На изслушването си в Сената миналата седмица Кевин Уорш заяви, че Федералният резерв се нуждае от сериозно „разтърсване“ – по-„хаотични срещи“ и дори „семеен спор“ в институция, изградена върху дисциплина и консенсус.

Изглежда ще получи това – и още.

В сряда следобед настоящият председател Джером Пауъл обяви, че няма да напусне веднага поста си. В същото време трима негови колеги ясно сигнализираха, че не са склонни да намаляват лихвите в близко бъдеще.

За първи път от 75 години насам председател на Фед няма да напусне, когато наследникът му поеме поста. Решението на Пауъл да остане в управителния съвет като гуверньор след изтичането на мандата му нарушава дългогодишната практика и показва докъде е стигнал политическият натиск върху централната банка, пише The Wall Street Journal.

Решението идва след наказателно разследване, свързано с управлението на строителни проекти, което впоследствие беше прекратено. Паралелно с това администрацията на Тръмп вече се опита да отстрани член на Фед – казус, който в момента е пред Върховния съд.

„Притеснението ми е свързано с поредицата правни атаки срещу Фед, които застрашават способността ни да водим парична политика без политически съображения“, заяви Пауъл.

Сигналът, че пониженията са по-вероятни от повишенията, бе запазен, но срещна несъгласието на трима представители, които настояват за по-неутрална позиция

Фед сложи край на ерата „Пауъл“ с пауза в лихвите и разногласия за следващия ход

От своя страна Тръмп реагира остро, заявявайки, че Пауъл иска да остане, „защото никой друг няма да го наеме“.

Но напрежението не идва само отвън.

Трима регионални управители на Фед публично се противопоставиха на официалната комуникация на централната банка – не заради самото решение да се задържат лихвите, а защото не са съгласни със сигнала, че следващият ход вероятно ще бъде намаление. Четвърти член, назначен от Тръмп, зае противоположна позиция и подкрепи понижение на лихвите.

Четири гласа на несъгласие – най-много от 1992 г. насам – ясно показват дълбокото разделение в институцията.

Посланието към Уорш е ясно: при растящи енергийни цени, инфлация около 3% и продължаващ ефект от митата, Фед не е в позиция да предостави намаленията на лихвите, които Белият дом очаква.

Ключови моменти от изслушването на номинирания за председател на Фед в Сенатската комисия по банкиране

Уорш отхвърли обвинението, че ще бъде „марионетка“ на Тръмп

Допълнително усложнение е новият инфлационен натиск. Затварянето на Ормузкия проток повиши цените на енергията, а митата продължават да се пренасят в потребителските цени. Това прави инфлационната картина в САЩ значително по-сложна.

Дори вътре в Републиканската партия се засилват гласове в подкрепа на по-строга политика. Сенатор Джон Кенеди сравни инфлацията с „кърлеж“: „Ако го имаш, трябва да го махнеш веднага. Ако се впие, става много по-трудно.“

Всичко това поставя под въпрос модела, в който председателят доминира решенията на Фед. В миналото фигури като Алън Грийнспан, Бен Бернанке, Джанет Йелън и Пауъл успяваха да водят институцията чрез ясно лидерство и предвидима комуникация.

Днес Уорш ще трябва да печели подкрепа за всяко решение – глас по глас.

„Ще трябва да събере поне шест гласа, за да прокара политика“, коментира сенатор Том Тилис.

Това означава по-малко предвидимост – и потенциално по-високи разходи за заеми за бизнеса, потребителите и самото правителство.

Преди това решение един от сенаторите републиканци наложи ефективно блокиране на гласуването за номинацията на президента Тръмп, освен ако разследването срещу настоящия председател не бъде прекратено

Прекратяват разследването срещу Джером Пауъл, за да разчистят пътя за Кевин Уорш начело на Фед

Самият Уорш вече заяви, че този модел трябва да се промени, като подчерта, че Фед трябва да възстанови доверието в себе си.

Пауъл вижда ситуацията по следния начин: „Убеден съм, че Фед ще продължи да взема решенията си на базата на задълбочен анализ, а не под политически натиск, но за това ни се наложи да се борим“, каза Пауъл. „Надявам се да излезем от този период и да се върнем към спазването на закона и установената практика – а именно да се остави Фед да върши своята работа.“