Правителството представи пакета данъчни закони и по същество отвори дебата по бюджета за 2027 г. Същинският бюджет и съответно детайли по разходите най-вероятно ще видим чак след президентските избори, така че в следващия месец темата ще бъдат данъците. Идеите тук са много и всяка една от тях заслужава отделно внимание, но все пак е важно да се отбележат няколко неща, които дават общата рамка.

Видимо е желанието на правителството да подкрепи приходната част на бюджета в опит да направи прилична (с по-нисък дефицит) рамка за следващата година. Оповестените мерки обаче пращат противоречиви сигнали. В тях има 1) отдавна очаквани и сравнително широко приети (поне експертно) мерки – актуализация на данъчните оценки и по-високо облагане на хазарта, 2) мерки в подкрепа на бизнеса – по-висок праг за регистрация по ДДС и ускорена данъчна амортизация за изкуствен интелект и високи технологии, но и 3) мерки в ущърб на растежа – данък „свръхпечалба“ върху големите играчи в ключови сектори на икономиката. Тази комбинация от идеи безспорно ще предизвика много полярни коментари.

Министерството на финансите защитава мярката като източник за финансиране на данъчните облекчения за деца, докато критиците предупреждават за риск пред инвестиционната среда

МФ защитава данъка „свръхпечалба“, икономисти предупреждават за удар по инвеститорите

Данък „свръхпечалба“ без съмнение е голямата тема, тъй като има значим макроикономически отпечатък. Правителството очаква да събере над 1 млрд. евро от банките и застрахователните дружества, хранителните вериги и телекомите, както и дружествата за бързи кредити и обменните бюра. С други думи, големият бизнес отвъд индустрията да покрие (частично) прекомерния дефицит на държавата. БНБ вече излезе с изключително остра позиция по темата (с фокус върху банковите печалби), като изрично посочва, че подобна мярка трябва да отчита ефектите върху кредита, инвестициите и растежа и че именно това е „разликата между счетоводната сметка и макроикономическата политика“.

Димитър Радев предупреждава, че допълнителното облагане може да се пренесе в цената на кредита, инвестициите и растежа, а нетният ефект за бюджета трябва да бъде изчислен отвъд очаквания приход

БНБ предупреди за риск пред кредита и растежа от данъка върху банковите печалби

При цялото политическо говорене как поредицата от еднократни и ad hoc мерки в последните години – спрямо банките, добивните компании, хазарта, държавните предприятия и прочее – са по същество причина да сме в процедура по прекомерен дефицит, сега правителството предлага същото – еднократна мярка, която гони само фискален ефект, за сметка на реалната икономика. Политически тази мярка влиза в тежък конфликт както със заявките на властта да не вдига данъците и да подкрепя растежа, така и с реториката за грешките от близкото минало. Новият данък отнема от растежа, като наказва успешните и инвестициите в експанзия.

Покачването на данъчните оценки от друга страна е логична и очаквана промяна. Оценките на имотите не са актуализирани повече от 15 години и се отклоняват значително (до 3-4 пъти) от пазарните реалности. Поетапното вдигане на оценките се очаква да донесе кумулативен ефект от над 500 млн. евро за общинските бюджети в периода 2027-2029 г. Този ефект зависи и от поведението на общините, които могат да намалят данъчната ставка върху имотите и частично да оберат ефекта на по-високата данъчна оценка. Безспорно покачването на данъчните оценки подкрепя бюджетите на общините, но не е и крайното решение за зависимостта им от централната власт – стъпките за реална финансова автономия отиват далеч отвъд данъчните оценки.

Ако сравним динамиката на цените, жилищата сега са най-достъпни в сравнение с поне десетилетие назад, измерено през покупателната сила на средната работна заплата

Надценени ли са жилищните имоти в България

Промените в облагането на хазарта също бяха очаквани с интерес в обществото. Тук фокусът попадна върху новия пакет от забрани за рекламата на хазарт, докато данъчните идеи на пръв поглед минават по-тихо. Причината не е само в това, че забраната за реклама е далеч по-разбираема тема, но и в сравнително по-семплите идеи относно облагането на хазарта. Плащанията на игралната индустрия към държавата са все още от порядъка на 250-300 млн. евро на година, като бурното развитие на сектора в последните години предполага възможност не просто за лека корекция, а за (поне) удвояване на тези средства. Новите текстове, въпреки козметични промени в някои такси, няма да постигнат това, като приносът  на хазарта за консолидацията на бюджета ще бъде минимален.

Накрая заслужават внимание и мерките в подкрепа на растежа. Вдигането на прага за регистрация по ДДС и ускорената данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна и сървърна техника са мерки, които дават правилния сигнал и не са толкова скъпи за бюджета. Те няма да вкарат нови средства във фиска, но са стимул както за повече икономическа активност, така и инвестиции в технологични решения.

В обобщение можем да кажем, че мерките на властта са противоречиви и то най-вече заради идеята за облагане на „свръхпечалбата“. Фискалната консолидация с бюджета за 2027 г. със сигурност ще е трудна, но тя трябва да се случи чрез овладяване на (свръх)разходите, а не като се търси пореден начин за изтръскване на печелившите компании.

Анализът е част от седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика (ИПИ)