ЕС търси международни партньори във време на нарастваща глобална нестабилност, а Южна Корея се очертава като подходящ съюзник. Именно затова в сряда е планирана среща на високо равнище, която има за цел да задълбочи сътрудничеството в областта на технологиите, отбраната и индустрията.

Южнокорейският президент Ли Дже-мьон ще се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коща в рамките на първата подобна среща от три години насам.

„Срещата на върха предоставя и важна възможност ЕС да задълбочи сътрудничеството си с Южна Корея в областта на икономическата сигурност, тъй като страната е ключов партньор в усилията за намаляване на рисковете от зависимост“, заяви Александър Липке, анализатор в Европейския съвет за външна политика.

Брюксел обмисля квоти, ограничения и нови търговски инструменти, но производителите предупреждават, че времето за реакция изтича

Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

Една от основните цели на срещата ще бъде създаването на ново партньорство за конкурентоспособност, насочено към по-тясно сътрудничество в областта на търговията, инвестициите и икономическата сигурност. Подобни механизми за постоянен диалог ЕС поддържа единствено с Япония и Индия, пише POLITICO. 

Двете страни ще подпишат и споразумение за цифрова търговия, договорено още миналата година.

Голяма част от разговорите обаче ще бъдат посветени на отбраната – сфера, в която южнокорейските производители на оръжие стават все по-важни за Европа, ускорено увеличаваща военния си капацитет. През ноември 2024 г. ЕС и Южна Корея подписаха партньорство в областта на сигурността и отбраната.

Южнокорейските компании се превърнаха във важни доставчици за европейските армии, които се стремят бързо да се снабдят с готови оръжейни системи с цел възпиране на Русия. В същото време те могат да се окажат и конкуренти на утвърдените европейски производители на оръжие.

Най-големият купувач на южнокорейско въоръжение е Полша, която е подписала многомилиардни договори за 362 самоходни гаубици K9A1 Thunder, 360 танка K2 Black Panther, 288 реактивни системи за залпов огън K239 Chunmoo и 48 леки бойни самолета FA-50.

Между 2022 и 2024 г. Полша е формирала почти половината от износа на оръжие на Южна Корея, като скоростта на доставките е била ключов фактор – нещо, с което американските конкуренти не са успели да предложат.

Междувременно Румъния също се превърна в значим клиент, закупувайки 54 гаубици K9 и 36 машини K10 за презареждане с боеприпаси. Сделката включва и откриването на производствени мощности на Hanwha Aerospace в Румъния.

Южнокорейски компании са реализирали продажби и в Естония, Норвегия и Финландия, основно на гаубици K9.

„Балтийските държави и страните от Източна Европа бяха първите, които преоцениха нуждите си от военни способности след анексирането на Крим от Русия през 2014 г.“, коментира Кевин Мартен, изследовател във Фондацията за стратегически изследвания в Париж. По думите му K9 е била една от малкото артилерийски системи на пазара, които отговарят на техните изисквания.

Той допълва, че южнокорейското оборудване е привлекателно, защото се доставя бързо, отговаря на оперативните нужди на европейските държави и е съвместимо със стандартите на НАТО.

Александър Стуб призова Европа да „мисли мащабно“ и посочи Великобритания, Турция, Норвегия и Исландия сред страните, които блокът трябва да държи възможно най-близо

Финландският президент: ЕС трябва да се разшири до 40 държави, включително Канада

Според него Южна Корея увеличава пазарния си дял и заради нарастващите опасения в Европа от прекомерна зависимост от САЩ, след като президентът Доналд Тръмп постави под въпрос традиционните отношения в сферата на сигурността между Вашингтон и европейските му съюзници.

Южна Корея би могла да се възползва и от новата европейска схема SAFE на стойност 150 млрд. евро, която предвижда отпускане на заеми за закупуване на въоръжение. Заради стремежа да бъде подкрепена европейската отбранителна индустрия обаче компании от трети държави могат да представляват не повече от 35% от крайната стойност на финансираните оръжейни системи.

„Държавите членки до голяма степен вече са решили как ще изразходват средствата по SAFE и сега започват процедурите за обществени поръчки“, посочва представител на ЕС.

Южна Корея е проявила интерес към специално споразумение, което би ѝ позволило по-широко участие в програмата – възможност, която досега е получила единствено Канада. Засега обаче такова споразумение не е постигнато.

Във вторник европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс повдигна и въпроса за евентуално бъдещо участие на Южна Корея в Европейски отбранителен съюз – все още зараждаща се идея за по-тясна интеграция на европейските отбранителни способности и военнопромишлени комплекси.

Пред POLITICO Кубилюс заяви, че участието в подобна структура би могло „теоретично“ да бъде отворено за Южна Корея, както и за държави като Обединеното кралство, Норвегия и Украйна, а вероятно и за Канада и Турция.

По думите му все още не е ясно кога ще бъде представено предложението за създаване на отбранителния съюз, но това може да се случи „може би след срещата на върха на НАТО“ в Анкара в началото на юли.