по-висока обща и базисна инфлация за тази и следващата година, като очаква връщане към целта едва през последното тримесечие на 2027 г.

Лагард: Повишението на лихвите през юни не беше „застрахователен ход“

Инвеститорите залагат, че ЕЦБ също няма да спре дотук. Преди решението в четвъртък суаповите пазари оценяваха на над 90% вероятността за още едно увеличение с 0,25% до края на годината. Инвеститорите очакват и още един подобен ход до средата на 2027 г.

Първоначалната реакция на пазарите беше ограничена, тъй като решението до голяма степен вече беше включено в оценките.

Еврото остана сравнително стабилно непосредствено след съобщението, като се търгуваше с 0,2% по-ниско спрямо долара при курс от 1,161 долара за евро.

Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се повиши с 0,01 процентни пункта до 3,45%, докато цените на книжата останаха леко на червено за деня.