„Лудият свят“ връща темата за членството на Норвегия в ЕС

„Лудият свят“, оформян от президента на САЩ Доналд Тръмп и Китай, кара Норвегия да преосмисли отношенията си с Европейския съюз след два неуспешни опита за присъединяване към блока.

Водещият производител на петрол и природен газ в Европа е част от единния пазар на ЕС, но остава извън блока, след като норвежците гласуваха с „не“ на референдумите за членство през 70-те и 90-те години.

Основната причина за съпротивата беше опасението, че риболовната индустрия на страната ще бъде поставена в неизгодна позиция под управлението на Брюксел. Морските продукти са вторият по големина износен сектор на Норвегия след изкопаемите горива.

„Казахме „не“ през 1972 г. заради рибата, а през 1994 г. отново основната тема беше рибата. Рибата и земеделието“, казва пред Financial Times външният министър Еспен Барт Ейде.

По думите му тези въпроси са били толкова разделящи, че са „разбивали семейства и бракове“, оставяйки у норвежците нещо като „посттравматичен стрес“.

Европейски дипломати смятат, че именно американският президент е предизвикал необходимия шок, който да накара Норвегия да осъзнае предимствата на членството в ЕС - от търговията до сигурността и отбраната.

Норвегия – новият енергиен партньор на Европа

Ейде признава, че „спокойният свят“, съществувал по време на двата референдума за членство, е бил заменен от „луд свят“, който принуждава Осло да преразгледа отношенията си с блока.

„Когато се присъединихме към Европейското икономическо пространство, се включихме в тогавашната голяма новост - единния пазар“, казва той.

„Трийсет години по-късно този спокоен свят вече не съществува и трябва честно да признаем, че се намираме в много по-трудна ситуация. Частите от ЕС, към които решихме да не се присъединяваме, стават все по-важни.“

Търговските войни и митата на САЩ подчертаха неудобната позиция на Норвегия. Страната няма право на глас в търговските преговори с Вашингтон, които се водят от Европейската комисия.

ЕС подготвя план за защита на цели индустрии от китайския внос

Ейде, който преди това беше министър на климата на Норвегия, смята, че норвежците трябва да се изправят пред факта колко много се е променила Европа от 1994 г. насам.

„Този луд свят навън, случващото се между Китай и САЩ, принуждава ЕС да използва инструменти, които доскоро почти не бяха в действие“, казва той, визирайки търговската политика и митническия съюз.

„Точно онези инструменти, към които решихме да не се присъединяваме.“

Норвегия е член на НАТО, но стремежът на Тръмп да наложи контрол върху Гренландия - автономна територия на Дания, която също е член на НАТО - предизвика тревога в Осло относно надеждността на американските гаранции за сигурност, върху които се основава европейската отбрана от края на Втората световна война насам. Норвегия е обезпокоена и от бъдещето на Свалбард - арктическия архипелаг под неин суверенитет, към който Русия проявява интерес.

След руската инвазия в Украйна ЕС започна да отделя много по-голямо внимание на отбраната и сигурността, което прави съюза по-привлекателен не само за Норвегия, но и за други страни от единния пазар и НАТО като Исландия.

Северноатлантическата държава, която Тръмп неведнъж бъркаше с Гренландия, ще проведе през август референдум дали да възобнови преговорите за членство в ЕС.

Съюзът вече е дал сигнал, че Исландия може да получи специален режим по отношение на риболовната политика като част от усилията за привличане на нови членове.

Ейде признава, че евентуална изгодна сделка за Рейкявик ще бъде внимателно следена в Норвегия.

По думите му в норвежкия риболовен сектор вече се наблюдава засилен интерес към това какво ще се случи, ако Исландия получи благоприятни условия.

„Това може да повлияе на обществените нагласи“, добавя той.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обаче подчерта, че присъединяването на Швеция и Финландия през 1994 г. не е успяло да промени мнението на норвежците.

Въпреки че политици като Стьоре и Ейде подкрепят членството на Норвегия в ЕС, управляващата Лейбъристка партия не желае да настоява за нов референдум в близко бъдеще. Социологическите проучвания показват, че мнозинството от избирателите все още биха отхвърлили членството.

Според Ейде богатството, натрупано от петрола и природния газ, е формирало у много норвежци усещане за независимост.

„Това създава чувство за сила“, казва той.

„Ако утре има референдум, аз бих гласувал с „да“. Но това не означава, че сега е моментът да се свика нов референдум“, допълва външният министър.

Засега според него е по-важно страната „честно да признае слабостите на сегашния модел“.