Делси Родригес – три месеца начело на Венецуела под зоркия поглед на САЩ
Властта остава в ръцете на чавизма благодарение на американската подкрепа и липсата на дата за избори
,fit(1001:538)&format=webp)
През последните три месеца едно кратко решение от едва три страници, издадено по спешност от Конституционната камара на Върховния съд, се превърна в правния фундамент на властта на Делси Родригес във Венецуела. Родригес, която до началото на 2026 г. заемаше поста вицепрезидент при Николас Мадуро, пое функциите на временно изпълняващ длъжността държавен глава.
Това стана възможно благодарение на „спешна и превантивна“ мярка, приета непосредствено след 3 януари, когато Мадуро и съпругата му Силия Флорес бяха заловени в Каракас от американски специални части. По този начин чавизмът успя – с мълчаливото съгласие на Доналд Тръмп – да придаде законова легитимност на задържането си на властта.
Венецуелското правителство отново е разтърсено от криза на легитимността, макар свикването на нови избори да не изглежда вероятно. Върховният съд, действащ като инструмент на изпълнителната власт, класифицира отстраняването на Мадуро като „принудително отсъствие“ – правна категория, която не съществува в конституцията и която поставя под сериозно съмнение законността на управлението на Делси Родригес.
„Първородният грях е именно в това решение“, посочва пред El País Хуан Карлос Апиц, декан на Факултета по правни науки в Централния университет на Венецуела. „Това е уклончиво решение, което умишлено избягва да класифицира ситуацията като временно или постоянно овакантяване – и това не е случайно. Определянето ѝ по един или друг начин би задействало конституционни срокове: 90 дни, с възможност за удължаване при временно отсъствие, или избори в рамките на 30 дни при постоянно овакантяване. Безспорно вече има постоянно овакантяване, защото не е разумно да се очаква Мадуро да се върне в страната скоро“, допълва той.
Междувременно в Ню Йорк Николас Мадуро и съпругата му се явиха на второ съдебно изслушване по обвинения в наркотероризъм. Защитата поиска прекратяване на делото с аргумента, че подсъдимите не разполагат със средства за адвокати, тъй като активите им са замразени от Министерството на финансите на САЩ. Съдия Алвин Хелърщайн обаче отхвърли искането и процесът продължава по същество.
Според решението на Върховния съд полагането на клетва от Делси Родригес не представлява „същностно решение относно окончателната правна квалификация на президентската вакантност (временна или постоянна)“. По този начин най-висшата съдебна инстанция в страната на практика обвързва институционалния живот на Венецуела с тези три страници, оставяйки държавата в състояние на продължаваща правна несигурност до второ нареждане.
На този фон политическите партии излязоха по улиците с искане за нов Национален избирателен съвет (CNE) и насрочване на вота. Въпреки обществения натиск обаче, темата за изборите остава извън официалния дневен ред както на американските, така и на венецуелските представители.
През уикенда неправителствената организация Provea предупреди, че удължаването на временния мандат на Родригес трябва да има предел. Оттам подчертаха, че мълчанието на съда по въпроса не е „неутрално бездействие“, а чисто „политическо решение“.
„Преди три месеца Върховният съд назначи Делси Родригес за временен президент на Венецуела след ареста на Мадуро от САЩ, определяйки ситуацията като „принудително отсъствие“ – термин, който не съществува в конституцията и се използва, за да заобиколи нейните механизми“, се посочва в официалното изявление на организацията.
Според конституционните норми, вицепрезидентът може да изпълнява функциите на държавен глава за период до 90 дни при временно овакантяване, с опция за удължаване с още 90, като абсолютният максимум е 180 дни.
„Първият период вече изтече. След 90 дни Националното събрание може да обяви постоянно овакантяване. След 180 дни е длъжно да го направи. Това би наложило провеждането на избори в рамките на 30 дни“, отбелязва Provea.
На теория вторият и последен възможен мандат на Родригес изтича на 5 юли. От организацията са категорични: „Венецуелците имат право да решават. Постоянното овакантяване не е технически детайл, а механизъм, който връща властта на народа. Имаме право на демократични избори; конституционният часовник тиктака.“
Въпреки конституционните изисквания, сроковете за нови избори във Венецуела изглеждат напълно блокирани. В момента легитимността на Родригес се крепи основно върху подкрепата и прекия надзор на Съединените щати. Вашингтон официално я призна пред Министерството на правосъдието като легитимен орган с пълномощия да действа от името на венецуелската държава, а миналата седмица дори отмени персоналните санкции срещу нея, наложени още през 2018 г.
Тази несигурна институционална рамка не е прецедент за венецуелците, които от години се намират в сложния лабиринт на политическите преобразувания. Подобен сценарий се разигра и през 2019 г. със създаването на временното правителство на Хуан Гуайдо. Тогава, с подкрепата на Доналд Тръмп и редица западни държави, бяха изградени паралелни дипломатически и управленски структури. Те се опираха на специфични конституционни вратички, за да обявят президентския пост за вакантен, оспорвайки легитимността на Мадуро след изборите през 2018 г., белязани от сериозни обвинения в измама.
Ново лидерство
През последните три месеца Родригес подмени над половината от наследения от Мадуро кабинет, опитвайки се да репозиционира управлението си като съюзник на Вашингтон и гарант за демократично съжителство. В рамките на този нов курс тя одобри закон за амнистия и инициира поетапно освобождаване на десетки политически затворници.
В началото на Страстната седмица Родригес направи знакова публична поява. Традиционното за чавизма червено бе заменено от плакати в синя и светла гама с посланието: „Делси, продължавай напред, имаш моето доверие“. Този ход бе разчетен като ясен сигнал за навлизане в предизборен режим. Успоредно с това тя започна системно да отстранява лоялните към Мадуро фигури, макар да остава неясно дали това е част от външно дирижиран преход, или вътрешно пренареждане в редиците на управлението.
Сред най-емблематичните промени е отстраняването на ключовите фигури Тарек Уилям Сааб и Алфредо Руис от техните досегашни позиции. В момента Сааб заема маргиналния пост на ръководител на програма за венецуелски културни традиции.
Предстои и мащабно обновяване на Върховния съд, който според Апиц се намира в състояние на функционална парализа поради политически, а не правни причини. На заден план остава и ключовият въпрос за насрочването на избори.
„Когато правителството на САЩ нареди, ще има избори. Вашингтон не признава Николас Мадуро и легитимира Делси Родригес само при определени обстоятелства“, подчертава Апиц. „Съществува обаче и огромен натиск от страна на петролните и миннодобивните компании за политическа и правна стабилност, необходима за очакваните инвестиции. Бизнесът вижда във Венецуела социална бомба с закъснител, която може да избухне всеки момент. Ето защо датата на тези избори ще бъде фактическият смъртен акт на чавизма.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)