Съединените щати съобщиха, че през уикенда са нанесли удари по ирански военни обекти, а иранската Революционна гвардия заяви в понеделник, че в отговор е атакувала американска база. Това е поредният епизод от серията взаимни удари на фона на преговорите за прекратяване на продължаващата вече три месеца война.

Според изявление на Централното командване на САЩ (CENTCOM), публикувано в X, ударите по иранското крайбрежие на Персийския залив са били отговор на „агресивни действия на Иран, включително свалянето на американски дрон MQ-1, който е извършвал полет над международни води“.

„Американски изтребители реагираха незабавно, като унищожиха ирански системи за противовъздушна отбрана, наземна контролна станция и два еднопосочни атакуващи дрона, които представляваха явна заплаха за корабите, преминаващи през регионалните води“, посочиха от CENTCOM. Командването допълни, че ще продължи да защитава американските сили и интереси по време на действащото примирие, цитира Reuters. 

Корпусът на гвардейците на Ислямската революция обяви в понеделник, че е поразил авиобаза, използвана от САЩ за нападение срещу Южен Иран, без обаче да конкретизира коя точно е била целта.

Противовъздушната отбрана на Кувейт, където се намира голяма американска военна база, е прехващала ракети и дронове в понеделник, докато сирени са звучали в цялата страна, предаде държавната информационна агенция KUNA, без да предоставя повече подробности.

САЩ и Иран извършват спорадични взаимни удари, откакто примирието влезе в сила в началото на април, докато преговорите за по-трайно споразумение се проточват. Подобна размяна на удари имаше и миналия четвъртък, като и двете страни я описаха по сходен начин.

Войната, започната от САЩ и Израел на 28 февруари, отне живота на хиляди хора, предимно в Иран и Ливан. Конфликтът нанесе и тежък удар върху световната икономика – цените на енергоносителите скочиха рязко, след като Иран на практика блокира Ормузкия проток.

Американският президент Доналд Тръмп твърди, че основната цел на военните действия е да се попречи на Техеран да разработи ядрено оръжие, използвайки запасите си от високообогатен уран. От своя страна Иран категорично и последователно отрича да има подобни намерения.

Междувременно Тръмп е подложен на сериозен натиск да отблокира Ормузкия проток и да свали цените на бензина в САЩ преди изборите за Конгрес през ноември, тъй като недоволството на избирателите от високите разходи за живот расте. В същото време обаче той рискува да разгневи твърдолинейните фигури в собствената си партия, ако направи твърде големи отстъпки пред Техеран.

Различията между двете страни се задълбочават и от редица други спорни въпроси. Сред тях са исканията на Техеран за пълна отмяна на икономическите санкции и за освобождаване на десетки милиарди долари приходи от износ на петрол, които в момента са блокирани в чуждестранни банкови институции.

Допълнително усложнение пред постигането на дипломатическо споразумение представляват и активните военни действия на Израел в Ливан срещу шиитската организация „Хизбула“, която е подкрепяна от Иран.

В неделя израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обяви, че е издал заповед за по-дълбоко навлизане на въоръжените сили на територията на Ливан в рамките на текущата операция срещу групировката.

Същевременно държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе разговори с ливанския президент Жозеф Аун и с премиера Нетаняху относно възможностите за дипломатическо разрешаване на конфликта между Израел и Ливан. Според официален източник от Вашингтон, Рубио е представил план за поетапно понижаване на военното напрежение.