Една от водещите тенденции в световната икономика е отдръпването от доскоро доминиращата парадигма на максимално свободна търговия. Признаците за това явление все още не са толкова видими през отчетените обеми на световна търговия; засега те се изразяват повече в политическа реторика за стратегическа автономия, нарастващата популярност на индустриална политика и употребата на мита, износни ограничения и регулации върху търгувани стоки и услуги за геостратегически цели – както коментираме в детайл тук.

Връзката между това глобално явление и дебатите по икономическата политика в България често остава някак скрита, вероятно поради факта, че търговската политика се води предимно на ниво ЕС, както и че България търгува предимно с други страни-членки на Съюза. Връзка обаче има, тъй като България е силно отворена към света отвъд единния европейски пазар.

Когато говорим за търговски взаимоотношения, не е достатъчно да се спрем на директния износ от България към дадена страна – в днешно време веригите на доставки са особено сложни и преминават през националните граници, често многократно. По-удачно е да погледнем каква е добавената стойност, създадена у нас от всякакви дейности, които водят до пряк или косвен износ на стоки и услуги към дадена страна. Именно този индикатор ни дава пълна представа за зависимостта на местната икономика от отделните външни пазари.

В случая на България, добавената стойност от дейности, насочени към износ за страни извън ЕС, се равнява на 22,5% от общата брутна добавена стойност (БДС) към 2024 г., като това ниво е относително стабилно за предходното десетилетие. България е и по-отворена към трети страни в сравнение с ЕС, за който същият индикатор е обикновено с 2-3 пр. п. по-нисък.

Най-ключовият външен пазар (отвъд ЕС) за България се оказват САЩ, износът за които генерира 2,9% от добавената стойност – впрочем значително повече спрямо 15 години по-рано. След това, с приблизително сходна значимост от около 2% от БДС у нас, се нареждат Обединеното кралство, Турция и Китай, като при последната се наблюдава значително увеличение от 2010 г. насам. Преди около 15 години прекият и косвен износ към Русия също генерира значителен дял от БДС у нас, подобен на този към другите споменати партньори, но постепенно значението на този външен пазар за България намалява до едва половин процент от БДС.

Източник: Евростат / ИПИ
Източник: Евростат / ИПИ

Освен през добавената стойност, значимостта на даден външен пазар за икономиката може да се измери и през пазара на труда. За 2024 г. приблизително 716 хиляди души, или една пета от заетите, работят дейности, насочени за крайно потребление в страни извън ЕС. И броят, и делът са относително стабилни за предходното десетилетие, т.е. външните пазари отвъд Европейския съюз имат структурно значение за пазара на труда у нас. Ако гледаме конкретни държави, отново водещи са САЩ, за износа към които работят около 90 хиляди души; след това отново се нареждат Великобритания (61 хиляди души), Китай (54 хиляди) и Турция (51 хиляди).

Източник: Евростат / ИПИ

Данните от Евростат ясно сочат, че България е наистина отворена икономика, и то не само към общия европейски пазар, но и към света отвъд. Съответно, макар и търговската политика на ЕС да се води на наднационално ниво, логичната позиция за страната ни е да се отстояват принципите на свободната търговия. В интерес на България е да подкрепя отварянето на външни пазари към ЕС, както например подкрепи – за съжаление отложената – търговска сделка с Меркосур по-рано тази година.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ)