Министерството на финансите продължава да защитава идеята за еднократен данък върху свръхпечалбите през 2027 г. в няколко сектора – банки, застраховане, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Мярката е част от по-широкия данъчен пакет за 2027 г., който предвижда и по-високи данъчни облекчения за семейства с деца, нова преференция за детско развитие, по-висок праг за регистрация по ДДС и промени при ваучерите за храна.

Според заместник-министъра на финансите Людмила Петкова облагането на свръхпечалбите трябва да се разглежда като мярка за „икономическа солидарност“. Аргументът на МФ е, че допълнителните приходи ще помогнат за финансиране на данъчните преференции за деца, деца с увреждания и разходи за детско развитие.

„Печалбите, когато се инвестират в икономиката, водят до икономически растеж, но когато се разпределят като дивиденти в полза на акционери и чуждестранни дружества майки, това не води до икономически растеж в България“, заяви Петкова пред bTV.

Предложението предвижда с 33% да се облага разликата между данъчната печалба за 2027 г. и т.нар. референтна стойност – средната печалба за периода 2020 – 2025 г., увеличена с 20%. По думите на МФ подборът на секторите е направен след анализ на НАП, според който именно те формират значителна част от свръхпечалбите през последните години.

Петкова защити мярката и с антиинфлационен аргумент. Според нея, когато подобен данък е въведен, компаниите губят част от икономическия стимул да повишават цените, защото по-високата печалба би довела и до по-високо облагане.

На въпрос дали банките например могат да компенсират допълнителния данък чрез по-високи такси, тя посочи, че гражданите и бизнесът и в момента плащат чрез банкови такси, ниски лихви по депозитите и високи лихви по кредитите.

„Идеята е част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета, за да могат да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – и за култура, и за здравеопазване, и за образование“, каза заместник-министърът.

Данъчният пакет включва промени в 7 закона, по-висок праг за регистрация по ДДС, нов режим за ваучерите за храна, данък върху свръхпечалбите в няколко сектора, акциз за мощни автомобили и по-високи данъчни оценки на имотите

МФ предлага промени в данъчните облекчения, ДДС, корпоративното облагане и местните данъци

Критиците обаче виждат в предложението сериозен риск за предвидимостта на данъчната среда.

Старши икономистът на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи идеята като „много спорна“ и предупреди, че тя може да изпрати негативен сигнал към бизнеса и инвеститорите.

„България казва на всички бизнеси: при нас данъкът е 10%, инвестирайте, правете бизнес на светло и вие ще плащате толкова дългосрочно. Това е червената лампа в предложенията“, коментира в четвъртък Богданов пред NOVA. Според него рискът е еднократната мярка да се превърне в трайна практика или постепенно да бъде разширена към други сектори.

Икономистът посочи, че в пакета има и положителни елементи – повишаването на прага за регистрация по ДДС, постепенното осъвременяване на данъчните оценки и мерките, които позволяват на предприятията по-лесно да признават инвестиционни разходи. По думите му тези предложения могат да направят данъчната система по-ефективна и по-справедлива.

Основната му критика е, че приходните мерки се обсъждат преди да е представена пълната разходна страна на бюджета. Според Богданов, когато се говори за стабилни публични финанси и ограничаване на дефицита, трябва да се видят и реформи в разходите, а не само нови източници на приходи.

МФ от своя страна посочва, че в Бюджет 2027 ще има и съкращаване на разходи, но според Петкова има предел, след който орязването им би затруднило изпълнението на основните функции на държавата.

Очакваният положителен ефект от предложените приходни мерки е 1,4 млрд. евро. От тази сума обаче трябва да се извадят около 300 млн. евро – очакваната цена на данъчните облекчения за деца, деца с увреждания и новата преференция за детско развитие.