Българската икономика влиза в период на по-ниска скорост. Това е голямата картина в есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2026–2029 г.

След ръст от 2,8% през първото полугодие МФ очаква реалният БВП да нарасне с 3% за цялата 2026 г. През 2027 г. обаче ведомството вече залага забавяне до 2,5%, а за 2028 и 2029 г. – до 2,4% годишно. Причината не е един удар, а комбинация от по-умерено потребление, по-слаби инвестиции след края на Плана за възстановяване и устойчивост, високи енергийни цени и ограничена външна среда.

Това е прогноза за охлаждане, не за срив. Но в нея има достатъчно червени лампи за бизнеса – инфлацията остава висока, кредитът започва да губи скорост, заетостта вече показва признаци на пречупване, а външната среда продължава да се върти около петрола, газа и Близкия изток.

Растежът вече зависи от това колко ще издържи вътрешното търсене

МФ ревизира нагоре очакването си за растеж през 2026 г. – от 2,6% в пролетната прогноза до 3% в есенната. Основният двигател е вътрешното търсене през първото полугодие, докато износът остава слаб. До края на годината министерството очаква потреблението на домакинствата и инвестициите да се забавят, а част от това отслабване да бъде компенсирано от износа. Нетният принос на външната търговия обаче остава отрицателен.

За 2027 г. картината става по-сдържана. Растежът пада до 2,5%, потреблението се движи по-бавно заедно с доходите, а инвестициите леко намаляват. МФ очаква по-добрата външна среда да подкрепи частните инвестиции, но признава, че това няма да компенсира напълно спада на публичните инвестиции след изтичането на ПВУ.

Тук е първият бизнес извод: растежът вече не идва от широк фронт. Той стъпва върху потреблението, кредита и надеждата, че износът ще се събуди навреме. Това е по-крехка конструкция от икономика, в която едновременно растат вътрешното търсене, инвестициите и външните продажби.

Фискалният съвет поставя въпросителна точно върху най-силното число в прогнозата – 3% растеж през 2026 г. Според него то е в горния край на реалистичния диапазон, който е 2,5–2,8%, и изисква ускорение през второто полугодие. Към септември такова ускорение не се потвърждава достатъчно от индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта.

С други думи: МФ пише сценарий за меко забавяне. Фискалният съвет казва, че стартовата точка на този сценарий може да е малко по-висока, отколкото позволяват текущите данни.

Министерството на финансите предвижда бюджетен дефицит от 3% през 2027 г., обяви вицепремиерът Гълъб Донев

Инфлацията остава проблем, не фон

Втората голяма тема е инфлацията. МФ очаква средногодишна инфлация от 4,8% през 2026 г. и 4% през 2027 г. Едва след това прогнозата слиза към 2,6% през 2028 г. и 2,4% през 2029 г.

Причината за ревизията нагоре през 2026 г. е ясна – горивата. Според документа цените на горивата за вътрешния транспорт са скочили с почти 34% на годишна база през май. След временно успокояване през юни и юли, МФ очаква ново ускоряване на ХИПЦ до 5,1% през август заради възобновяването на конфликта в Близкия изток и новото поскъпване на горивата. При бензина ръстът достига почти 27% на годишна база, а при дизела – малко над 50%.

Но проблемът вече не е само в енергията. МФ посочва, че базисната инфлация и услугите запазват водещ принос за общото поскъпване. Това означава, че инфлационният натиск е минал през горивата и суровините, но вече се поддържа и от вътрешни фактори – пазара на труда, доходите, услугите и процеса на реална конвергенция.

Това е лошата новина за домакинствата и бизнеса: дори при по-ниски цени на енергията през 2027 г., инфлацията няма автоматично да изчезне. Част от нея вече е в цените на услугите, храните, заплатите и разходите на фирмите.

Фискалният съвет приема прогнозата за инфлацията през 2026 г. като реалистична, но с риск нагоре. За 2027 г. оценката е по-особена – прогнозата на МФ от 4% е предпазлива от гледна точка на приходите, но означава и по-високи разходи там, където плащанията са обвързани с инфлацията.

МФ защитава данъка „свръхпечалба“, икономисти предупреждават за удар по инвеститорите

Петролът и лихвите са слабите места в сметката

Външната среда е централният риск в прогнозата. МФ изрично посочва конфликта в Близкия изток като водещ фактор. След временно успокояване в края на юни и началото на юли напрежението отново се изостря, което води до нов ценови натиск. Министерството очаква нормализиране на цените на петрола и газа през 2027 г., но признава, че високите цени и по-рестриктивната парична политика ще ограничават икономическата активност, основно в Европа.

В базовия сценарий МФ залага цена на Brent от 90,9 долара за барел през 2026 г., 80,5 долара през 2027 г. и постепенно понижение до 72,4 долара през 2029 г. При природния газ се предвижда средно поскъпване от 47,2% през 2026 г., последвано от поевтиняване в следващите години.

Фискалният съвет обаче отбелязва, че част от тези външни допускания вече са остарели. Brent е заложен на 90,9 долара за 2026 г., но след датата на отрязване спот цената достига около 101,6 долара. EURIBOR е заложен на 2,3–2,5%, докато според Фискалния съвет това е под траекторията на ЕЦБ от около 3% за 2027–2028 г.

Това не е техническа подробност. По-скъпият петрол удря инфлацията, разходите на бизнеса и покупателната способност. По-високите лихви охлаждат кредита, инвестициите, имотния пазар и увеличават цената на държавния дълг. Ако и двете допускания се окажат твърде меки, бюджетната рамка за 2027 г. ще се окаже по-тясна от планираното.

Данък „свръхпечалба“ не е решението

Пазарът на труда стига до точка на пречупване

В прогнозата на МФ има и един важен сигнал, който не бива да се подминава: пазарът на труда вече не изглежда толкова еднопосочно силен.

През второто тримесечие броят на заетите в икономиката намалява с 0,4%. Това е първи случай от средата на 2023 г., в който ръстът на работните места в строителството и услугите не успява да компенсира спада в промишлеността и аграрния сектор. Броят на регистрираните безработни след април трайно остава над нивата от 2025 г., като през август разликата на годишна база достига 4,6%.

Самото МФ пише, че това може да е сигнал, че динамиката на заетостта е близо до „точка на пречупване“ и че икономиката е към края на периода на непрекъснати и високи ръстове на заетостта. Прогнозата е за ръст на заетостта от 0,5% през 2026 г., 0,2% през 2027 г. и нулев растеж през 2028–2029 г.

За бизнеса това означава две неща едновременно. Първо, натискът за заплати няма да изчезне веднага, защото безработицата остава ниска – около 3,4%. Второ, възможността растежът да се подпира на повече заети хора постепенно се изчерпва. Оттук нататък по-голямата част от растежа трябва да дойде от производителност, не от нови работни места.

Пазарът на труда в България се обръща

Доходите растат по-бавно, потреблението губи инерция

МФ отчита, че номиналният растеж на компенсацията на един нает е 7,1% през първото полугодие на 2026 г., спрямо 11,2% година по-рано. За цялата 2026 г. се очаква ръст от 8,5%, а през 2027 г. – забавяне до 6,2%. В периода 2028–2029 г. темпът остава малко над 5%.

Това е ключово за потреблението. Българската икономика продължава да разчита на домакинствата, но растежът на доходите вече се забавя. Ако инфлацията остане около 4% през 2027 г., реалният ефект върху покупателната способност ще бъде ограничен. Това обяснява защо МФ очаква растежът на потреблението да се охлади – от 5,2% през 2026 г. до 3,5% през 2027 г. и 2,9% през 2029 г.

Сезонните работници от трети страни у нас – къде, колко и какво работят

Кредитът остава силен, но пикът изглежда отминал

Кредитът е другият двигател на вътрешното търсене. В края на юли годишният ръст на кредита за частния сектор достига 16,5%, като основният принос идва от домакинствата. Кредитите за домакинства растат с 20,8% към края на юли, при плавно забавяне на жилищните кредити и леко ускорение на потребителските.

МФ очаква общите вземания от частния сектор да нараснат с 15,9% в края на 2026 г. и да се забавят до 12,6% през 2027 г. При домакинствата прогнозата е за 19,7% ръст през 2026 г. и 14,9% през 2027 г., основно заради по-нисък растеж на жилищните кредити.

Това е високо кредитиране, но вече със спирачка. Самото МФ очаква постепенно охлаждане на пазара на недвижими имоти и по-слаб растеж на жилищните кредити през 2028–2029 г.

Фискалният съвет добавя по-твърд прочит: ако лихвите вървят по траекторията на ЕЦБ, охлаждането на кредита и жилищния пазар може да бъде по-рязко. Това е важен риск за приходите от ДДС, строителството, банките и потреблението.

БНБ предупреди за риск пред кредита и растежа от данъка върху банковите печалби

Външният баланс остава слаб

Докато вътрешното търсене поддържа растежа, то натиска текущата сметка. МФ очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 6,4% от БВП през 2026 г. и да остане над 5% до края на прогнозния период. Търговският дефицит е още по-видим – 9,2% от БВП през 2026 г., 8,9% през 2027 г. и около 9% в края на периода.

Според МФ стабилното вътрешно търсене ще продължи да подкрепя вноса на стоки, а въпреки възстановяването на износа годишният му ръст ще остане по-слаб от този на вноса. Това прави търговския дефицит основен фактор за влошаването на текущата сметка.

Фискалният съвет приема прогнозата за текущата сметка като реалистична, но с риск към по-голям дисбаланс. В резюмето си той отбелязва, че дефицитът по текущата сметка остава над 5% в средносрочен план.

Това е структурен проблем, не еднократно отклонение. България расте чрез вътрешно търсене, но част от този растеж изтича през вноса.

Как се промени българският износ за две десетилетия

Алтернативният сценарий: малко по-нисък растеж, по-висока инфлация

МФ разглежда и алтернативен сценарий с по-високи цени на енергийните суровини и по-слаба външна среда. При него инфлацията в България е с 0,6 процентни пункта по-висока през 2026 г. и с по 0,3 пункта през 2027 и 2028 г. Реалният растеж на БВП е с по 0,1 пункта по-нисък през 2027 и 2028 г.

Това изглежда като умерен ефект, но посоката е ясна: по-скъпа енергия, по-слаби инвестиции, по-слаб износ, по-ниска заетост спрямо базовия сценарий.

Фискалният съвет иска този алтернативен сценарий да бъде по-пълен и количествен – с вътрешни шокове, ефекти върху приходите, дефицита и дълга, а не само с външна енергийна хипотеза.

Това е важна забележка. За бюджета няма значение само дали петролът ще е по-скъп. Има значение какво става, ако кредитът се охлади по-бързо, ако имотният пазар спре, ако ПВУ остави дупка в публичните инвестиции и ако приходите не се реализират по плана.

Парадоксът на забраните: рестрикциите върху хазарта отварят терен за сивия пазар

Какво казва Фискалният съвет

Фискалният съвет одобрява прогнозата като основа за подготовката на бюджета за 2027 г. и проектобюджетния план, но с резерви. Според него макроикономическият сценарий за 2027–2029 г. е реалистичен и в допустимия диапазон, но част от допусканията и прогнозата за 2026 г. са оптимистични или недостатъчно обосновани.

Основните забележки:

• растежът от 3% през 2026 г. е в горния край на оценките;
• петролът и EURIBOR трябва да се актуализират или да влязат в анализ на чувствителността;
• дефлаторът след 2026 г. пада рязко и това не е достатъчно обяснено;
• трябва да се посочат допусканията за фискалната политика;
• бюджетното планиране за 2027 г. трябва да бъде предпазливо, с буфер за неблагоприятен сценарий.