Бохемското убежище Дея в Майорка се превръща в „призрачно село“
Високо в грандиозната планинска верига Сера де Трамунтана, която образува северния гръбнак на испанския остров Майорка, живописното село Дея повече от век е представлявало средиземноморска идилия, магнит за артисти и бохеми.
Наблизо няма плаж, който да привлича и задържа големи туристически тълпи.
Проблемът сега е, че само милионери и милиардери могат да си позволят да живеят в Дея, разказва The Guardian.
„Дея все още привлича креативни хора, но сега те трябва да имат пари“, казва родената в Чикаго Джоана Куне, която се занимава с керамика и живее в Дея от 1980 г. „Те идват тук, за да се отпуснат и не искат да се интегрират. Животът им е някъде другаде”, казва тя.
Местните жители на Балеарските острови не могат да си позволяват да си купят имот тук. Двама агенти на недвижими имоти предлагат много жилища в селото за над 2 милиона евро на фона на средната месечна заплата в областта от 1598 евро.
По този начин, докато бедността води до обезлюдяването на селските райони в континенталната част на Испания, Дея и десетки села като него на Балеарските острови се обезлюдяват заради богатството.
Регионалното правителство отвръща на удара с искане за европейско одобрение на закон, който да забрани на всеки, който не живее на островите, да купува имоти.
Това се тълкува като забрана на чужденците да купуват имоти, но това не е така в Дея, където чужденците, предимно от Обединеното кралство и САЩ, съставляват около 37% от населението.
„Не става въпрос за националността на хората, всеки е добре дошъл, а за това как планират да използват къщите“, казва кметът на Дея Луис Апестегуя. „Искаме хора, които планират да живеят тук, а не такива, които купуват втори дом, или пък спекуланти“, добавя той цитиран от The Guardian.
Английският поет и писател Робърт Грейвс, който се установява в Дея през 1929 г., нарича селото място за поклонение на художници и писатели.
„Когато баща ми пристига тук, вече е имало артистична колония от немски и каталонски художници“, разказва синът му Томас. „Всъщност той първоначално е наел къща от американка.“
Тогава упадъкът на производството на дървени въглища е довел до масова емиграция. В резултат на това къщите са били евтини за купуване или наемане.
С възхода на масовия туризъм през 60-те години на миналия век, колонията от чуждестранни жители се противопоставя на всякакъв вид туристическо развитие.
Всъщност това е първият разрив между местните и чужденците по думите на Грейвс. „Чужденците не искаха повече сгради, а местните видяха какво се случва другаде и искаха друг тип развитие.“
„Майорка беше рай - беше убежище за художници, поети и интелектуалци“, казва Кармен Доменек, която се мести в Дея от Барселона през 1974 г. Според нея по това време е имало добри отношения между местните и чужденците. Можело е да седнете в някой бар и аржентинският писател Хулио Кортасар да е на съседната маса. „Всичко беше много естествено. Дея беше истинско село с месар и рибарница“, разказва Доменек.
Нещата започват да се променят през 1987 г., когато собственикът на Virgin Group Ричард Брансън получава разрешение за строеж на La Residencia, първоначално замислен като убежище за артисти, но в действителност луксозен хотел.
„Аргументът беше, че благодарение на Брансън в района ще дойдат много пари и всеки ще има работа. Аз се противопоставих на тази идея, но почти цялото село беше против мен“, разказва още Доменек.
Грейвс допълва, че цените на жилищата са скочили рязко, „след като La Residencia започва да привлича потребители на изкуство, а не производители на изкуство“.
Според подзаконов акт, приет през 80-те години, всички нови къщи в Дея трябва да бъдат построени от камък, което също ги прави много по-скъпи.
Брансън продава хотела през 2002 г. и сега той е собственост на Бернар Арно, президент на групата за луксозни стоки LVMH и в момента най-богатият човек в света.
63-годишната Франческа Дея е живяла в селото през по-голямата част от живота си. Тя си спомня какво е било да растеш сред такава космополитна тълпа в едно много консервативно и католическо място.
„За по-старото поколение хората, които идваха тук, бяха като извънземни и родителите ни искаха да ни защитят от целия секс, наркотици и рокендрол“, казва тя.
Нейният партньор Дай Грифитс, казва: „Странно е как бохемите твърдят, че се чувстват по-свободни в селските, консервативни места, отколкото в града.“ Според него те не изпитват нужда да се ангажират с хората около тях. „Селото е само фон“, казва той.
Кметът Луис Апестегуя, който се описва като „патологичен оптимист“, казва, че ЕС трябва да бъде гъвкав и да признае, че островите са специален случай, „иначе села като Дея ще престанат да съществуват“.
„Населението на Майорка се увеличава, докато тук, в Дея, то намалява“, казва той. „Село без стабилна общност не е село, то е просто група къщи или туристически курорт.“
Освен малък супермаркет, почти всички магазини са изчезнали и услугите на общопрактикуващите лекари са се свили от четири дни в седмицата на два часа.
„Това е призрачно място. Тематичен парк“, казва Доменек.
Кметът е склонен да се съгласи. „Туристите идваха тук, защото беше автентично“, казва той. "Но вече не е."