Вицепрезидентът на ЕЦБ: Имаме енергиен шок, но рискът от скок на инфлацията е по-нисък, отколкото през 2021–2022 г.

Намираме се в ситуация на втори енергиен шок за последните 4 години, но сравнението с 2021–2022 г. не е правилно.

Това заявява в интервю за Financial Times вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

По думите му, през 2021 и 2022 г. финансовата институция е закъсняла в действията си поради прекалено много академични дискусии за инфлацията – дали тя е била основно задвижвана от търсенето или от предлагането.

Настоящата ситуация е много по-различна.

Тогава скокът на инфлацията беше следствие от поредица от сътресения: пандемията, затрудненията, свързани с отварянето на икономиката, и руската инвазия в Украйна. По това време фискалната и паричната политика бяха изключително експанзивни.

Днес лихвените проценти са положителни, ние сме в режим на количествено затягане и сме намалили баланса. А фискалната политика също е в напълно различна ситуация, допълва той.

Страните със зелена електроенергия устояват на покачването на цените, подчертава президентът на ЕЦБ

Относно следващото решение за лихвената политика на ЕЦБ, Де Гиндос призовава за изчакване.

„Нуждаем се от повече яснота относно конфликта в Иран. През юни ще разполагаме с нови прогнози. Нека видим данните. Впечатлението ми е, че данните за растежа през следващите седмици няма да са добри. Имайте предвид, че енергийният шок обикновено се отразява в индикаторите за инфлацията много по-бързо, отколкото в индикаторите за растежа.

Ето защо бих призовал към предпазливост: въздействието върху растежа ще стане много по-видимо през следващите седмици. И ни е необходима допълнителна яснота по отношение на конфликта“.

Според него дори при скорошно примирие или мирно споразумение, конфликтът ще остави следа, тъй като част от инфраструктурата е унищожена. Друг повод за загриженост е настроението на потребителите, тъй като вече се наблюдава спад в ключовите показатели.

Това вероятно ще доведе до по-слабо търсене и по-слаб растеж, както и по-слаба икономическа активност.

На ръба на световна рецесия: Най-лошият сценарий за централните банки, ако повишат лихвите

Де Гиндос определя хладнокръвната реакция на пазарите като дължаща се на благоприятен сценарий, при който конфликтът ще бъде кратък, без рецесия.

„Това важи не само за пазарите на акции, но и за кредитните пазари и пазарите на ценни книжа с фиксирана доходност, и дори за пазарите на държавни облигации. Това е положително, защото голямо преоценяване би било много вредно, като би усилило въздействието на енергийния шок“, допълва той.

Вицепрезидентът на ЕЦБ коментира и темата за фискалния риск в Европа, като според него фискалното пространство в еврозоната е доста ограничено в момент, когато трябва да се увеличат разходите за отбрана, някои страни се стремят да въведат мерки за смекчаване на последиците от енергийния шок, а растежът се очаква да отбележи спад.

„Комбинацията от всички тези фактори ще доведе до влошаване на фискалната позиция в много страни. Някои разполагат с повече пространство, други са ограничени.

Досега пазарите са много спокойни. Но моето мнение е, че в даден момент ще обърнат внимание на този въпрос.

Би било грешка да пренебрегнем този риск. Не можем да приемаме за даденост, че пазарите винаги ще бъдат такива, каквито са сега.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Има нов фактор за фискалната стабилност в еврозоната – разходите за отбрана

Друго важно ограничение е политическата ситуация в Европа. Някои страни срещат затруднения при приемането на бюджета. Това е тревожно“.

Де Гиндос не вижда риск от нова криза с държавния дълг, но има предвид възможността доходността да се повиши и едновременно с спредовете леко да се разширяв.

„Ако доходността започне да се повишава по-силно, това ще окаже всеобхватно въздействие върху условията за финансиране. А ние вече наблюдавахме леко затягане на условията в проучването за банковото кредитиране“

Милиардерът и крупен предприемач Райнхолд Вюрт: Германия е в низходяща спирала на деиндустриализация

На въпрос за най-голямата икономика в еврозоната – тази на Германия, която не е отбелязала значителен растеж през последните три години и въпреки фискалните стимули, прогнозите отново бяха ревизирани значително в посока надолу, вицепрезидентът на ЕЦБ отговаря:

„В началото на века Германия беше описвана като „болния човек на Европа“. Няколко години по-късно тя започна да изпреварва останалата част от еврозоната. Но има големи предизвикателства, включително енергетиката и икономиката, ориентирана към износ в условията на деглобализация.

Германското правителство трябва да проведе програма от реформи, за да се справи. Дори от гледна точка на банковия сектор ще е необходима известна модернизация, защото Германия има много фрагментиран банков сектор. Мисля, че реформа в това отношение би била важна“.

Commerzbank остава отворена за преговори с UniCredit, но ключът е в премията за акционерите

Относно противопоставянето на германското правителство срещу плановете на UniCredit да придобие Commerzbank, Де Гиндос заявява, че най-големият проблем с подобни национални изявления е, че подкопават доверието в съюза за спестявания и инвестиции.

„Много е трудно правителствата да твърдят, че подкрепят съюза за спестявания и инвестиции, ако след това казват: „Не, ние сме против тази конкретна сделка.“ Но това не важи само за този пример, а се случва навсякъде. Правителствата са много сходни в изкушението си да се намесват в частни сделки. Но такива ходове противоречат на духа на единния пазар“.

Според него трансграничната консолидация в банковия сектор е положително явление, защото се постигат икономии от мащаба.

„Една истинска голяма европейска банка би могла да се конкурира с американските. Оценките биха могли да бъдат много по-високи, би се появила възможност за по-евтино финансиране. Банките биха били по-диверсифицирани“.

ЕС е „разочарован“ от националистическото мислене по отношение на трансграничните банкови сливания

Де Гиндос коментира и икономиката на своята страна – Испания, която от няколко години отбелязва много високи темпове на растеж.

„На първо място, важно е да осъзнаем, че страните, които проведоха реформи преди 10–15 години, са тези, които в момента се представят по-добре от останалата част от еврозоната. Погледнете Гърция, Ирландия, Португалия или дори Испания. Може да се твърди, че е имало някои проблеми по отношение на мерките, но реалността е, че реформите дадоха резултат.

В случая с Испания мисля, че реформите, проведени по онова време – преструктурирането на спестовните банки и реформата на пазара на труда, стоят зад добрите резултати на икономиката напоследък.

Има и благоприятни фактори, по-специално имиграцията. Прирастът на населението в Испания е впечатляващ. Според нашите изчисления повече от 50% от растежа на икономиката може да се припишат на увеличаване на населението в резултат на миграцията“.

„Да“ за хиляди мигранти: Испания не се отказва от новата схема за легализация

Според банкера обаче, има разходи, които трябва да бъдат сведени до минимум.

„Според мен основният проблем е натискът върху пазара на наеми. Търсенето е нараснало значително, но нормативната уредба ограничава предлагането. В икономиката понякога добрите намерения водят до много негативни последици. Така че ограниченията върху цените и мерките за защита на наемателите – било то прекомерни или само козметични, ограничават предлагането на наеми.

Има ясни случаи, в които хора с добра работа не могат да си позволят да живеят в Мадрид, Барселона, Канарските или Балеарските острови. Не могат да си позволят наема. Това е проблем, с който испанското правителство трябва да се заеме.

Срещу жилищната криза: Испания заличава 53 000 апартамента от регистъра за краткосрочни наеми

Друг проблем е, че при сравнение на Испания с другата част от Европа по БВП на глава от населението разликата не е намаляла, а производителността все още е ниска, което означава, че заплатите не могат да се увеличат. Това води до противоречие: данните за БВП и заетостта са добри, но в същото време възприятията на хората не са такива“.

Относно бъдещето на централното банкиране, Де Гиндос подчертава, че светът се е променил.

„Ние, централните банки, трябва да бъдем по-близо до реалността на света около нас. Икономическите модели са добри и са основата на всеки анализ, но преценката е също толкова важна“, допълва той.