Пролетната прогноза на ЕС предвижда „по-слаба активност, тъй като конфликтът в Близкия изток предизвиква нов енергиен шок, подхранващ инфлацията и разклащащ икономическото доверие“, с което Брюксел дава тревожен сигнал за перспективите на икономиката.

Предупреждението идва, след като индексът на мениджърите по покупките (PMI) в еврозоната, публикуван от S&P Global, показа свиване на активността с показател от 47,5 – най-ниското ниво за последните 31 месеца – спрямо 48,8 през април.

Показател на PMI над 50 означава растеж, докато стойности под 50 сигнализират за икономическо свиване или рецесия. Други индикатори сочат към икономическо забавяне и увеличени фискални разходи, отбелязва Euroactiv.

Прогнозата предвижда, че съотношението на дълга към БВП в еврозоната ще достигне 90,2% през 2026 г., 90,2% през тази година спрямо 88,7% през 2025 г. През 2027 г. то ще се повиши отново до 91,2%.

„Конфликтът в Близкия изток предизвика сериозен енергиен шок, който поставя Европа на изпитание, докато се справя с вече нестабилната геополитическа и търговска обстановка“, заявява Валдис Домбровскис, комисар по икономиката на ЕС.

„ЕС трябва да се поучи от миналите кризи, като поддържа фискалната подкрепа временна и целенасочена и като намали още зависимостта от вноса на изкопаеми горива“.

В прогнозата се отбелязва, че „икономиката на ЕС трябваше да продължи да расте с умерени темпове, придружени от по-нататъшно понижение на инфлацията, но перспективите се промениха съществено след избухването“ на конфликта в Близкия изток.

„Инфлацията започна да се ускорява няколко седмици след избухването на конфликта, подтикната от рязкото повишение на цените на енергийните суровини, а икономическата активност губи инерция“, се посочва в прогнозата.

След като през 2025 г. темпът на растеж достига 1,5%, сега се очаква БВП в целия ЕС да се забави до 1,1% през 2026 г., понижение с 0,3% спрямо прогнозата от есента на 2025 г., която беше 1,4%.

„Прогнозите за растежа в еврозоната също са ревизирани надолу – до 0,9% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г., спрямо съответно 1,2% и 1,4%“. „Очаква се инфлацията в ЕС да достигне 3,1% през 2026 г. – с цял процентен пункт повече от преди“, уточняват от ЕК.

Песимистичната прогноза е основана на предположение, че като нетен вносител на енергия „икономиката на ЕС е силно уязвима към енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток – вторият такъв за по-малко от пет години“.

„Скокът в цените на енергията означава по-високи сметки за домакинствата и нарастващи разходи за бизнеса, което намалява печалбите на много отрасли и ефективно пренасочва доходите от икономиката на ЕС към страните износителки на енергия“, се посочва в прогнозата.

Конфликтът, предизвикан от ударите на САЩ и Израел срещу Иран, срина потребителското доверие до 40-месечно дъно „на фона на нарастващите опасения от скок на инфлацията и загуба на работни места“.

„Бизнес инвестициите също ще бъдат ограничени от по-строгите условия за финансиране, по-ниските печалби и засилената несигурност. По-слабото външно търсене също оказва натиск върху растежа на износа“, допълва ЕК.

В мрачен тон Домбровскис заявява, че специалистите по планиране се подготвят за по-„неблагоприятни“ сценарии, изготвени на базата на предположението, че конфликтът в Близкия изток ще се проточи, което би могло да понижи растежа дори до 0,7%.

„С продължаването на конфликта в Близкия изток цените на петрола и газа могат да останат високи за по-дълго, отколкото се предполага в базовите прогнози. При неблагоприятен сценарий прекъсването на доставките би било по-голямо и по-продължително, отколкото е отразено в момента в пазарните цени“, се отбелязва в прогнозата.

„При този неблагоприятен сценарий растежът на БВП на ЕС ще бъде почти наполовина по-нисък в сравнение с базовия, докато инфлацията значително по-висока, особено през 2027 г.“, се допълва в прогнозата на ЕК.