Инфлацията в еврозоната се ускорява повече от очакваното до 3% през април, след като икономиката беше разклатена от енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток.

Предварителната оценка, публикувана в четвъртък, надхвърля прогнозата на икономистите от 2,9% в анкета на Reuters и идва след отчетените 2,6% през март. Това е втори пореден месец, в който инфлацията остава над средносрочната цел на Европейската централна банка от 2%.

Отделни данни показват, че растежът в еврозоната се е забавил до 0,1% през първото тримесечие.

Разходите за енергия са основният двигател зад последното ускорение на инфлацията, посочва Евростат, като те нарастват с 10,9% спрямо 5,1% през март.

Турбуленцията на петролните пазари идва в момент, когато Английската централна банка и Европейската централна банка се готвят да обявят последните си решения за лихвените проценти. Очакванията са и двете институции да запазят лихвите без промяна, като залогът е, че ще разполагат с повече време да преценят дали енергийният шок от войната с Иран ще се превърне в по-широка инфлационна заплаха.

Пазарите първоначално калкулираха повишения на лихвите в отговор на конфликта в Иран, но икономистите вече смятат, че централните банкери ще игнорират „шума“

Ще се повишат ли лихвите в Европа тази седмица? Централните банки пред риск от стагфлация

Икономисти предупреждават, че Европа може да се изправи пред период на „стагфлация“ – комбинация от слаб растеж, висока инфлация и нарастваща безработица – тъй като войната води до глобален енергиен шок, по-високи цени и отслабване на доверието сред бизнеса и потребителите.

Проблемът за ЕЦБ е, че опитите за овладяване на инфлацията чрез повишаване на лихвите могат допълнително да натежат върху икономическата активност и потребителското доверие. В същото време основният източник на текущия инфлационен натиск – поскъпването на енергията заради войната с Иран – е извън контрола на банката.

Продължаващата блокада на Ормузкия проток – ключов коридор за доставки на петрол и газ – остава сериозен риск за Европа, която се опитва да осигури алтернативни доставки извън Близкия изток при вече високо търсене и засилена конкуренция.

Разделен комитет, политически натиск и енергиен шок – Кевин Уорш поема Федералния резерв в безпрецедентна ситуация

Пауъл не си тръгва. Фед няма да намалява лихвите. Уорш ще трябва да се справя и с двете

„Светът става все по-опасно място. Освен митата на Тръмп и субсидираната експортна експанзия на Китай, ефектите от войната с Иран вече удрят европейските икономики“, предупреждават икономисти от Berenberg в анализ от миналата седмица.

„Докато Ормузкият проток остава в голяма степен затворен, а несигурността натиска доверието, икономиките на еврозоната и Великобритания вероятно ще навлязат в период на стагфлация. Дори при сценарий, в който най-тежката фаза на конфликта приключи до края на април, растежът в Европа през тази година ще остане под нивата от миналата“, посочват те и призовават ЕЦБ да запази лихвите без промяна.

Европейските акции и държавните облигации бяха под натиск в четвъртък, тъй като скокът в цените на петрола засили опасенията от по-трайна инфлация. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации достигна най-високото си ниво от 2011 г. в сутрешната търговия. Тя се повиши до 3,13%, преди да се върне леко и да приключи деня с ръст от 0,01 процентни пункта до 3,11%.

Доходността по 10-годишните британски държавни облигации, която е близо до най-високото си ниво от 2008 г., се понижи с 0,01 процентни пункта до 5,1%. Индексът Stoxx Europe 600 отстъпи с 0,1%.

Сортът Brent поскъпна с до 7% до 126 долара за барел – най-високото ниво от началото на войната между САЩ и Иран през февруари, на фона на засилващи се опасения за продължителни смущения в глобалните енергийни доставки през Ормузкия проток.