Превръщането на енергията в оръжие, което Русия използва при нахлуването си в Украйна, вече е прераснало в „превръщане на всичко в оръжие“, откакто Доналд Тръмп се върна в Белия дом, според бившия германски министър на икономиката.

Роберт Хабек, политик от Зелените, който беше отговорен за това светлините в Германия да останат включени по време на последната енергийна криза, казва, че убеждението, че газът „никога няма да бъде политическо оръжие“, е довело последователни германски правителства право в капана на Владимир Путин.

Именно така Германия изгражда газопроводите „Северен поток“ и продава стратегическите си резерви на „Газпром“, които Русия впоследствие изпразва преди инвазията.

Но преизбирането на Доналд Тръмп е довело до втори шок за сигурността с „драматични, крайни и далечни по последици“ ефекти, които включват използването на мита и технологии като оръжие, посочва Хабек пред The Guardian.

„От превръщането на енергията в оръжие – което само по себе си е достатъчно лошо – стигнахме до превръщането на всичко в оръжие. Това е урокът, който се надявам всички вече да са научили“, казва Хабек, който беше и вицеканцлер в последното германско коалиционно правителство.

Европа е изправена пред нова потенциална енергийна криза, след като САЩ и Израел атакуваха Иран през февруари. Това доведе до ответни удари и до затварянето на Ормузкия проток, през който преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

Скокът в цените отново засили призивите Европа да разчита повече на чиста местна енергия, както и критиките, че континентът е трябвало по-бързо да се освободи от зависимостта си от чужди горива.

Хабек, който след руската инвазия в Украйна бързо започна да строи терминали за втечнен природен газ и да осигурява алтернативни доставки, отбелязва, че по време на последната енергийна криза е имал „безсънни нощи“ заради риска да се наложи да каже на индустрията да спре производството си, ако не успее навреме да осигури газ.

„Цените на газа в Германия може и сега да са високи“, казва той. „Но тогава имаше реална опасност изобщо да нямаме газ.“

Не софтуерът, а хардуерът изяжда света, казва експертът. Според него производството и сигурността на ресурсите отново придобиват стратегическо значение след десетилетия на пренебрежение

Пол Ахлайтнер: Икономическата мощ се завръща във физическия свят

Хабек отхвърля критиките, че фокусът върху смяната на доставчиците и изграждането на терминали за внос може да доведе до изоставени активи, докато страната се опитва да намали замърсяването.

Той защитава и решението си през 2022 г. да удължи работата на последните германски атомни електроцентрали само с няколко месеца, вместо да позволи те да бъдат презаредени и да работят по-дълго.

Християндемократите, които по онова време бяха в опозиция, разкритикуваха министерството на икономиката, че не е направило по-широк и открит анализ на този въпрос. Парламентарно разследване миналата година не стигна до окончателно заключение.

„Лично аз нямаше да имам проблем реакторите да работят още няколко години, ако това щеше да бъде краят“, казва Хабек.

Според него част от опозицията се е опитвала да използва темата като „троянски кон“, за да отвори отново въпроса за закона за отказ от ядрената енергия. Освен това промяната на правилата, за да се позволи презареждане на реакторите, можела да увеличи производството до ниво, което да „унищожи нарастващия пазар на възобновяеми енергийни източници“.

Миналата година Германия е произвела около 60% от електроенергията си от възобновяеми източници, докато въглищата и газът са осигурили останалата част.

Хабек казва, че с времето е станал „донякъде агностик“ по отношение на рисковете от ядрената енергия в Германия, но все още помни аварията в Чернобил през 1986 г. и радиоактивния облак, покрил Европа.

„Нямаше танци под дъжда, нямаше целувки под дъжда, нямаше спане на плажа, защото навсякъде имаше радиоактивни отлагания“, казва той.

„По същество стояхме вкъщи и още на 16 години си казах, че това не е формата на енергия, която трябва да управлява живота ми.“

Войната в Украйна накара европейските институции да ускорят разрешителните процедури за вятърни турбини и соларни панели, които вече произвеждат повече електроенергия от изкопаемите горива.

Анализатори обаче посочват, че ЕС се движи бавно по отношение на намаляването на енергийното потребление, ограничаването на разхищението и електрифицирането на дейности като транспорта и отоплението на домовете.

В началото на войната Германия въведе няколко краткосрочни мерки за пестене на газ – например намаляване на температурата в обществените сгради до 18 градуса.

„Хората в моето министерство седяха по бюрата си със зимни якета“, спомня си Хабек.

Страната се опита също да намали бъдещото потребление чрез постепенното премахване на газовите отоплителни системи.

Политиката, наречена от таблоидите „чукът за отоплението на Хабек“, превърна термопомпите в обект на подигравки. Изискванията за използване на възобновяема енергия в отоплението сега се смекчават от новото коалиционно правителство, доминирано от консерваторите.

Хабек, който в момента работи като анализатор в Датския институт за международни изследвания, казва, че скандинавските държави, които масово използват термопомпи, се смеят на германската съпротива срещу чистото отопление.

Той обаче признава, че съсредоточаването му върху предотвратяването на недостиг на газ го е накарало да подцени до каква степен германците са се уморили от инфлацията и от намесата в личния им живот. Също така е подценил съпротивата от страна на компаниите в газовия сектор.

„Някои от тях познавам лично – те са свестни хора и предполагам, че когато говорят с децата си, винаги казват: ‘Да, трябва да се променим, за да спасим планетата’ и ‘глобалното затопляне е заплаха’. Но в крайна сметка като собственици на компании имат свои интереси.“

Зелените напуснаха коалиционното правителство през февруари 2025 г., след като темата за климата загуби политическа тежест, а опозиционните партии обвиниха Хабек за икономическите проблеми на Германия.

Като възможен знак за възстановяване партията спечели регионалните избори в неделя в Баден-Вюртемберг – богатия център на германската автомобилна индустрия.

„Бих казал, че Германия вече е постигнала известно примирие с различна система за отопление, а електромобилите наистина започват да набират скорост“, казва Хабек.

„Да, закъсняхме – и не с месец или година, а с десет години спрямо други страни. Но благодарение на тези трудни решения страната в крайна сметка върви в правилната посока.“