„Спокойно, любов моя. Ще ги намерим.“ Венецуела отчаяно търси 50 000 изчезнали след земетресенията

Според онлайн платформата за издирване на изчезнали близки desaparecidosterremotovenezuela.com близо 50 000 души все още се водят в неизвестност след земетресенията, които изравниха със земята цели квартали във венецуелската столица Каракас и редица съседни градове.

Международни спасителни екипи и отчаяни семейства водят надпревара с времето, разчиствайки тонове отломки в последен опит да открият оцелели. Надеждите обаче бързо се стопяват, тъй като хората могат да оцелеят само ограничено време под руините без вода и при постоянен риск от задушаване от прахта.

Венецуелското правителство съобщава за 1450 загинали и над 3100 ранени. Най-тежко засегнат е щатът Ла Гуайра на карибското крайбрежие, разположен на около час път от Каракас. Властите предупреждават, че броят на жертвите ще продължи да нараства, а модели на Американската геоложка служба (USGS) прогнозират, че той ще достигне няколко хиляди души.

С напредването на времето местните жители стават все по-разгневени от реакцията на държавата, която според тях е била недостатъчна и хаотична, пише The Wall Street Journal. По думите им ситуацията е била допълнително усложнена от опитите на правителството на временно изпълняващия длъжността президент Делси Родригес да ограничи достъпа на доброволци до зоните на бедствието, както и от бюрократични пречки, които са забавяли работата на парамедици, пожарникари и международни спасителни екипи.

В разтърсващия си репортаж WSJ цитира хора, издирващи свои роднини в Карабайеда - едно от най-тежко пострадалите места. Според тях спасителна операция на практика е нямало. „Пълен хаос, без никакъв план“, казва пенсионерката Джанет Нориега, която издирва шестима свои роднини сред, които снаха си и малките си племенници, живели в един от няколкото високи жилищни блока край плажа на града.

Нориега споделя, че е едновременно гневна и съкрушена. Заедно със съпруга си всеки ден пътува от Каракас до в Карабайеда. По думите ѝ спасителни екипи и тежка техника в Карабайеда започват да пристигат едва през уикенда.

„Днес чувствам, че вече нямам никакви сили“, казва Алберто Санчес, който в продължение на четири дни разкопава руини в търсене на приятелката си и семейството ѝ — без да открие никого. Правителственият жилищен блок, в който са живели, се превръща в купчина бетон и стомана, когато двата мощни земетръса разтърсват крайбрежния град на Карибско море миналата седмица.

За много от жителите на комплекса, в който са живели семействата на Санчес и Нориега – серия от 12-етажни сгради, известни като „Карибските победители“ – трагедията е оголила години на държавна небрежност и лошо строителство.

Преди десетилетия Карабаледа е била курортно градче, предпочитано от богатите и средната класа във Венецуела. В района е имало голф клуб, яхтено пристанище и хотели на веригите Sheraton и Meliá. По-късно левите правителства изграждат държавни жилища край плажа Лос Кокос като част от програма за осигуряване на домове за по-бедните слоеве от населението.

„Винаги казвах, че тези апартаменти са като играчки, направени от стиропор“, разказва Нориега пред WSJ.

Оказва се, че това съвсем не е било шега. Срутените сгради разкриват дебели пластове стиропор, използван като запълващ материал между бетонните елементи. Целият район е осеян с бели гранули от пяната. Някои жители твърдят, че още преди земетресението по стените са се появявали пукнатини, а на места армировката е била видима – признаци за некачествено строителство.

Миналата година Санчес се нанася при приятелката си Осмари в един от блоковете. Според него всички са знаели, че сградите са лошо построени, но малцина са можели да си позволят нещо по-добро.

„Всички знаехме, че сградите са направени некачествено, но какъв избор имахме?“, казва 37-годишният таксиметров шофьор, който е живял на деветия етаж.

Споделя, че се опитва да не мисли за загубата, като помага на хората от съседните блокове да търсят оцелели. До момента обаче не е открил нито един свой близък.

Стотици жертви след две последователни земетресения във Венецуела, спасителните операции продължават

През уикенда хиляди венецуелски войници и полицаи са разположени по крайбрежните градове на Карибско море. Въпреки това спасителни екипи са от Венецуела, Колумбия, Мексико, Доминиканската република и САЩ – те проникват сред бетонните плочи в търсене на оцелели.

В неделя те многократно призовават минувачи и мотористи да пазят тишина, за да могат да чуят евентуални признаци на живот под руините – вик за помощ, кашлица или тежко дишане, разказва WSJ.

При една от операциите спасителите откриват тялото на четиригодишно момче. Те го увиват в лилаво одеяло и внимателно го пренасят до автомобил на местното звено за разследване на убийства, временно използван като катафалка.

Венецуела беше разтърсена от две от най-силните земетресения, регистрирани някога в страната

Работата на спасителите е затруднена не само от условията на терен. Кметът на колумбийския град Меделин съобщава, че изпратените оттам пожарникари са били задържани с часове от венецуелските власти на летището. Испански доброволчески екип пък прекратява мисията си, след като два дни чака разрешение за влизане от венецуелските институции.

„Единствената техника, която пристигна, беше осигурена от семействата на хората под руините“, казва 37-годишната Карен Марчан, която издирва майка си Сесилия Гутиерес.

42-годишната Дженифър Фахардо, която отговаря за сигурността в университет в Каракас, избърсва сълзите си, докато разчиства отломките в търсене на двете си 19-годишни дъщери близначки и своите две внучки. Всички те са живели в една от срутените сгради.

След земетресението електрозахранването и телефонните връзки прекъсват, което прави невъзможен контактът с близките ѝ.

„Не съм спала. Обикалям от болница на болница, после в моргите, за да видя дали не са там. Но няма нищо“, казва Фахардо. „Просто искам дъщерите ми да се появят.“

В неделя сутринта тя получава лъч надежда, разказват разбиващата сърцето ситуация репортерите на WSJ. Семейното куче Йоги, известно на съседите с това, че непрекъснато тичало по стълбите, излиза невредимо от отвор сред руините. Оттогава стои до развалините и скимти неспирно.

„Щом кучето е оцеляло, вярвам, че поне една от тях е жива“, казва Фахардо, докато гали Йоги по главата. „Спокойно, любов моя. Ще ги намерим“.