Повече от десетилетие твърдението на рисковия инвеститор Марк Андреесен, че „софтуерът изяжда света“, описваше логиката на икономическата мощ. Дигиталните платформи промениха цели индустрии, софтуерните компании изпревариха производителите, а конкурентното предимство изглеждаше все по-откъснато от физическите ограничения.

Тази представа оформи както корпоративните стратегии, така и публичните политики. Днес обаче тя започва да се разпада. Софтуерът остава ключов, но вече не е оскъден ресурс.

Това пише в статия за The Economist Пол Ахлайтнер - технологичен инвеститор и стратегически съветник на Divergent Technologies Inc. Той беше председател на надзорния съвет на Deutsche Bank от 2012 до 2022 г.

Според него изкуственият интелект е превърнал софтуера в изобилен входящ ресурс. „Код може да бъде генериран, тестван и оптимизиран почти без пределни разходи. В много приложения AI не просто подобрява софтуера – той го заменя. А когато софтуерът се превръща в стока, той губи способността си да създава уникално конкурентно предимство“, пише Ахлайтнер.

По думите му, това, което отново става оскъдно, е хардуерът, включващ инфраструктура, енергийни системи, суровини, производствен капацитет, транспорт, вериги за доставки.

Хардуерът става все по-важен компонент на глобалната икономика, защото икономическата мощ се натрупва не там, където нещата са най-елегантни, а там, където са най-ограничени, посочва Ахлайтнер. Настоящата волатилност в цените на петрола и транспортните разходи е ясно напомняне за силното влияние на физическите ограничения – в случая Ормузкия проток – върху световната икономика.

Свързаният към микромрежа център за данни на AVK и Pure Data Centers в Ирландия може да отбележи първата стъпка на региона към екосистема с частно захранване

Европа включва първия си център за данни, свързан с микромрежа

Софтуерът се мащабира почти безпрепятствено, без допълнителни ресурси. Хардуерът не. Всеки нов център за данни, фабрика, електропровод или робот изисква земя, енергия, квалифициран труд, разрешителни и време. Пределните разходи са неизбежни, а сроковете за изграждане са дълги, отбелязва Ахлайтнер.

По думите му тези ограничения отново се проявяват в глобалната икономика, като енергетиката прави промяната особено видима. Електрификацията, изкуственият интелект и облачните услуги водят до рязко увеличение на търсенето на електроенергия. Международната агенция по енергетика изчислява, че потреблението на електричество от центровете за данни може да се удвои до 2030 г. В същото време електропреносните мрежи по света остаряват и са недостатъчно развити. Според МАЕ годишните инвестиции в електрическите мрежи трябва почти да се удвоят през това десетилетие, за да бъдат постигнати климатичните цели.

Ролята на батериите в стимулирането на растежа на ключови индустрии означава, че не можем да пренебрегнем рисковете за икономическата сигурност, предупреждава изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол

Зависимостта от Китай при батериите е новият риск за глобалната икономика

Подобно разширяване изисква огромни количества суровини. S&P Global прогнозира, че търсенето на мед може да нарасне с 50% до 2040 г., основно заради електрификацията и разширяването на електропреносните мрежи. Само за нови електропроводи ще са необходими десетки милиони километри кабели по света. Софтуерът не може да замести това.

Климатичните промени допълнително засилват тенденцията. Електрическите мрежи, транспортните коридори и водните системи трябва да бъдат укрепени срещу екстремни климатични явления - тези инвестиции са бавни, капиталоемки и често политически спорни, посочва Ахлайтнер.

Експертът добавя, че отбраната също придава спешност. Последните конфликти разкриха сериозни проблеми с т.нар. индустриален производствен капацитет – способността да се произвежда хардуер, от ракети до резервни части, бързо и ефективно. „Превъоръжаването е частично софтуерен проблем, но в решаваща степен зависи от фабрики, машини, химикали, квалифицирани работници и надеждни вериги за доставки, много от които бяха пренебрегвани в продължение на години“, коментира Ахлайтнер.

Според прогнози на S&P Global, до 2040 г. търсенето ще надвиши предлагането с 25%, или около 10 млн. метрични тона, ако минните компании не увеличат производството

Битката за червения метал: Защо медта преначертава картата на глобалната индустрия

Според него идеята за „безтегловна“ дигитална икономика винаги е била подвеждаща. Изкуственият интелект работи в центрове за данни, които потребяват огромни количества електроенергия и вода. Транспортът остава твърдо физически, зависим от кораби, пристанища, железници и камиони. Дори технологии, които изглеждат дематериализиращи, като 3D печата, увеличават значението на материалите, суровините и енергията, вместо да освобождават производството от тях.

Минното дело, дълго пренебрегвано от технологичните инвеститори, отново става стратегически важно. Но добивът е само част от историята. Преработката е и най-силно географски концентрираният етап от веригата на доставки. Контролът върху преработката все повече означава контрол върху последващото производство.

Ахлайтнер посочва, че изкуственият интелект и квантовите технологии ще ускорят иновациите в материалознанието, създавайки нови сплави, съединения и производствени техники. Парадоксално, това ще увеличи търсенето на физически ресурси. Когато самите материали се променят чрез технологиите, предвиждането на бъдещото търсене става по-трудно, което увеличава значението на устойчивостта и индустриалната дълбочина.

Софтуерът продължава да има значение. Но с превръщането му в масова стока икономическата мощ се връща към физическите основи на икономиката. Контролът върху енергията, суровините, инфраструктурата, роботиката и индустриалния капацитет ще определя конкурентоспособността през следващото десетилетие, убеден е Ахлайтнер.