Опустошителни горски пожари са обхванали по-богатите части на света през 2025 г., въпреки че в глобален мащаб площта, засегната от огъня, е намаляла, сочи ново проучване.

Миналата година катастрофални пожари са отнели човешки животи, унищожили са домове и поминък в Калифорния, Канада, Европа и Южна Корея. Въпреки това общо 335 млн. хектара са били обхванати от пламъци – вторият най-нисък показател от 2002 г. насам. Според изследователите причината е разширяването на земеделските площи в Африка, което раздробява ландшафта и възпрепятства разпространението на големите саванни пожари.

Сред бедствията през 2025 г. са шотландският „мегапожар“, изпепелил над 100 000 хектара и допринесъл за рекордната изгоряла площ във Великобритания, както и пожарите „Палисейдс“ и „Ийтън“ в Лос Анджелис, които се нареждат сред най-разрушителните в историята на САЩ, пише The Guardian. 

Рекордни пожари в Испания и Португалия унищожиха над половин милион хектара, а Южна Корея преживя най-мащабния и най-смъртоносния сезон на горски пожари в историята си.

Според проучването пожарите са отговорни за над 38% от застрахователните загуби, причинени от природни бедствия през 2025 г.

„2025 г. демонстрира как дори глобално спокойна година по отношение на пожарите може да бъде опустошителна“, коментира Матю Джоунс, климатолог от Университета на Източна Англия и водещ автор на изследването. „Наблюдаваме все по-голямо разминаване между общата изгоряла площ и реалните последици за хората.“

По-малко пожари, но по-големи щети

Промените в земеползването означават, че пожарите обхващат по-малка част от планетата в сравнение с миналото. В същото време глобалното затопляне създава условия за по-бързото им разпространение и увеличава риска в т.нар. зона на контакт между дивата природа и градската среда, където живеят най-много хора.

Неблагоприятните метеорологични условия, влошени още повече от въглеродните емисии, превърнаха част от пожарите през миналата година в истински огнени стихии.

В Южна Калифорния и Южна Корея силните ветрове и сухата растителност са пренесли пламъците през гъсто населени райони, което е довело до „изключително висока смъртност, масови евакуации и сериозни щети по инфраструктурата“. В Средиземноморието сушата и екстремните горещини са подпомогнали разпространението на тежки пожари от Португалия до Турция.

„Тези условия не предизвикват самите пожари, но когато огънят вече е възникнал, наличието на много по-лесно запалим материал и силни ветрове допълнително разпалват пламъците“, обяснява Давид Гарсия, приложен математик от Университета на Аликанте.

Проучване, в което той участва, показва, че екстремните метеорологични условия, подпомогнали пожарите в Испания и Португалия, са били 39 пъти по-вероятни заради климатичните промени.

„Ако продължим да затопляме планетата, мащабните пожари ще стават все по-чести“, предупреждава Гарсия.

Огромни емисии и замърсяване

В глобален мащаб намаляването на изгорелите площи доведе до спад на емисиите на въглероден диоксид до третото им най-ниско ниво, откакто се води статистика.

В Канада обаче тенденцията е противоположна. Страната отчита екстремни нива на вредни емисии от горски пожари за трета поредна година. От 2023 г. насам тайгата в Северна Америка са отделили в атмосферата близо 4 милиарда тона CO₂  – количество, което надхвърля общите емисии за предходните 15 години взети заедно.

Освен че ускорява глобалното затопляне, димът от пожарите предизвиква и сериозни здравни проблеми. Проучване от септември сочи, че токсичните частици от канадските пожари през 2023 г. са причинили смъртта на около 82 000 души, като димът е достигнал дори до градове в САЩ, Европа и Африка.

Адриан Регос, ландшафтен еколог от Испания, отбелязва, че събитията от миналата година демонстрират как малък брой екстремни пожари могат да определят екологичните, социалните и икономическите последици от целия сезон.

Според него климатичните промени увеличават вероятността от екстремни условия, които улесняват възникването на пожари. В същото време обезлюдяването на селските райони води до натрупване на суха растителност, което прави много райони уязвими към големи и бързо разпространяващи се огнища.

„Предизвикателството е не просто да се намали броят на пожарите, а да се повиши устойчивостта на ландшафтите и общностите към подобни екстремни събития“, заключава той.