По-богатите държави в ЕС, които финансират основната част от бюджета на блока, засилват усилията си да ограничат предложената от Брюксел дългосрочна финансова рамка на стойност 1,8 трилиона евро.

Само седмици преди началото на ключовите преговори министрите, представляващи девет нетни вносители – държавите членки, които внасят повече средства в бюджета на ЕС, отколкото получават обратно – се събират, за да организират кампания срещу предложението. Според дипломати от участващите столици министрите по европейските въпроси ще проведат работна закуска във вторник, за да планират как да се противопоставят на проекта.

„Обемът трябва да бъде намален – и то значително“, коментира шведският министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц пред POLITICO  преди срещата. „Просто няма място за драстично увеличение на шведската вноска или на тази на който и да е друг нетен платец. Швеция и останалите ще заявят това съвсем ясно в навечерието на следващия Европейски съвет.“

Освен Швеция в разговорите се очаква да участват Дания, Финландия, Австрия, Нидерландия, Германия, Франция, Ирландия и Белгия. Срещата се провежда преди заседанието на Съвета „Общи въпроси“ в Брюксел, на което ще бъде обсъдена Многогодишната финансова рамка на ЕС.

Но друг лагер от 16 държави, сред които Италия, Испания и Полша, се противопоставя на планираните съкращения. Те настояват разходите за земеделие, плащанията към по-бедните региони и рибарството да бъдат увеличени спрямо предложението на Европейската комисия, при което тези пера формират по-малко от половината от общите разходи.

При непроменена политика дългът на средната европейска страна ще достигне 130% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2040 г., което е приблизително двойно повече от днес

МВФ: ЕС трябва да се реформира и да използва общ дълг

„В предложението на Комисията политиката на сближаване, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството са единствените политики, при които се предвижда реално намаление на средствата въпреки общото увеличение на размера на новата многогодишна финансова рамка“, написаха държавите в съвместно изявление в понеделник вечерта, координирано от Румъния.

Сред подписалите са България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания.

Твърде много или твърде малко?

Европейската комисия се надява държавите членки да одобрят предложението ѝ за разходи в размер до 1,8 трилиона евро за периода 2028–2034 г.

Ако се включат и плащанията по дълга, натрупан по време на пандемията от COVID-19, общите разходи ще достигнат близо 2 трилиона евро, или 1,26% от съвкупния национален доход на всички държави от ЕС. За сравнение, настоящият бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. възлиза на около 1,1% от общия БВП на държавите членки.

„Трябва да се откажем от брюкселския рефлекс да се опитваме да решаваме всеки проблем с повече пари“, заяви австрийският министър по европейските въпроси Клаудия Бауер. „Особено във време, когато много държави членки са принудени да правят национални икономии и тежки бюджетни решения, и ЕС трябва да прояви по-голяма сдържаност.“

„Именно затова държавите нетни платци координират действията си по-тясно“, добави Бауер. „С общ подход и, когато е необходимо, ясни червени линии за следващия бюджет на ЕС.“

В най-неблагоприятният сценарий от икономическата прогноза растежът на БВП на ЕС ще е почти наполовина по-нисък в сравнение с базовия, а инфлацията значително по-висока, особено през 2027 г.

По-високи сметки за домакинствата и повече разходи за бизнеса прогнозира ЕК за икономиката в Блока

Часовникът тиктака

С изострянето на преговорите 16-те държави, подкрепящи по-голям бюджет, засилват натиска върху пет страни – Германия, Швеция, Австрия, Дания и Нидерландия – които се ползват с отстъпки върху вноските си в бюджета на ЕС.

В изявлението си те отново призовават Европейската комисия да премахне тези отстъпки с аргумента, че „не съществува политическа или икономическа логика те да бъдат възстановявани“.

Шестнадесетте държави също така показват готовност част от погасяването на следпандемичния европейски дълг да бъде отложено. Очаква се разходът по него да достигне 168 милиарда евро през следващия бюджетен цикъл.

Дипломатическата закуска се провежда на фона на очакванията, че в началото на юни ще бъде разпространен т.нар. NegoBox – подробна разбивка на предложения бюджет с конкретни числа и разпределение на разходите. Плановете са подготвени от Кипър, който в момента председателства ротационно Съвета на ЕС за период от шест месеца.

През последните седмици Кипър е провел разговори с националните делегации, за да установи техните „червени линии“, а актуализираното разпределение на бюджета може да бъде представено още на 10 юни, посочват дипломати.

След това предложенията ще бъдат обсъдени от посланиците в Брюксел, а впоследствие и от президентите и премиерите на държавите членки по време на срещата на Европейския съвет, която започва на 18 юни.

Въпреки желанието си да ограничат собствените си вноски, групата на деветте нетни платци иска да подчертае, че подкрепя увеличаване на разходите за приоритетите на блока, като укрепването на сигурността и засилването на индустриалния капацитет.

Съгласно ново споразумение между двете страни, ЕС ще получи достъп до пазари за селскостопански храни (свинско, млечни продукти, зърнени култури, плодове и тестени изделия), фармацевтични продукти и машини

ЕС и Мексико засилват търговските си отношения, за да се откъснат от САЩ и Китай

„Имаме нужда от навременно споразумение за модерна и устойчива във времето многогодишна финансова рамка с приоритети като конкурентоспособността и отбраната“, заяви финландският министър по европейските въпроси Йоаким Странд. „В същото време общият размер на рамката трябва да бъде по-нисък.“

Междувременно новото правителство на Нидерландия ще призове Брюксел да направи „трудни избори“ по отношение на новия бюджет, за да се гарантира, че ресурсите „се насочват там, където могат да донесат най-голяма трансгранична добавена стойност и ефект за ЕС“.

В писмо до нидерландския парламент от миналата седмица външният министър и финансовият министър на страната посочват, че ще трябва да бъдат направени значителни икономии в ключови области, включително земеделските субсидии, плащанията към по-бедните региони и заплатите на служителите в институциите на ЕС.