Райнхолд Вюрт е класиран от списание Forbes като един от тримата най-богати германци със състояние, оценявано на 41,9 милиарда долара.

Той е един от най-крупните представители на бизнеса в най-голямата икономика в еврозоната и през последните десетилетия превръща семейната компания Würth Group в световен лидер за монтажни и крепежни материали за търговията и промишлеността.

В интервю за Euronews 91-годишният предприемач нарича периода от 1945 до 2026 г. 80 „златни години“ на Германия – без война, с нарастващ просперитет и функционираща демокрация.

„Моето професионално развитие и кариера също могат да бъдат сравнени с развитието на Федерална република Германия. Баща ми Адолф основаваWürth няколко дни след края на Втората световна война.

Аз се присъединих към нея като чирак през 1949 г. и трябваше да продължа да я ръководя едва на 19-години след внезапната смърт на баща ми през 1954 г.“, разказва той и допълва: „Работех за привличане на клиенти и набиране на служители. Считах го за едно приятно хоби.“

Днес Würth Group има 86 000 служители, реализира годишни продажби от около 20,7 милиарда евро през 2025 г. и отбелязва ръст от 19,3% годишно от основаването си.

Според Катерина Райхе решението на предишни правителства да закрият ядрените мощности означава, че днес „няма алтернатива“ за покриване на търсенето

Министърът на икономиката на Германия призовава за преосмисляне на ядрената енергия

Краят на „златните години“

За Вюрт обаче преходът към новото хилядолетие бележи промяна в манталитета в Германия. Тъй като почти всеки е постигнал сигурен поминък и ниво на благоденствие, интересът на работещата класа към нови кариерни стъпки е намалял.

Германците насочват вниманието си към семейството и осигуряване на възможно най-спокойно бъдеще за децата си.

Към това се прибавя и пускането на непрекъснато усъвършенствания iPhone в началото на хилядолетието: децата бързо научават родителите и учителите си как да използват мобилното устройство, отбелязва Вюрт.

Според него това води до преориентиране на цяло едно поколение, което оставя зад себе си стресиращото изковаване на собствена стратегия за оцеляване и вместо това приема, че благоденствието ще бъде гарантирано.

„Притеснения за война? Никакви. Стрес на работа? Никакъв. Родителите плащат околосветско пътешествие след училище? Да, моля! Това повече или по-малко отговаря на въпроса как се справя Германия.

Децата и внуците на бейбибумърите обичат комфорта и протестират, че петъчните следобеди не трябва да бъдат част от работния им живот, а част от уикенда. По-рано това беше съботният следобед!“

Десетилетия наред немското общество предпочита да не разисква тези въпроси. Напоследък се появява желание, но и проблем – за някои младежи нацисткото минало на прадядовците им е повод за гордост

Бил ли е дядо ми нацист? Германия и засилващият се интерес към разговора за тъмното минало

Имунната система на Германия вече не е подготвена

През 2026 г., когато хората бяха извадени от комфорта на спокойния си живот след предупрежденията за икономически упадък на Германия, заплахата от война и страховете от инфлация, се оказва, че имунната система на страната не е в добра форма и трябва да бъде съживена с огромни усилия.

Правителствата на Шолц и Мерц отразяват тази ситуация, като вторият все още има възможност да подобри положението, смята предприемачът.

Според него е факт, че повечето производствени компании в националната икономика вече не са конкурентоспособни поради неразумните искания за заплати на профсъюзите: единичните производствени разходи в други страни от ЕС са до 50% по-ниски, отколкото в Германия.

В резултат продуктите местно производство, вече не са конкурентоспособни на световния пазар, докато служителите на заводи, които затварят врати в Германия, губят работните си места.

Страната е попаднала в низходяща спирала на деиндустриализация, категоричен е Вюрт.

Изборните резултати в провинция Баден-Вюртемберг и социологическите проучвания засилват натиска върху идеологически разединеното правителство на канцлера

Германските избиратели наказват коалицията на Мерц на фона на страхове за икономиката и войната

Електрониката, ИТ и изкуственият интелект като възможности

В този контекст той вижда само един шанс да се предотврати тази катастрофа, а именно Германия да се конкурира с американските гиганти Google и Apple и др. в секторите на електрониката, ИТ и изкуствения интелект, да изгради собствени облачни платформи и да въведе иновации в изкуствения интелект.

Допълва обаче, че това ще бъде изключително трудно, като се има предвид огромният напредък в развитието на AI в Китай.

„Освен чисто икономическите аспекти, не бива да пренебрегваме настроенията и емоциите в Германия: 50% от макроикономическия успех се дължи просто на емоциите, общото настроение и мненията на гражданите.

Множеството гласове в тази страна, подхранвани от стремежа към благоденствие, както и речта на омразата срещу всички и всичко, тровят имунната система на страната“, допълва той.

„Германия се събуди последна, защото се справяше най-добре“, казва историкът Тимъти Гартън Аш. По думите му критиката е за политическите и бизнес елити, защото тяхната роля би трябвало да е да гледат напред и да видят предстоящите предизвикателства

Алергия към риска и промяната – това ли спъва най-голямата икономика в Европа?

Усещане за единство

Легендарният предприемач призовава германците да се сплотят.

„Един от най-важните моменти в моите 91 години живот беше 9 ноември 1989 г., когато падна Берлинската стена в ГДР и започна обединението на Германия.

Колко възторжени бяха тогава германците, изпълнени с ентусиазъм. Милиони от тях бяха развълнувани до сълзи. Това беше един от върховите моменти в историята на Федерална република Германия.

А днес? Морално тесногръдие и дребнаво клане (метафорично казано). Всички срещу всички, всички срещу всичко, трябва ли да бъде така??

Срещу заплахата от нова световна война ние, като германци, трябва да се превъоръжим – демократично, идеологически и военно – просто за да възпираме враговете си и да запазим мира“.

Но това изисква консенсус, единство, чувство за принадлежност, а не стачки за по-високи пенсии, отбелязва Вюрт и допълва: „В 92-рата година от живота си, знам, че ще напусна тази Земя и страната си в рамките на кратък период от време. Последните думи, изречени от Клаус Шенк граф фон Щауфенберг, са: „Да живее Германия!“ Позволете ми да добавя: „Да живее Германия в свобода и демокрация!“