Цените на стоките от малката потребителска кошница в България са се повишили с 0,7% през септември спрямо август, показва наблюдението на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Кошницата включва 20 хранителни продукта и един нехранителен, а общата ѝ стойност вече достига 62,02 евро спрямо 61,63 евро месец по-рано, съобщи заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Виолета Иванова.

Основен принос за месечния ръст има бензинът, който е поскъпнал с 3,2%. Започналото сезонно увеличение на цените на плодовете и зеленчуците също оказва влияние.

Най-сериозно спрямо август са поскъпнали краставиците, доматите, картофите и ябълките. Ръст се отчита и при основни хранителни продукти.

Есенната прогноза залага на 3% ръст през 2026 г. и забавяне до 2,5% през 2027 г.; Фискалният съвет приема рамката за бюджета, но предупреждава за оптимизъм при растежа, петрола и лихвите

МФ вижда икономика на по-ниска скорост - растежът се топи, инфлацията остава

Данните показват относително задържане на общото ценово равнище през септември, но движението при горивата вече се превръща в един от основните рискове за следващите месеци.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров предупреди по-рано днес в ефира на NOVA, че държавата трябва да предприеме целенасочени мерки, които да ограничат ефекта от по-скъпите горива, без едновременно да насърчават по-голямото им потребление.

„Това, което ни е нужно, е да гледаме напред. Аз смятам, че трябва да започнем от публичния транспорт“, заяви той.

Финансовият министър обвини управителя на централната банка, че излиза извън правомощията си, след като Димитър Радев предупреди, че данъкът върху банковите печалби има цена отвъд бюджета

Гълъб Донев видя политическа теза в БНБ, докато обясняваше, че няма да наднича за ракия

Според Димитров директна подкрепа за градския, междуградския и железопътния транспорт може да облекчи натиска върху домакинствата, ако бъде обвързана със запазване на цените на услугите.

„Това са най-евтините транспорти за масовия случай, при едно условие – да не вдигат цените“, каза той.

КНСБ предлага и целева подкрепа за най-бедните домакинства.

По думите на Димитров при предишни подобни мерки потенциалната група е обхващала около 1,4 млн. души, но реално помощ са получили едва около 230 хил.

„Проблемът не е фискален и финансов, а по-скоро наистина добро таргетиране на мерките“, посочи той.