САЩ може да намалят броя на разположените си войски в Германия, заяви Доналд Тръмп, дни след като германският канцлер обвини Вашингтон, че е „унижаван“ от Иран.

В публикация в собствената си платформа Truth Social американският президент посочи, че администрацията му „разглежда и оценява възможността за намаляване на войските в Германия, като решение ще бъде взето в кратък срок“.

В понеделник Фридрих Мерц намекна, че екипът на Тръмп губи инициативата в преговорите с Иран за прекратяване на конфликта и за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток.

„Очевидно иранците са много умели преговарящи – или по-скоро много умели в това да не преговарят, като карат американците да пътуват до Исламабад и след това да си тръгват без резултат“, заяви германският канцлер.

В сряда Мерц повтори критиките си, като подчерта, че Европа „понася последствията“ от затварянето на протока.

През последните седмици Мерц става все по-критичен към конфликта, тъй като икономическите му последици прерастват в пълномащабна вътрешна криза

Фридрих Мерц: САЩ са унижавани от Иран

Миналата седмица Тръмп отмени второ посещение на американски преговарящи в Исламабад. Оттогава разговорите за ядрената програма на Иран и за Ормузкия проток са в застой.

Във вторник Тръмп обвини Мерц, че смята за „приемливо Иран да разполага с ядрено оръжие“, и добави, че канцлерът „не знае за какво говори“.

По-рано в сряда Мерц омаловажи тези думи, заявявайки, че отношенията му с Тръмп остават „толкова добри, колкото винаги“. Въпреки това заплахата на американския президент да изтегли американски войски вероятно ще предизвика тревога в Берлин и в Европа като цяло, на фона на нарастващо напрежение между САЩ и традиционните им съюзници и засилената реторика на Тръмп за евентуално оттегляне от НАТО.

На 1 април Тръмп заяви, че „без съмнение“ обмисля излизане от алианса заради отказа на европейските съюзници да се включат във войната на САЩ и Израел срещу Иран и да съдействат за осигуряване на свободното преминаване през Ормузкия проток, жизненоважен за световната икономика.

Подобен ход би имал тежки последици за сигурността на Европа, но се смята за малко вероятен заради законодателство от 2024 г., което не позволява на президент да изтегли страната от НАТО без мнозинство от две трети в Сената или акт на Конгреса.

Експерти обаче отбелязват, че Белият дом може да предприеме действия, които да отслабят алианса, без формално да го напуска. Един от сценариите е именно изтегляне на американски войски от Европа.

По данни на американския Defense Manpower Data Center, САЩ разполагат с над 68 000 военни на активна служба в Европа. Германия е основният център на това присъствие – с над 35 000 войници през 2024 г. според Congressional Research Service, като германски медии оценяват броя на около 50 000.

Според Goldman Sachs износът през Ормузкия проток е спаднал до едва 4% от нормалните нива, докато забавените преговори между САЩ и Иран и продължаващата блокада допълнително ограничават предлагането

Brent премина над $126 - най-високото ниво от 4 години, след информация, че американската армия ще представи на Тръмп планове за действия срещу Иран

Тръмп последователно критикува НАТО и в двата си мандата, обвинявайки съюзниците, че „експлоатират“ САЩ, като не отделят достатъчно средства за отбрана.

Последните му действия – включително заплахи за нахлуване в Гренландия и обвинения към съюзници, че са „страхливци“ заради отказа им да съдействат за отварянето на Ормузкия проток – накараха анализатори да определят ситуацията като „най-сериозната криза в историята на НАТО“.

Според Иво Даалдер, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО, „трудно е да си представим как която и да е европейска държава ще продължи да разчита на САЩ за своята отбрана“.

Часове преди публикацията на Тръмп за войските в Германия, държавният секретар на САЩ Марко Рубио проведе разговор с германския външен министър Йохан Вадефул, като двамата обсъдиха Иран и значението на свободното корабоплаване през Ормузкия проток.

В сряда Тръмп съобщи също, че е разговарял с руския президент Владимир Путин и намекна за „някаква форма на примирие“ в Украйна.