Без курорти, без директни полети: Островът, който Испания пази в тайна от туристите

Веднъж дневно, когато слънцето залязва зад препълненото южно крайбрежие на Тенерифе, един-единствен ферибот, превозващ шепа чуждестранни туристи, отплава от тихо пристанище, изглеждащо незначително на фона на натъпканото с курорти крайбрежие.

За да стигне до своята дестинация, намираща се на два часа и половина път, корабът проправя бурен път направо на запад през вълните на Атлантическия океан.

Някога се е смятало, че този малък остров е най-западният край на познатия свят и последната суша, която Колумб вижда след като напуска Европа, за да открие Америка през 1492 г.

Днес Ел Йеро – най-отдалеченият от испанските Канарски острови, е дестинация за пътешественици, които искат да съживят собственото си чувство за откривателство, разказва CNN.

Докато популярните острови като Тенерифе, Лансароте и Гран Канария са препълнени с посетители, Ел Йеро е относително незасегнат от туризма. През 2024 г. над шест милиона международни туристи са посетили Тенерифе. През същия период само 4100 са дошли на Ел Йеро.

Има причина за това.

Тенерифе въвежда нов данък и ограничение за броя на туристите

Ел Йеро има малко традиционни туристически атракции, а туроператорите предлагат ограничен брой маршрути. Няма курортни хотели, нито директни полети.

Тези, които искат да избегнат ферибота, трябва да хванат самолет от Тенерифе или Гран Канария. На острова, който се гордее с един-единствен светофар, най-добрите указания за пътя се дават от местните, които играят домино в таверните, а не от телефона ви, който ще се бори за покритие.

И именно в това се крие тайната привлекателност на острова: истинско усещане за откритие ви очаква зад всеки завой, по всяка планинска пътека и калдаръмена улица на „острова на 1000-те вулкана“, както е известен Ел Йеро.

Около 12 000 души живеят на мястото с 500 открити вулканични кратера и още 300, покрити от по-скорошни лавови потоци, изваяли драматичния, див пейзаж в продължение на хилядолетия. На върха, на около 1500 м височина, мистични вечнозелени гори плуват в облаците, докато тюркоазени води, обградени от черни като катран скали, се разбиват долу.

Суперизригванията на вулкани - обричащи човечеството, но малко вероятни

Островът е дом на редица микроклимати, които се променят драматично през деня.

Сутрините в живописното селце Ел Пинар започват над облаците, но лабиринт от покрити с мъх пътеки пресича зелени борови гори, за да отведе посетителите надолу през древни лозя и хълмисти земеделски земи. При спускането хълмовете се превръщат в пепелни равнини, където огромни кактуси и хилядолетни дървета се извисяват пред атлантическите ветрове.

Към западния край на острова небето се изяснява и се разкрива ясно синьо; там са впечатляващите естествени басейни. където посетители и местни жители плуват във вулканични кратери, докато в подножието им се разбиват вълните.

Към долината Голфо с дълбочина 1500 м, образувана от праисторически свлачище в северозападната част, климатът е по-тропически. Тази влажна област се счита за икономическото сърце на региона, главно благодарение на множеството плодови насаждения и лозя, които наскоро бяха отворени за посетители. Островният съвет създава колективно стопанство, което разчита изцяло на техники за пермакултура. До банановите дървета и насажденията с ананаси се използват нови парцели земя за отглеждане на кафе, какао и драконов плод.

Виното като приключение: Най-живописните лозя в Европа

Междувременно в село Фронтера, в „Ла Каса дел Агуардиенте“ – централата на местните лозари от Ел Йеро – всяка сутрин се появява Алфредо Ернандес Гутиерес.

„Неотдавна имаше време, когато пиехме домашно вино, защото беше по-достъпно и по-евтино от водата“, казва той.

Дядо му оцелява след трагичната суша през 1948 г., когато корабите, превозващи питейна вода, са спрели да доставят на острова. „Ел Йеро беше просто твърде малък и твърде отдалечен“, казва той. Тази изолация помага за запазване на впечатляваща винена традиция. Ел Йеро е едно от малкото места в Европа, които незасегнати от епидемията от филоксера, която опустошава лозята в края на 19 век. Докато десетки сортове са унищожени в континентална Европа, много от тях – включително Бабосо Негро, типичен за Канарските острови, оцелява на Ел Йеро.

Днес местните вина се сервират в таверни и семейни ресторанти по целия остров, но именно на южното крайбрежие на Ел Йеро, по-конкретно в Ла Рестинга, могат да се опитат най-добрите морски дарове.

„Ню Йорк на Средиземноморието“: Как малко рибарско градче се превръща в магнит за милиони туристи

Морският резерват „Мар де лас Калмас“ е обявен за защитен през 1996 г. и е предвиден да се превърне в първия изцяло морски национален парк в Испания. С подводна видимост до 30 метра, той е дом на подводни вулкани, коралови рифове и вулканично морско дъно.

Рибарската кооперация на Ла Рестинга, Pescarestinga, осигурява жизненоважна част от храната на Ел Йеро. За да запазят биоразнообразието на водите, рибарите използват въдици, куки и жива стръв.

Въпреки усилията на острова да съхрани обичаите си, в началото на 21-ви век Ел Йеро е на път да загуби една от най-легендарните си традиции. Островът е едно от последните места на Земята, където все още се практикува местен език на подсвирквания. Наречен „Силбо Ереньо“, древният тонален диалект някога е бил основна форма на комуникация на далечни разстояния за първите коренни жители на острова, бимбачите.

През 20-ти век езикът все още се използва предимно от овчарите на Ел Йеро и на съседния остров Ла Гомера. От разстояние от над километър и половина те си подсвиркат, за да дават указания и да предупреждават за опасности.

След това, в началото на 90-те, езикът започна да изчезва от ежедневната употреба. Вместо да се примири с поражението, общинският съвет на острова реагира бързо и създава безплатни извънкласни занятия, за да научи по-младите поколения как да общуват на него.

Днес занятията се провеждат в обедната почивка в най-голямото средно училище на Ел Йеро, а два пъти седмично се провеждат часове и в началните училища. През уикендите, на пазара в Ла Фронтера се организират уроци за хора от всички възрасти, включително и за туристи в неделя.

Иновативна система превръща зеления водород в реална енергийна алтернатива

Но най-голямото постижение на острова се крие в хълмовете около столицата му, Валверде. Пет вятърни турбини с височина 60 метра, помпена станция и две гигантски водохранилища, построени във вулканични кратери, са в центъра на плана на Ел Йеро да се превърне в първия напълно устойчив остров в света, захранван с възобновяема енергия.

Хидро-вятърната електроцентрала „Горона дел Виенто“ използва богатите вятърни ресурси, за да генерира над половината от електроенергията, използвана ежедневно. Когато вятърът е недостатъчен, водата се изпуска чрез турбини, които генерират електроенергия, покривайки евентуален дефицит.

През 2019 г. електроцентралата счупи световен рекорд, като осигурява електроенергия за острова в продължение на 24 последователни дни без потребление на изкопаеми горива, допълва CNN.

Безплатни станции за зареждане на електромобили са равномерно разпръснати из целия остров. Общината предлага на жителите субсидирани отстъпки за монтаж на слънчеви панели върху домовете им.

„Откакто монтирах панели, те са повече от достатъчни, за да захранват целия ми дом“, споделя Юрг Фоест, който се мести от Германия в Ел Йеро през 2011 г.

Бохемското убежище Дея в Майорка се превръща в „призрачно село“

Сега, в опит да развива внимателно туристическата си индустрия, без да застрашава екологичните постижения, общинският съвет разработва два музея и стартира редица екотуристически преживявания през септември.

В Ла Рестинга се изгражда музей, посветен на устойчивото риболовство. По-късно през годината посетителите ще могат да се присъединят към местните рибари по време на ежедневния им улов.

В „Ла Каса дел Агуардиенте“ ще се провеждат обиколки из лозята и работилници по винопроизводство.

По целия остров ще се провеждат и занаятчийски инициативи, включително курсове по производство на сирене, обиколки на полетата с алое вера, където туристите могат да научат как да извличат и използват гела директно от източника. Дейностите ще могат да се резервират от септември чрез уебсайта на туристическата асоциация.

Постепенното отваряне на остров, запазил тайните си в продължение на поколения, може да представлява заплаха за местните, но в общността остава силно настояването за запазване на духа му. „Радваме се, че все повече хора ни посещават, но най-важното е да запазим простия си начин на живот“, обяснява местна жителка, докато си почива от четенето на сутрешния вестник. „Темпото на живот тук ти дава необходимото време и пространство да опознаеш себе си. В тези сложни и натоварени времена това е изключително рядко срещано“, допълва жената.